„Всеки зет на Етрополе – достоен негов строител“

Празник надраснал времето, превърнал се в традиция разнесла славата на Етрополе не само в различните краища на България, но и далече зад пределите и, това е „Празникът на Етрополските зетьове”. Идеята за него се ражда през 1971 г., когато група началник – отдели е на проверка в една от махалите на града. В шеги и закачки започват да обсъждат приведените зетьове в града и това колко е голям техния брой. Оказва се, че за малко градче като Етрополе са налични 640 зетя – във всяка трета къща има „заврян зет”. Така, от дума на дума се ражда идеята да се организира празник на етрополските зетьове.

С тежката задача се заема приведеният зет от град Оряхово Николай Коев – по това време председател на Общинския комитет за изкуство и култура. Името на Николай Коев – Кофето ще остане завинаги свързано с историята на Етрополе и с празника на етрополските зетьове. Той е не само създателят, инициаторът, вдъхновителят, творецът, художникът, сценаристът, карикатуристът – той е сърцето и душата на това народно тържество. Не случайно етрополци го наричат „бащата на празника“. Той е един от най-големите деятели на културата в града и до ден днешен името му се споменава с признателност и уважение.

Той започва да събира, сътворява и пресъздава различни карикатури, лозунги и анекдоти. Записва всяка смешна житейска случка и зетьова неволя. Събира се Управителен съвет на етрополските зетьове, оперативен щаб и работни комисии. Изгражда се организационен комитет, който да подготви и организира празника. Взема се решение провеждането на празника да бъде на 1-ви април – деня на хумора и шегата.

В подготовката на празника се включват и всички ръководители на предприятия в града, но също така и съпругите и тъщите на приведените зетьове – макар, че право на участие в първите празници са имали само мъжете, а жените са присъствали само като публика. През последните години все по-голямо участие в празника вземат и етрополските снахи, като те дори заплашват да направят свой отделен празник.

Николай Коев изготвя план-сценария на празника, написва текста и музиката на песента „Изповед”, която става химн на етрополските зетьове. Негово дело е и издаденият тогава Наръчник на младия зет, който включва: Правилник /задължения и права/, примерна седмична програма и дневен режим. Изработени са многобройни плакати, карикатурни табла, лозунги и други нагледни материали за шествието на етрополските зетьове, повечето от тях с шеговити пояснения като: „Кацнали на едно дърво!”, „Не ще ни изплашат лесно бабите!”, „Да си зет на Етрополе е въпрос на чест, гордост и …късмет!”, „Пийте чиста водица, да не играе бабина ръчица!”

Откриването на празника става на площад „Зольовец”, при старата легендарна чешма на майстор Зольо, за която етрополци разказват интересна легенда свързана с нейното построяване. Празникът обикновено се открива от председателя на Общинския съвет за изкуство и култура – Етрополе, който чете Призив – обещание. Следва един много важен ритуал – начело с ръководството на сдружението, всички зетьове пият вода от чешмата за успокояване на семейните духове и слухове. Съществува поверие, че – Който пие от Зольовата чешма, остава завинаги в Етрополе. Тогава вече вниманието се фокусира върху главната улица, защото следва парада на смеха. Карнавалното шествие е водено от мажоретен състав, след който се издига знаме с емблемата на Сдружението на етрополските зетьове, чието значение е: „Смях през сълзи, разпънат на кръст, с наранено сърце”

На първия зетьовски празник сдружението все още не е имало знаме и по време на манифестацията знаменосецът носи розови кюлоти, а неговите асистенти държат крачолите. В следващите празници сдружението вече има красиво копринено знаме с емблемата, което и до днес се носи по време на карнавалното шествие.

След знамето на зетьовете се редят знамената на гостуващите сдружения. Всъщност тук всеки се чувства участник, защото волю-неволю играе в драмата “семейство“. Виждат се лозунги, сентенции и карикатури за брака и отношенията с тъщата, живи картини, цяла движеща се галерия с безброй вариации на тема „зет“: „Сляпа жена и глух мъж – идеално семейство“. „Заврян зет – мериносова овца – всеки го стриже“. „Жена си давам – тъща си не давам“. „Върба за клин и зет за син!” „Всеки зет на Етрополе – достоен негов строител“.

В колоните на смеха са включени и множество леки коли, изпъстрени с надписи из битието на зетя, а върху платформи на камиони се разиграват импровизирани хумористични сценки. Шествието стига до централния площад, където е построена и украсена трибуна, на която заемат своите места почетните зетьове в Етрополе, а зад тях се нареждат „заслужилите” и „златни” зетьове. Почетният председател открива празника на сцената, а председателят на сдружението изнася отчетен доклад за дейността му, наситен с тънък хумор и весели закачки.

След това комендантът поема своята роля. Под неговото умело ръководство се извършва тържествена проверка на зетьовете. Трима най-старши зетя (с двадесет и повече години зетьовски стаж) се появяват с маршова стъпка пред публиката и рапортуват на коменданта колко зетя от поверената им стотня са налице. Във всяка стотня има по няколко изключения. Това са хора със слаби нерви и лабилна психика, не издържали на семейното етрополско щастие и забягнали в неизвестна посока. Имената им съобщават на всеослушание, но въпреки това не се чува критика.

Приветствия четат и представители на гостуващите делегации. Чете се и декларация от името на етрополските снахи от някоя от снахите в Етрополе. След приветствията идва ред на друг тържествен ритуал – новите етрополски зетьове полагат публично клетва, с която поемат статута на приведен зет, който изисква от тях мирно съвместно съществуване с тъщите и справедливо разпределение на домашния труд с работещите навън съпруги. За клетвата младите зетьове излизат по чорапи, а на вратовете им са вързани гумени зайци, символ на бъдещата им зетьова неволя. После се награждават „златните” зетьове. На последните празници медали „златен” зет получават не само заслужили етрополски зетьове, но и такива от гостуващите делегации.

След обяд на стадиона се провежда традиционната футболна среща между снахи и зетьове етрополски. На първите проведени празници се е провеждал хумористичен мач между отборите на „старите зетьове“ и „младите зетьове“. Целият мач е една пародия и весела атракция от остроумни „спортни хрумвания“, както от страна на играчите, така и от страна на съдиите. В следващите години мачовете се организират между отборите на Етрополе и Варна. През 2000 г. се е играл мач между женския отбор на Локомотив – София и отбора на етрополските зетьове, който също е наситен с много хумор и нечувани, невиждани правила.

Вечерта се организира „зетьова“ вечеря, на която присъстват само зетьове, а кувертите се закупуват от тъщите. Поставено е условие, ако някой зет си тръгне преди 24 ч. – всички му отиват на гости. Така никой не смее да напусне ресторанта преди полунощ, а когато късно през нощта вечерята приключи, всички зетьове отиват при чешмата на площад „Зольовец“ и правят „зетьовско хоро“. Отново всички пият вода, за да им „държи влага“ до следващия празник и да не помислят да напускат града.

Така завършва този неповторим, единствен по рода си, не само у нас, но и в чужбина празник на шегата, хумора и сатирата. Весел ден, весело настроение, празник не само на зетьовете, но и на техните близки, на техните приятели. Една хубава традиция, която трябва да се обогатява с ново съдържание и с нови разнообразни форми.

Бързо става популярен „Празникът на Етрополските зетьове”. Отвсякъде пристигат поздравителни писма и телеграми, заявки за участие в следващите празници. На много места в страната се сформират подобни сдружения и клубове. И така по естествен път се налага празника да продължи съществуването си и занапред. Първите три години празникът се провежда на 1-ви април, но поради съвпадението с празника на хумора и шегата в Габрово и поради това, че известността му нараства и става все по-популярен, ръководството взема решение за промяна на датата и за честването му през няколко години, за да има време за подготовка.

При наличието на делегации от страната и чужбина, празникът надхвърля рамките на местно празненство и придобива форма на „НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА ЗЕТЬОВЕТЕ“, а наименованието му вече е „ЗЕТРОПОЛЕ”.

Преди празника в началото на града се построява „зетьова митница“, където митничари чакат на пост гостите на града, за да им връчат интересни митнически декларации, пътни листовки и сувенири.

Един от моментите обогатил празника е карикатурната изложба „Усмивки под чехъл” – художник е Николай Коев. За най-добра карикатура на тема „Зет – тъща” се присъждат награди, които се определят от жури и се обявяват на празника.

Днес „Зетрополе” се чества на всеки две години, за да има време за подготовката му. Провеждането му е точно преди празника на града – Петровден. Така на всеки две години в продължение на няколко дни Етрополе е изпълнено със смях, веселие и се радва на много посетители. С всяка изминала година този празник привлича все повече етнографски групи от страната и чужбина, много медии, но също така и много туристи. Неслучайно е включен в националната листа от празници от нематериалното културно наследство.

4 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.