Генерал от пехотата Павел Христов

160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕНЕРАЛА ОТ ПЕХОТАТА ПАВЕЛ ХРИСТОВ

До ден днешен, много от тактиките за укрепяване на защитни позиции в Българската армия се изучават и черпят извор от стратегиите на Владимир Вазов, героят от Дойран. Този бележит българин, когото дори и противниковите английски генерали уважават и ценят, се е изучавал на офицерско поведение от личността на която е посветена тази публикация – Павел Христов- „Железният генерал“.

Генерал Павел Христов е роден в Етрополе през 1859г. в семейството на Христо Инджов (член на тайният Революционен комитет). Генерал Христов е представител на първата генерация български офицери, завършили Военното училище в София(1879г. – първият випуск), и отдали се на изграждането на първата Българска армия на Третото Българско Царство. Участва като командир на Бдинският полк, започва настъпление от Сливница към височините “Три уши”, които последователно са превзети от полка. Лично капитан Бендеров разцелува кап. Павел Христов и го нарича “Герой на деня”.

Защо железният ?

Вече споменах за първата генерация български офицери сред които е бил както Павел Христов, така и неговата пълна противоположност – генерал Радко Димитриев. В разгара на Балканската войнабоевете при Бунархисар от 15 до 20 октомври 1912г. По вина на командира на 3-та армия генерал Радко Димитриев, 5-та Дунавска дивизия е изпратена без разузнаване в посока към Бунархисар, където понася много тежък удар. В срещното сражение при Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Павел Христов обаче взема решениеда не отстъпва, действа решително, заповядва всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. За това свое действие е наречен от руските наблюдатели „Железният Генерал”. Началникът на 3-та армия генерал Радко Димитриев, оценявайки тежкото положение на Дунавската дивизия изпраща писмена заповед до генерал Павел Христов: ”Умрете с дивизията на място. Нито крачка назад. На добър час!”. Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: ”Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!”

Благодарение на твърдостта и решителността на генерал Павел Христов дивизията успява да удържи всички турски атаки с цената на тежки загуби. Без нейният успех победата на 3-та и 1-ва армии в операцията на линията Бунархисар – Люлебургас е била под въпрос.

Генерал Владимир Заимов е категоричен: ”Генерал Христов – героят от Бунархисар!”. Когато турският генерал Махмуд Мухтар паша е изправен на военен съд за поражението в Балканската война, тoй казва: “Господа съдии, не забравяйте, че срещу себе си имах генерал Павел Христов!”

Защо настойникът ?

Генералът е известен с това, че освен строг, той е и много грижовен към своите поверени войници.

През 1887г. е назначен за ротен командир във военното училище в София. Това става след преврата в 1886г., когато дисциплината на юнкерите е силно нарушена и е необходим строг и взискателен военен и като такъв Павел Христов е изпратен в училището- да стегне дисциплината.

Още при първото учение подполковник Христов натоварил юнкерите повече, отколкото те са свикнали. Тръгнали за военното училище и той им заповядва да запеят маршова песен, но юнкерите запели с неохота и лошо. Павел Христов ги връща по “Цариградско шосе” и още с няколко часа удължава тренировката. Строява ги и им нарежда “Сега каналии ще пеете, както трябва” и ги повежда към училището. Юнкерите запели и Христов доволен ги закарва при бирената фабрика на братя “Прошек”, като там дава гуляй за своя сметка. Всички остават доволни и оттогава юнкерите знаят, че с Христов шега не бива.

На 01.01.1904г. Павел Христов е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 9-та плевенска дивизия до 1910г.Като командир на дивизията П. Христов задължил готвача на същата да изпраща всеки ден по едно войнишко канче войнишка чорба. Целта му е била да проверява с какво хранят войската.

А за да не го заблудят, че готвят специално за него, от време на време сам отивал в кухнята и карал готвача да разбърка добре казана с чорбата, да сипе в едно канче, което също изпращал вкъщи и сравнявал с докараното преди това. Тежко и горко на готвача и на началниците му, ако има разлика. Ето как освен строгост е проявявал и бащинска грижа към войниците.

Генерал-майор П. Христов през 1909 г. е член на Висшия военен съвет, а от март 1910 г. поема командването на 5-та пехотна Дунавска дивизия.Строг с подчинените си, той е още по-строг със себе си: ”Българският офицер не трябва да има собствена къща, не може да бъде закрепен за нея, неговият дом е казармата”.Въпреки родовото богатство до края на дните си няма собствена къща, а има пет деца – Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка, които отглеждат и възпитават със съпругата си.

​Защо уроци по офицерска чест ?

Когато през 1887г генералът е назначен на служба в Военното училище между юнкерите израстват много способни генерали, които по-късно говорят с обич и уважение за него.Това са ген. Жеков, ген. Колев, ген. Владимир Вазов (брат на писателя Иван Вазов) и тн. Генерал Владимир Вазов разказва няколко случая:

Един ден ротния командир Павел Христов нарежда да се строи цялата рота. Намръщен едвам сдържайки яда си той започва:

„Господа бъдещи офицери, днес е станало нещо позорно, един от юнкерите е обидил взводния си портупей- юнкер!

За тази си постъпка го наказвам с един месец гаупт вахта (максималното наказание), защото дисциплината и зачитането на началниците е основат, гръбнакът на армията. Ако не го осъзнавате, Вие не сте годни да ставате офицери. Но станалото е нещо по-позорно и по-грозно. Взводния портупей-юнкер, който ще става офицер и ще води хората да мрат, вместо да вдигне приклада и да спуха главата на този, който го е обидил, идва при мен като баба да ми се оплаква. Вие, които ще ставате офицери, трябва да знаете, че офицера сам трябва да брани честа си. За това и него наказвам с един месец гаупт вахта.”

Ето и другият случай, за който разказва в спомените си ген. Вл. Вазов. Непосредствено преди да бъдат произведени офицери в класа ни дойде м-р. Павел Христов, ето какво ни каза той:

„Възложени ми е да Ви науча как да се държите в обществото, за да не се посрамите, но аз няма да Ви говоря за това, а за нещо по-важно- Как ще ви посрещнат в полковете и как да си намерите приятели сред офицерите.

Като поживеете в полка ще видите, че офицерите се разделят на няколко групи. Едните си гледат съвестно работата, но от ученията веднага се прибират вкъщи и там си гледат имота и семейството.Тези не са добър пример за вас. Другите са гуляйджии и картоиграчи, будни и весели. Ще ви търсят и канят, но тръгнете ли с тях, ще пропаднете. Третата група ще намерите в читалните, за тях службата не е само в казармите, а искат да научат нещо повече. Те ще ви приемат резервирано, но между тях са истинските военачалници. Дружете с тях.”

Какво значи да си неподкупен ?

През 1888г. е назначен за началник на домакинското отделение във Военното министерство, но не се задържа дълго там, заради честният си характер. В министерството е сформирана комисия за закупуването на 200 коня за армията. Когато конете пристигат в Лом (от Унгария), майор П. Христов разбира, че комисията е получила подкуп от фирмата- конете не отговарят на стандартите и изискванията на армията!

Той без разрешение на министъра назначава нова комисия, която установява, че само един кон от всичките 200 отговаря на изискванията.

Павел Христов е извикан лично от военния министър пол. Муткуров за обяснение, под влиянието но двореца му е наложено мъмрене. Един от участниците във фирмата- прекупвач е бил принц Филип- брат на Фердинанд.Майор Христов не отстъпва и сделката е развалена.

През 1920 г. е назначен за софийски градоначалник от БЗНС. По това време при него идва търговецът и депутат Никола Гендович и му предлага подкуп в злато. Резултатът: ”Когато Гендович се опитал да подкупи генерал Христова с един висок стълбец наполеони, генералът побеснял, грабнал наполеоните, зашлевил го с тях в лицето, набил го, изпокъсал му дрехите и вън от себе си от възмущение, заповядал на ординареца да изхвърли като парцал ”този каналия”.Този суров и достоен български генерал умира на 7 юли 1921.

Носител е на следните ордени:

  1. Орден „За храброст“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
  2. Орден „Свети Александър“ II-ра степен с мечове по средата
  3. Орден „За военна заслуга“ II-ра степен
  4. Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно.
Павел Христов със съпругата си и с едно от петте си деца
0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.