ЕТРОПОЛСКА ДРУЖБА – СОФИЯ

В края на 2017 г. се навършват 113 години от учредяването на Етрополската културно-просветна Дружба в София – чийто правоприемник е земляческото ни дружество „Т. Пеев” – София.
Етрополската Дружба е едно от първите подобни сдружение в столицата и страната. Но не и първото земляческо обединение на етрополци в София.
Още през 1899 г., група етрополци, учащи се в София, замислят организиране на едно младежко сдружение, което да работи за културното повдигане на родния им градец. Сред тях са Ал. Тацов, Н. Драмсъзов, Хр. Кобиларов,, В Перчемлиев, Ив. Гроздев, Ж. х. Костов, Ив. Гръбчев, Ив. Кисев, Хр. Кубиларов, Мих. Транчев и други.
В началото на 1900 г., в тогавашния хан „Арабаконак” в центъра на София (между днешните улици „Сердика” и „Веслец”), етрополските младежи организират първото в София дружество на етрополската колония, наречено „Съединение”Приемат неговия устав и избират първото му настоятелство. По това време в столицата няма и помен от землячески организации на други колонии.
Дружество „Съединение” не могло да развие значителна дейност и не просъществувало много дълго. Основната причина за това са организационни проблеми и най-вече противоречията между „стари” и „млади” в етрополската колония – ”младите” били игнорирали „старите” при организиране на сдружението. Това скоро налага организиране на ново, общо сдружение на колонията.
В началото на декември 1904 г. Ал. Тацов, П. Винаров, М. Парапанов и П. Павлов отправят позив до етрополците в София, за организиране на ново дружество. В резултат, по-първи етрополци се събират в тогавашната бирария „Витоша” и създават комитет за организиране сдружение на всички етрополци в София. На 12 декември същата година е свикано Учредителното събрание на сдружението, наречено „Етрополска дружба”. Приет е устав на сдружението и се избира първото му настоятелство, председателствано от именития етрополец Илия Вълчев.
При направените проучвания не установихме категорични данни за наличие на други подобни землячески организации в София преди 1900 г. или пък преди декември 1904, с едно изключение – Калоферското сдружение в столицата, чийто учредително събрание е на 5.ХІІ.1904 г.

Миналото и делото на Етрополската дружба в София е една поучителна история за етрополските будители, за ролята и значението на Гражданското общество.

Дружбата има неоценими заслуги и принос в икономическото, социално и културно въздигане на Етрополе и района. В продължение на повече от четири десетилетия Настоя -телството на Дружбата и редовите й членове са работили неуморно, всеотдайно и напълно безвъзмездно за:
– популяризиране славната хилядолетна история на Етрополе;
– строежа на нови пътища, телеграфни и телефонни съобщения;
– подобряване и разширяване на автомобилния транспорт;
– възхода на кооперативното движение и стопанския живот в общината;
– културното повдигане и развитието на Гражданското общество;
– и не на последно място – за пропагандиране красотите на града и Етрополския Балкан и превръщане на селището в известен курортен център, притегателно място за много софиянци.
Дружбата активно подпомага работата на общината и местния Комитет за културно и икономическо повдигане на Етрополе и лобира през централните власти за решаване проблемите на града и района.
През 1926 г. Дружбата издига в центъра на Етрополе един от най-величествените войнишки монументи в страната – в памет на 318-те четници и опълченци , офицери, подофицери и войници от общината, загинали за Родината в периода 1864 -1918 г.
В началото на есента на 1926 г. строителството на паметника е завършено. Открит е официално лично от Н.В. Цар БОРИС ІІІ на връх Петровден 1927 г. Тази дата и досега е официален празник на нашия град!
Дружбата има и свой печатен орган – периодичното списание „Етрополски прегледъ”, излизало през 1926, 1927 и 1930 г. в общо пет книжки. В тях са отпечатани десетки статии за забележителната история на Етрополе, за неговото стопанско и културно развитие, чийто автори са имените етрополци.

Богатият архив Дружбата, събиран с огромна почит и старание от дългогодишния заслужил деятел и секретар на организацията – Кръстьо Матеев, днес е разпилян, а част от него недостъпен или унищожен.

Автор: Цв. Тацов

На снимката: Подготовка на градинката около паметника за тържественото му откриване – 12.07.1927 г.

0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.