Априлското въстание от 1876 година е една трагична страница в историята на българския народ, но показва колко силен е копнежа му за отхвърляне на османското иго и за свобода. Въпреки героизма на въстаниците, то е потушено. Жестокостта на поробителите е причина в защита на българския народ да се обявят редица интелектуалци и дипломати в Западна Европа и Русия.
Подготовка на въстанието
Най-активно за подготовката за въстание работи Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и създава революционни комитети. Но след обесването на Апостола през 1873г. революционното движение в страната изпада в тежка криза. В него възниква разцепление и се оформят две крила – умерено и революционно. Революционното крило е оглавено от Христо Ботев. Създаден е Български революционен комитет, който си поставя за задача подготовка на въстание. По това време Османската империя изпада в тежка криза и е обявена в банкрут. Въстания избухват в Босна и Херцеговина.
През септември 1875г. в Стара Загора избухва въстание, но то е лошо организирано и е потушено. След провала на Старозагорското въстание Христо Ботев подава оставка, като ръководител на Българския революционен комитет, който малко след това се саморазпуска.
В края на годината млади революционни дейци създават Гюргевския революционен комитет и в предвид на кризата в Османската империя взимат решение да пристъпят към подготовка на въстание през пролетта на следващата година.
Революционни окръзи в страната
Гюргевският революционен комитет под ръководството на Стефан Стамболов разделя страната на 5 революционни окръзи – Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Определени са главни апостоли, които да ръководят и координират дейността по подготовката на въстанието. Но реални действия са извършени в Първи революционен окръг – Търновски и Пловдивски окръг.
В Четвърти революционен окръг – Пловдивски за главен апостол е определен Панайот Волов, но по-късно той отстъпва ръководството на Георги Бенковски. В център за подготовка на въстанието се превръща Панагюрище.
На 14 април 1876г. в местността „Оборище”, близо до Панагюрище, е свикано общо събрание, което продължава до 16 април. Събранието решава въстанието да избухне на 1 май. Сред участниците се намира предател, това е Нено Терзийски, който издава на турските власти взетите решения. Те реагират незабавно и изпращат в Панагюрище и Копривщица конни отделения за да арестуват ръководителите на въстанниците.
Избухване на Априлското въстание
Априлското въстание избухва на 20 април в Копривщица. Тук предния ден пристига конна полицейска група начело с Неждеб ага. Заптиетата правят опит да арестуват Тодор Каблешков, който е ръководител на местния революционен комитет. Опитът за задържане не е успешен. Разбирайки, че е обект на предателство, на следващия ден 20 април Тодор Каблешков обявява въстанието. Въстаниците се насочват към местния конак и го превземат. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след началото на въстанието Тодор Каблешков написва писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище за събитията в Копривщица. Това писмо става известно като „Кървавото писмо”, тъй като е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който взима разстоянието между двата града за рекордните два часа. Конят му е толкова изтощен, че издъхва преди да пристигне в града.
Получил вестта за обявяване на въстанието Георги Бенковски действа незабавно и Панагюрище въстава. Властта в града е завзета от въстаниците и е създаден Военен съвет начело с Павел Бобеков. Иван Парпулов, известен като Орчо войвода е изпратен да помогне на въстаниците в Стрелча.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна сред народа ни като Райна Княгиня.
След обявяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Георги Бенковски, който междувременно организира своя конна Хвърковата чета, се насочва към село Петрич за да помогне на вдигналите се срещу тирана местни жители.
Потушаване на Априлското въстание
Турските власти вземат бързи мерки за да потушат избухналото въстание на българския народ. Срещу въстаническите сили е изпратена редовна армия. Най-силна е била реакцията срещу центъра на въстанието в Средногорието. За да атакува Панагюрище Хафъз паша е събрал 10000 души редовна войска. Градът е подложен на жесток погром. Избити са много мирни жители, къщите им са ограбени и опожарени.
Въстаниците на връх Еледжик са атакувани от софийската дивизия начело с Хасан паша. Защитниците и цивилното население там са избити.
Батак става символ на трагичните събития по това време. Тук са избити или изгорени живи над 3000души. Всичко това се случва след като първенците на селото решават да предат доброволно на водача на турския башибозук Ахмет Ага своето оръжие в замяна на помилване. Най-жестоко и масово е клането в местната църква „Св. Неделя”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи спасение майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настъпва масово клане.
Загинали в удавеното в кръв Априлско въстанието са около 30 000 души. Разрушени са около 200 села с общо население повече от 75 000 души.
Априлско въстание 1876 г. – причини за неуспеха
Многобройни са причините за неуспеха на Априлското въстание. Преди всичко то е отражение на дългогодишното робство върху националния дух. Българската нация не се оказва готова в цялост да отхвърли османското владичество. В Средногорието въстанието е масово подкрепено, но в Североизточна и Северозападна България то не намира никакъв отзвук.
Заедно с това организаторите на въстанието допускат съществени организационни грешки. То е подготвено за много кратко време и не е потърсена никаква външна подкрепа.
По своя замисъл и изпълнение то отстъпва от идеите на Левски. Според него българската революция може да успее, ако е всенародна, ако се подготви организирано и разполага със сили да унищожи военната мощ на Империята. Всичко това изисква една сериозна и продължителна подготовка.
Отрицателна роля изиграло и предварителното обявяване на въстанието. Турските власти организирали масови превантивни арести на комитетски дейци в цялата страна, което показва и предателство в редиците на въстаниците.
Априлско въстание – оценка
Въстанието е жестоко потушено, но оценката за драматичното Априлско въстание е положителна за неговата роля и значение за жадуваната свобода. Зверствата над българския народ получават силен международен отзвук. В резултат на тази силна реакция на международната общност се провежда Цариградската конференция. На тази конференция се получава първото международно признание за правото на българският народ да притежава собствена държава в своите етнически граници.
По този начин неуспешното Априлско въстание довежда до най-големия политически успех на българската нация до този момент. По-късно отказът на османското правителство да изпълнява решенията на конференцията довеждат до решението на Русия да обяви поредната Руско-турска война, довела до Освобождението на България на 3 март 1878г.
