Валентин Ненов е роден в Етрополе през 1958 година. С волейбол започва да се занимава през 1970 г. в училище (тогава СПУ „Христо Ясенов“) под ръководството на учителя по физкултура Радка Кирчева.
По това време волейболът е много популярен сред учениците и момче с физическите данни на Валентин няма как да остане встрани от него. С високия си ръст (всички го наричахме „Дългия“) и със старателно усвояваната волейболна техника, Валентин бързо се налага като лидер във волейболната игра не само сред връстниците си, но и сред по-големите момчета.
През 1971 г. в Етрополе пристига треньорът Владимир Прохоров и създава една от най-масовите за времето волейболни школи в България. При него и помощника му – Данчо Кирков, ежедневно тренират около 300 момчета и момичета от всички възрастови групи. Тренировките са 2-часови, всеки ден от понеделник до събота включително, понякога и двуразови.
Валентин Ненов е сред най-активните и най-добрите участници в школата. Волейболните му качества, отличната физическа подготовка, мощният отскок, силен и техничен удар по топката го правят безспорен лидер и капитан на отборите от всички формации, в които е участвал – пионери, юноши младша и старша възраст, мъже. С тези отбори, представляващи „Чавдар“ – Етрополе, всяка година участва на финалите на републиканските първенства по волейбол (тогава се наричаха „Преглед на волейболната младост“), където печели редица призови места:
1972 г. (гр. Русе) – 2-ро място и сребърен медал – пионери;
1973 г. (гр. Пазарджик) – 5-то място – юноши мл. в.;
1974 г. (гр. София) – 4-то място – юноши мл. в.;
1975 г. (гр. Толбухин, сега Добрич) – 4-то място – юноши ст. в.;
1976 г. (гр. Перник) – 5-то място – юноши ст. в.
Тук следва да се отбележи и може би най-големият успех на етрополския юношески волейбол, който също е свързан с името на Валентин Ненов. През състезателната 1973/74 година, паралелно с прегледа на волейболната младост, експериментално се сформирмира първата републиканска волейболна юношеска група. В нея участваха 16 отбора, разделени в 4 подгрупи на регионален принцип. Победителите от всяка подгрупа се срещнаха на финален турнир през месец май 1974 г. в гр. Толбухин. След като спечели своята подгрупа (заедно с отборите на Левски София, Пирин Разлог и Бенковски Пазарджик), отборът на Чавдар Етрополе се класира за финалите, където победи с по 3:1 останалите участници – Черноморец Бургас, Добруджа Толбухин и Миньор Перник. Така Чавдар стана първият юношески волейболен шампион на България, като бе и най-младият отбор на финалите. В основния му състав бяха Лъчезар Янков и Иван Петков (родени през 1956 г.), Христо Лазаров (р. 1957 г.), Валентин Ненов и Павлин Кацаров (р. 1958 г.) и Пламен Иванов (р. 1959 г.), а треньор на отбора бе Владимир Прохоров.
През този период Валентин Ненов редовно участва и в ученическия отбор на СПУ „Христо Ясенов“, като с него всяка година печели златните медали на Ученическите игри, които по това време се провеждат само на регионално ниво.
Талантът на Валентин Ненов не остава незабелязан от волейболните среди в страната и от 1974 година той е неизменен участник в юношеския и младежкия национален отбор на България, а по-късно и в мъжкия национален отбор, с който печели бронзов медал на европейското първенство във Варна през 1981 г.
След завършване на средното си образование през 1976 г. Валентин Ненов отбива редовната си военна служба като състезател на ЦСКА, а след това продължава да играе за Левски София. Играе няколко години и завършва кариерата си като състезател в Португалия.
Снимките, които прилагам са от 1976 година – отборът на Чавдар Етрополе юноши старша възраст с треньор Кънчо Любенов и ученическият отбор на СПУ „Христо Ясенов“ със златните медали от игрите. Валентин Ненов е с номер 12.
Валентин Ненов е сред десетте най-добри спортисти на Етрополе за ХХ век!
Починал: 07.09.2015г.
Пламен Иванов
16 август 2017 г., гр. Етрополе
