Легенда за падането на Етрополе под турско робство

След падането на Златица изминали 40 години (около 1422 г.) и турците нямали смелостта да нападнат Етрополе. Дълго време те водили преговори, но местното население отказвало да се предаде. То било склонно да направи това, но да му се запази напълно независим стопански живот, като му се определят годишните данъци, които населението лично да събира и отчита. Турците виждали, че Етрополе има завидно стопанство и че самата държава има интерес да се запази градът, но жаждата за плячка се явила като решителна преграда за водене на преговори.

Най-сетне с много силна войска градът бил нападнат от юг в тъмни зори в ранната пролет. Отбранителните сили били зад преградната стена. Пристъпите се оказали безуспешни. Тогава турците си послужили с хитрост. Заповядали на техните орди да се изтеглят към Златица, но направили обходно движение през “Матин дол” и се озовали над “Вонещил”.

Градските сили се опитали да ги преследват, като минали от акропола към местонстта “Камика”, през “Криволя” под “Свети Атанас” на “Бой поляна”. Тук двете сили се срещнали и след няколкочасово сражение се решила съдбата на града.

Турците нанесли значително поражение. И двете страни дали много жертви. Голяма част от населението, предимно жени, деца и старци се разбягали по горите, а борците на крепостта “Боготвор”, затворени в нея продължили съпротивата. Нападателите се видели безсилни да сломят съпротивата им. Тогава на помощ дошъл един албанец със съвета си. Той предложил да се открие начина за водоснабдяване на крепостта. За тази цел няколко коня били хранени със зоб и доста сол, без да им се дава вода. Пуснали жадните коне около крепостта и те открили къде има вода. Започнали да рият по водопроводните тръби. Турците разкрили последните и прекъснали водата за крепостта. Навлезнали в “Боготвор” и по този начин съдбата на града била окончателно решена. Заловените първенци и жители на града били изклани безмилостно.

След няколко седмици, останалите живи етрополци се завърнали в града. Никъде не се виждали турци. Но след няколко дни те обградили града и вместо да нападнат населението пожелали преговори и настоявали хората да се отдадат на мирен труд. Не след дълго на Етрополе бил даден статут на самоуправляваща се община.

Крепостната стена и всички останали калета били разрушени. “Чери връх” , “Боготвор” , “Лишавия камик” , “Варовитец” , “Острума” , “Кесарите” , “Пиляковец” и “Слабина”.

Населението дълго лекувало раните си. Убитите при “Бой поляна” били погребани в дясно от извора “Еминчовец”. Селището загубило най-достойните си синове и дъщери.

Източник: “Етрополе през вековете”- автор Иван Кацаров

5 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.