Етрополе

Паметник Братската Могила – Етрополе

Из спомените на Димитър Димитров:
В качеството ми на секретар на Градския народен съвет организирах строителството на паметника – „Братската Могила“ в Етрополе.
През 1957 г. бе възложено на арх. Иван Иванчев от София да изготви проекта за паметник. Зимата проекта бе готов и утвърден от ръководството на Етрополе и от държавната комисия. След като бе уточнено мястото на бъдещия паметник, пролетта на 1958г. започна неговото строителство. Изкопани бяха основите, поравнена бе траншеята-окоп около 15 метра, останала от Руско-турската освободителна война. Всичко това се извършваше на трудови начала от служителите и работниците от града. На ръководството на автомобилния клон бе възложено доставянето на каменните блокове за обработка. Всеки ден млади ентусиазирани шофьори пътуваха със своите ЗИС-ове от Ябланица и Враца и докарваха по 2-3 броя каменни блокове. Най-много блокове превозиха шофьорите Вълко Гергов и Любен Тодоров. Пролетта и лятото на 1958г. бяха благоприятни заработа на открито. До известна степен трудности създаваше пътя от града до „Братската могила“, не беше чакълиран изцяло. Спомням си един ден дойдоха от Джурово, тогава Тетевенска околия повече от тридесет мъже, жени и младежи да работят доброволно по разширяването на пътя. Водеше ги Томо Николов. Пътят бе завършен частично и разширен с отводнителни канавки. От дясната му страна по на 10-15 метра бяха побити специално изработени бели камъни от майсторите на Врачанската кариера, които го подчертаваха. Всичко това бе извършено с доброволен труд. Каменоделец Кирил Кирилов или Киро, както всички го наричахме, работеше всекидневно без прекъсване по 10-12 часа. Започна изграждането на пиедистала, камък по камък, ред по ред. Височината растеше и не можеше повече да се работи на ръка. Това наложи да се отсекат дъбови греди от местността „Острома“ в Лъга. Направихме дървено скеле над самия строеж. По него с помоща на скрипец се издигаше и полагаше на своето място всеки камък до окончателното завършване. Преди да бъде монтиран и последният детайл, специална комисия от градското ръководство го прие и одобри. След монтажа му паметникът доби своя 13,20-метров ръст. Предварително бе уточнен списъкът на имената на загиналите в периода 1923-1945 г., които предстоеше да се издълбаят върху каменните блокове на вратата.
Започна подготовката за тържественото откриване. Бе осигурено 240 м. Бяло платно за обвиване на паметника.
Денят бе 27.09.1958 г. Йордан Кантарджиев- председател на ЦКРК, откри паметника.
Димитър Димитров
Публикувано във вестник „Етрополски Преглед“ бр. 38 на 26.09.1988 година.
Благодаря за съдействието на Библиотека Етрополе- без тяхната помощ този материал нямаше да бъде тук!

0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.