Георги Билев

Георги Билев

Георги Христов Билев е роден на 8 август 1941 г. в Етрополе, починал на 04.02.2017 . Завършва гимназия в родния си град и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Печата стихове и публицистика в “Етрополски преглед”, “Народна армия”, “Студентска трибуна”, “Софийска правда”, “Жар” и други периодични издания. Той е съучредител и известен период председател на литературния кабинет “Христо Ясенов” в родния си град. Също така участва в създаването на Регионалното сдружение на литературните творци от Ботевград, Етрополе и Правец.

През 1999 год. излиза първата му самостоятелна книга с лирика “Бяла магия”. В нея са включени стихове, посветени на родния край и неговото славно историческо минало, а така също интимна лирика. Едно от най-хубавите му стихотворения “Стари къщи” се превръща в песен, изпълнявана от популярния в близкото минало дует Мариана и Тодор Трайчеви. В началото на 2008 год. излиза от печат втората книга на Георги Билев – “За вскиго по нещо”. Новата литературна рожба на талантливия етрополец е от три части – лирика, сатира и детски стихчета, посветени на внуците. Всяка от тях има свой облик и послания и е предназначена за различни категории читатели.

Дългогодишен волейболен деятел и Председател на ВК “Етрополе”.

Хората в Етрополе ще го запомнят като голям общественик, общински съветник, поет – член на Съюза на свободните писатели, директор на Историческия музей. Със специфичния си глас е водил и озвучавал редица обществени мероприятия в града. Георги Христов Билев бе удостоен с почетен знак (2012г.) на община Етрополе за изключителния му принос за развитието на културата и спорта и във връзка със 70-годишния му юбилей.

 

Стари къщи

Стари къщи с чардаци усмихнати
и чемширени бели чешми;
стари улици, калдъръмени, тихи,
с гирлянди от златни лози…
Дъх замира пред портите дъбови –
рой години през тях са дошли,
те преграждали пътя пред чуждите
и посрещали гости добри.
Калдъръмени двори притихнали…
Пак легенди нашапва нощта.
Колко глъч помнят белите камъни,
колко тихо е тука сега.
Звън пендарен отеква в темелите –
стари тайници има по тях.
Тук убежище търсили смелите
и страхливци умирали в страх.
Песен пеят кенарени станове,
бели менци по двори звънят,
но разсъмва – побягват видения
и стопява се приказен свят.
Стари къщи с чардаци усмихнати
и чемширени бели чешми;
стари улици, калдъръмени, тихи,
със гирлянди от златни лози.

 

Песен за моя град

Етрополе – легенда стара,
мой роден град – надежда и съдба!
Аз свойта обич, свойта вяра
дарявам ти сега със песента!

И винаги при тебе се завръщам –
рубинен залез среща ме на път.
Балканът стар със радост ме прегръща,
защото в теб съм влюбен дивен кът.

Издигат стан зелените върхари,
поляните са ширнало море.
Легенда шепнат улиците стари,
запазени от много векове.

Ти все растеш, по-хубав ставаш,
събрал в едно надежди и мечти.
Любов и ласка всекиму даряваш,
най-скъп за мене винаги си ти!

Етрополе – легенда стара,
мой роден град – надежда и съдба!
Аз свойта обич, свойта вяра
дарявам ти сега със песента!

Георги Билев

Георги Билев

Линк към песента на дует Мариана и Тодор Трайчеви:

www.youtube.com/watch?v=jISNQXKVZ7M

0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.