Владимир Христов Пеев (1882 – 1916)- Етрополе

Владимир Христов Пеев е роден в Етрополе през 1882 год. и загива на 34 години за свободна и независима България на 16 септември 1916 год. при Тутракан по време на Първата световна война. Бил е учител в родния си град, пишел е стихове, свирил е на цигулка, другарувал е с други поети – Стамен Панчев, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев…
Стихосбирката му “Закъсняла жътва” е издадена в София през 1917 год. и се намира в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, както и в градската библиотека в Етрополе.

На родината

Аз нося мълком твойта орисия

и любя те аз скритом, като раб.

Изгарям с радост в твоята стихия:

Безсилна ли си ти – и аз съм слаб.

На морните ти угарни полета

в душа аз крия тихата печал;

зад теб селяк след ралото си крета,-

за теб аз скиптъра на Зевс бих дал.

Кога сред мрак на векове заспали,

на някой древен цар съзря следи –

и мойта бледа кръв се в миг запали

от подвига на моите деди.

Тогава лъв съм аз и волна птица,

лазура ти е царствен мой подслон

и вярвам, че тогава сам с десница

Балкана хвърлил бих аз в Хелеспонт.

Аз нося мълком твойта орисия

и празника, и твоето тегло:

на Витоша вледената стихия

блести кат шлем на моето чело.

 

 

0 отговори

Напишете коментар

Включете се в дискусията
Заповядайте!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.