Етрополе

Професор Александър Герчев

Професор Александър Иванов Герчев

Член-кореспондент на БАН, професор, доктор на медицинските науки, бивш заместник-министър на здравеопазването, народен представител в 37-ото Народно Събрание

Роден е на 03.02.1930 г. в гр. Етрополе. Образованието си – основно и средно завършва в училище “Христо Ясенов” в родния си град. Висшето си образование получава във ВМИ – София.
По-късно специализира ортопедия и травматология. В трудовата си дейност преминава през цялата йерархия – от клинически ординатор до член-кореспондент на БАН. От 1953 г. работи в областта на ортопедията и травматологията. Издал е 120 научни труда, с повече от 30 публикации в чужбина, има 18 изобретения, 25 рационализации и 2 патента в областта на ортопедията и травматологията.
Бил е главен асистент в клиниката на проф. Балчев, след това в Етрополе създава, заедно със свои колеги първата клиника по ендопротезиране на големите стави. Тя е придружена от организиран експериментално-производствен център, в който са се произвели първите български протези.
По-късно секторът прераства в Комбинат за медицинско производство, в който под негово ръководство се произвеждат и масово внедряват в практиката спринцовки за еднократна употреба. На тази основа започва и производството по лиценз на изкуствени бъбреци, производството на медицинско оборудване, болнични и ортопедични легла.
Като председател на асоциация “Медицинска промишленост”, той спомага в някои от военните предприятия да се произвежда скъпоструваща апаратура, внасяна преди това от чужбина.
Така в производството на медицинска техника се извършва прелом, който спомага здравните заведения да се оборудват със съвременна техника.
В клиниката, благодарение на тясното свързване на медицината и инженерните науки, бяха създадени високоефективни, модерни производства, особено в областта на тазобедрената става.
Протезите намират пазар и реализация не само в България, но и в Русия, Унгария, Нигерия, Куба.
Професор Герчев бе член-кореспондент на Германското , Чехословашкото, Руското, Латвийското и Унгарското научно дружество.

Починал на 23.11.1997 г.

Използван материал:

Етрополски преглед – брой 23 (742) от 09.12.1997 г.

0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.