ЖЕНИТБА В ЕТРОПОЛЕ

С удоволствие продължаваме да споделяме архивни текстове с вас! В първата част, публикувана от Дипломната работа на Галина Тагамлицка, темата беше празничния календар. Сега продължаваме със семейната обредност и разказ за това как се е правила сватбата. И тук сме запазили оригиналния изказ и правопис на автора.

Женитба – стр. 59-68 от Етнографско и езиково изследване на гр. Етрополе. Ръкопис на Дипломна работа, представена в катедрата по Славянска етнография при СУ, 1938 г.

Автор: Галина Александрова Тагамлицка

Въпреки големите разстояния, които делят махалите на Етрополе, момците и момите имат възможност да се събират. Лятно време това става на полето, при задружната работа, дето местата на селяните граничат едно с друго; пък и когато някое семейство не може да смогне на работата си само, та търси помощта на близките, приятелите или (по-рядко) на наемници. Всяка неделя в града става пазар, където се стичат селяните и от най-отдалечените махали. Привечер там стават хора, където се веселят всичките моми и момци от местността.

Зиме събиранията стават по седенките, като често момците от една махала, отиват да „седенкуват” в друга. А понякога на гости пристигат и момците и от по-далечни селища (Правец, Осиковица и др.), което предизвиква ревността на местните момци. По такъв начин произлизат сбиванията. На седянката отиват победителите, а победените отиват да търсят друга седянка.

Много любопитни са етрополските седенки. Значението им в живота на младежта е голямо. Там се залюбват момите и момците, там се решават женитбите, затова всички взимат горещо участие в тях, очакват ги с нетърпение, а след това дълго време те са главният предмет на разговорите. Както при всички по-значителни случки в живота, те са свързани с цяла редица обичаи, които особено старателно се изпълняват на първата седянка. Всеки от тези обичаи има свое вътрешно значение, много от тях са шеговити, внасят веселие и живост.

Така например на първата вечер отмерят на котката опашката с вретено и после го отмерят на гърба на първия ерген, който дойде и като го забият силно в земята казват: „Ако можеш да извадиш вретеното със зъби да не идват ергенете, ако ли не можеш – да идват през цялата зима, да се навъртат.” Но докато момите се смеят на шегата, момците много се ядосват и се стараят да я избегнат. Но може този първи момък да излезе много великодушен и по свое желание да удари огъня с тояга, като каже: „Колкото свитки (искри) изскочат, толкова ергене да ви дойдат.” За същата цел въртят чекръка, да се въртят тука ергените, да не си отидат. Също така, на първата вечер момите влачат тиквите с лозите им около огъня, та да се влачат така момците около момите, после хвърлят тиквите в огъня, че както тиквите горят, така и ергените да горят. От жетвата са запазили сламки, които пукат. С тях се наклажда първата седянка, че да пукат ергените. А за самия огън се копае трап и се пали той от някой Рачо или Васил, или от някой, чието име започва с Р или В, та да е за радост и веселие. Момците пък набождат около огнището клони от трепетлика, че да треперят момите за ергените. Набождат и трева „въртика” (расте високо по горите, цъфти жълто на кичури). Момците и момите късат репеи, със смях и закачки ги хвърлят по дрехите и по косата един на друг. Ако някой замине седянката, пеят му:

                                      Който седенка замине,

                                      на пáт᾿а има два трапа,

                                      да си счупи и двата крака.

                                      На  пáт᾿а има две плочи,

                                      да си извади и двете очи. 

На седянката всеки взима някаква работа. Обаче това не пречи на песните (пеят се всякакви песни, но има и специални за седянка), приказките, пословиците, на задирванията и шегите. А понякога всички остават работата си, за да изиграят някаква игра. Много са обикнати и гатанките. Изобщо всеки се старае да изпее или каже нещо ново, любопитно, весело и да изпъкне пред другарите си.

За предназначението на седенките говори и обичаят да се почват седенките кога се разсипе месеца. Това се прави, за да се разсипят и седенките и всички да се оженят.

Захванатите по такъв начин отношения продължават и после. Зачестяват вижданията по хората, навсякъде където може, често тайно от строгия поглед на родителите. Момите са доста срамежливи и никога не търсят момъка сами. Но ако момъкът й харесва, тя в края на краищата се съгласява да си вижда с него. Ако те се харесат и се „сдумат”, всеки от тях отива при родителите си, за да им каже. Ако родителите на момата не са съгласни, момата пристава. Ако са съгласни, всичко тръгва по реда си. Женитбите обикновено стават през месеците след Коледа. И момчето и момата са обикновено по-стари от 20 години. Но случва се момата и да е по-млада, особено ако е хубава.

Когато наближи времето, удобно за женитба, момчето заедно с родителите си отива в къщата на момата като носи половинка с ракия, а под половинката държи пари. Момата ги дарува с пешкир, риза, чорапи и от тогава се смята вече за сгодена.

Разбира се, случва се понякога момата и момъкът да не са се сговорили и въпреки това момъкът да прати годежари в момината къща. Тогава по-опитните годежари почват разговора от друго, после казват, че са отишли по търговия: „Дирим си една луница да си купим”. Ако родителите на момата не са съгласни, те се правят, че не разбират, а когато годежарите кажат направо , че са дошли за момата, в момината къща им отговорят, че не са готови, че момата няма прикя, или е много млада, а момъкът изглежда, че бърза, та да си потърси друга и т.н. Ако ли пък момините родители са съгласни, те казват в отговор на първото подсказване: „Ще ти дадем луница, ако има и друга да ги съешат (да ги съберат).” Тогава викат момата, тя целува ръка на всички и дарува годежарите, слага трапеза и гощава с това, което има в къщата – някаква гозба и ракия. Така се празнува малкият годеж. Обикновено той става в понеделник или сряда. На него още уговарят кое се иска от момичето и кое се иска от момчето един за друг и отделно за роднините, като върху всеки дар се забожда бележчица, да се знае, за кого е предназначена и през време на даруването да не стане някоя грешка.

Който иска може да се ограничи с малкия годеж, но някои правят и големя годеж преди женитбата. Той се прави след малкия и в зависимост от него – в четвъртък или събота. Ако малкият годеж е станал в сряда, в четвъртък преглеждат дара на момата, в петък месят квас при момчето, а в събота става големия годеж.

За големия годеж момчетата ходят из махалата …с ( не се разчита) ракия и калесват всички. Гостите отиват на гощавка при момата и й носят по една пита. Момата ги дарува с пешкири, като целува ръка на всички женени. Ергените стрелят вън, а после също влизат и целуват ръка на женените. На трапезата даруват с пешкири всички мъже, не само годежарите. По средата на трапезата лежи пита, омесена у момини, от някое момиче, което има живи родители. Върху нея гостите хвърлят пари – близките повечко, чуждите по-малко, кой колкото обича. Тогава казват, че „невестата събира крс (?)”.

Годената мома слага по-нови дрехи, сукмани, балтони, обикновено купувани от годеника. Но по-друго тя не се отличава от другите моми. Понякога годените заедно със свои близки отиват на гости у съседите. Понякога и момата дохожда в къщата на годеника, толкова повече, че грижата за даровете, а особено за угощението ( което се приготвя както от момината страна, така и от момковата) ги свързва.

В събота вечерта, дори ако големият годеж е минал в четвъртък, или дори ако съвсем не е бил празнуван, момчето, заедно с други гости и с музика отиват у момата да …(не се разчита) и да се повеселят. Там ги гощават и им даряват вино и ракия.

Приготвянето на момъка и момата за венчавката в неделя става доста тържествено. Момата се приготвя по следния начин: две свахи плетат косите й от двете страни наведнъж, като гледат плетенето да е успоредно. Момата седи на бяло чердже, а деверът й държи огледалото. Като свършат свахите взимат я за двете ръце и я дигат, а тя взема бъклицата и ги почерпи. През цялото време на обличането и политането свири музика. Свири тя и тогава, когато деверът бръсне годеника.

Момъкът тръгва за момата заедно със свои близки с песни и провиквания, така стига и там ги посрещат с „добре дошли”. Момата се крие, за да не види той нея пръв, нито тя него, а излиза така, че да се видят двамата отведнъж. Преди да тръгнат за църквата, годеникът и годеницата се спират, за да ги обиколят с вода. А като тръгнат пред тях се хвърля „заире”(жито, ечемик или др., може и с пари). Също преди тръгване на масата се слага пита, а върху нея слагат мена (пари) и половинка с ракия. Момата дава на баща си и на майка си от ракията и им целува ръка, после прави същото със свекъра и свекървата, после половинката отива от ръка на ръка наред, а момата остава при роднините на годеника.

Към църквата тръгват така: най-напред върви музиката, след нея момъкът, подир него върви момата, забулена, крепена от двама девери, единият от които непременно трябва да бъде от момковата рода (най-добре е да бъде момковия брат, ако съществува такъв). До невестата постоянно върви жена от нейния род, която пази да не мине някой между момата и момъка, или да не вземе нещо от невестата или друго зло да не стане. Подир тях вървят всички останали. На момъкът родителите присъстват на венчавката, майката на момата отива след дара, а бащата чак в понеделник. В църквата нищо не се хвърля.

На връщане от църквата у момкови ги посрещат свекърът и свекървата и им харизват нещо от добитъка. Ако няма свекър или свекърва, това нещо се върши от леля, стрина и т някой мъж от момковия род (може да е по-стар брат на младоженеца, брат на свекървата или някой друг.) Като стигнат пред прага на къщата, на невестата се дава мед и къделя вълна. С меда тя измазва цялата рамка на вратата и си изтрива ръцете от вълната. После и дават шише с вино, бяло котле с вода и цял хляб, който тя слага под мишницата и така натоварена прекрачва прага с десния си крак. Влезнала по такъв начин в жилището, тя веднага отива при огнището, дето е заровена в пепелта предварително омесената турта. Невестата я отравя с машата, изпухва я от пепелта, тогава свекървата я завежда в мазата, там взимат бучка сирене и я слагат върху туртата. След това невестата се качва горе при другите, чупи от туртата и сиренето и дава на всички. С настъпването на вечерта гостите си разотиват, остават само момковите роднини. А ако няма отделна стая за младоженците, когато дойде време да се приберат, то и сторите излизат и преспиват у съседите. В брачната стая остават само старите и една бабичка „ахчийка”, която им донася малко ядене и вино и паничка с брашно, и в нея забучени двете венчални свещи да горят. Момчето излиза, а бабата съблича невестата, облича я с една специална риза и ги оставя младите сами. След събирането бабата пак преоблича невестата в старата риза, а тази взима със себе си и ако момичето е било девствено, взима половинка с ракия и още през нощта, веднага отива с ракията при кръстника, при стария сват и майката на младата. А на сутринта вече майката обикаля съседи и роднини с ракията. Ако ли пък момичето не е било девствено, ракия не се носи, на сутринта свекървата кара младата да помете, да събере сметта в полата си и като нагази в река, да го хвърли по течението, та както сметта, така и злото да отиде по-далеч от нея. След сватбата невестата не се води за вода. Прикята се донася още в неделя от майката на невестата с кола, след като невестата се върне от църквата, почерпи майка си с ракия и й целуне ръка. Помагат и роднините от страна на невестата.

На другата сутрин като станат и се умият, неместата полива и на свекъра и на свекървата, за да се умият и те. А през деня има гощавка за родителите на невестата, но идват и други гости с …(не се разчита), баклава или др. Изобщо казва се, че в неделя сватбуват младите, а в понеделник гощавката е повече за женените. Тогава пият ракия греяна със захар и се даруват тези, които не са били на сватбата, а и сега има празнични гозби. Когато момчето е доволно от кума, дава му се за ядене най-хубавото, както и на стария сват. Още в събота се месят два хляба, кичат се с чемшир и цветя и се слагат пред кума и пред стария сват. Слагат се те и в неделя, но чак в понеделник те ги взимат със себе си. В понеделник невестата е още празнично облечена, но вече не е забулена. Тя посреща гостите и след тържеството изпраща кума и стария сват, които се отвеждат с музика и песни.

Във вторник се връщат у момата на повратки. В събота сутринта невестата взима всичките си мръсни неща и отива да ги изпере при майка си. Като ги изпере, тя си отива, за да дойде пак там вечерта с мъжа си „на повратки”. Канят се и други гости и се гощават. У кумовете си ходят на всичките „заговелки” с вино и баклава.

От деня на сватбата младоженците си спят заедно. Разделят ги само в събота срещу неделя, изобщо срещу празник, че ще ходят на църква. Невестата е подчинена на роднините на мъжа си. На свекъра и свекървата вика: „тато”, „майко”, на зълвите и деверите „како” и „бате”, ако са по-големи и на име, ако са о-малки.

При женитбата внимават младоженците да не са прекалено млади, че тогава по-лесно могат да се разболеят (?). Вдовец и вдовица се венчават в сряда, понякога у дома си, а не в църква. Подигравки към стари ергени или стари годеници не съм срещала.

По сватбата се правят следните дарове: най-много има пешкири, те се даряват почти на всички. Освен тях на сестрите на момъка се подаряват нощници, на свекървата – риза, престилка, чорапи и кърпа; на свекъра – чаршаф или килим, риза, чорапи; общо на двамата се дават пешкири и по една възглавница. На деверите дават по един пешкир и по една риза. Ако деверът е роден брат дава му се чаршаф, пешкир, риза. Приятели, приятелки или ортаци се даруват с ризи и пешкири. Кумът се дарува с риза, гащи, чорапи, чаршаф, възглавница и кърпа, дори и две, когато момчето е заможно и когато е доволно от кума си. По-хубавите дарове се дават на сестрите и братята на младите. Отплащат или с добитък или с пари, кой колкото обича. Понякога се подарява нещо от покъщнината – котли или др. Когато подаръкът е по-голям, не е задължително да се даде веднага. Понякога дарители го задържат у себе си до година и повече.

Източник: :“Търсачи на легенди“

Сайт:
https://legendsseekers.travel.blog/

Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8-2313290482227143/

0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.