Италианска, френска, гръцка, испанска, турска, мароканска, сицилианска – различни лица на една невероятна кухня – кухнята на Средиземноморието. Всяка има своя специфика, но общото между тях е простотата при приготвянето на ястията, използването на местни продукти, на много зехтин, който се произвежда по тези места, изобилието от зеленчуци и плодове, морски дарове и маслини. Средиземноморската диета е известна като една от най-полезните, съдържаща витамини, ненаситени мазнини, ценни минерали. Излишните килограми, сърдечно-съдовите и ракови заболявания се срещат в много по-малка степен, отколкото в други краища на света. Местните жители не страдат от затлъстяване и този начин на хранене е един от най-добрите за контрол на теглото, кръвната захар и кръвното налягане.
Както вече казах, всяка от средиземноморските страни има своя специфика на местната кухня. Каква е тя? Да започнем с нашите съседи – Гърция и Турция.
По своята същност, гръцката кухня се отличава с използването на много зеленчуци, млечни продукти, маслини, зехтин, различни видове сирена, пресни морски дарове, агнешко, пилешко. Тя е простичка, полезна, сезонна, и в същото време много вкусна. Макар че в нея присъстват определени ястия, които изискват повече време за приготвянето им, например: стифадо, гръцка мусака или пастицио, в гръцката кулинария няма много сложни сосове и дълги кулинарни заготовки. Основната палитра на гръцките вкусове са: тройката чесън-риган-лимонов сок; доматеният сос, обогатен вкусово с различни подправки и канела; гръцкият мед; съчетанието между цитруси и копър и много други, които обогатяват храната с необходимото количество антиоксиданти, минерали и други полезни вещества.
Гръцката кухня предлага различни видове мезета, които се сервират обикновено с ципуро(гръцка ракия), узо или различни вина. Прочутият гръцки зехтин присъства във всички ястия, започвайки от гръцката салата, преминавайки през основните ястия и акостирайки при десертите. Не трябва да забравяме, че гърците употребяват повече от 20 литра зехтин годишно на глава от населението . В десертите винаги ще откриете цветния мед и ядките, най-често шам фъстък и бадеми. Освен това в тях често ще доловите аромата и вкуса на канелата.
Турската кухня е чудна симбиоза между гръцкото влияние, ароматите на Близкия изток и местните традиции и рецепти. Тя е богата и своеобразна. Успяла е да съхрани своята самобитност и досега, въпреки влиянието на различни култури, населявали тези земи. Както преди, така и сега турската кулинария е вярна на рецепти, познати на техните деди и прадеди. В тази страна можеш да се насладиш на всичко, което може да ти предложи една източна кухня – безброй салати с кускус и нахут, слънчев хумус, поръсен с капки зехтин и лимон, различни тестени закуски и хлябове, разнообразни подправки със специфични аромати, прясна риба и сладки десерти. Истинско пиршество за очите и вкуса! Широк е спектърът от месни ястия и включва в себе си десетки разновидности на кебапа, разнообразни тестени изделия с месо, изпечени в каменни пещи, миниатюрни котлети с изобилно количество подправки. Важна част от турската кухня са зеленчуците. Сред тях особено място е отредено на сърмите и пълнените зеленчуци – с месо и вегетариански. Един от любимите зеленчуци е патладжанът. Стотици са рецептите с него. А за турския хляб и сладкиши думите са малко! Чаят в Турция е толкова популярен, че, на практика, го пият навсякъде. На закуска е прието да се пие чай, а не кафе. Употребяват не само черен или зелен чай, но и ябълков, ягодов, кайсиев. Такива плодови смеси се продават насипно на турските пазари и това дава възможност туристите да избират и правят свои смеси. Отличната комбинация от разнообразни вкусове и пресни продукти превръщат турските ястия в незабравимо преживяване.
Да обърнем поглед към Bella Italia!
Статистиката показва, че всяка година Италия се посещава от над 50 милиона туристи, като изпреварва по този показател традиционно туристически страни като Франция, Австрия, Англия и Германия. И тези туристи се превръщат в почитатели и на храната, която им предлага италианската кухня. Тя e колоритна, ароматна, многообразна и се нарежда сред трите най-добри кухни в света. За италианците храната е важна част от живота им и трябва да умееш да й се наслаждаваш. Всичко, което ражда италианската земя, е намерило място в разнообразието от рецепти. В Италия внимателно съхраняват и предават от поколение на поколение кулинарните традиции. Може би, точно в това се крие тайната на световната популярност на тази кулинария. В цял свят са известни италианската пица и паста. Тяхното приготвяне става само с помощта на брашно от твърда пшеница. Обикновено това се отбелязва на опаковката на брашното. Към пастата приготвят разнообразни сосове и пълнежи. Не трябва да забравяме и равиолите, лазанята и ризотото. Студените закуски и салати също присъстват в италианската кухня, но те се предлагат в малки порции и овкусени задължително със зехтин. Италия не е само земята на пицата и спагетите. Тя е и страната на многобройни разновидности от сирена и вина, на ароматното кафе и лимончелото, на традиционните видове хляб и невероятното gelato(сладолед). Всеки регион на страната може да предложи свой оригинален вид сирене. А такива сирена като моцарела и пармиджано са добре известни зад граница. Интересен е фактът, че в заводите, произвеждащи пармиджано, има щатно работно място за човека, който с помощта на специална палка определя зрелостта на сиренето. Италианското джелато се отличава с изключителен вкус и плътна сметанова текстура. Истинският италиански сладолед се прави ръчно, от прясно пълномаслено мляко и сметана. Технологията на приготвянето му позволява да се създава наистина потресаващ продукт, чиято консистенция и вкус превъзхождат значително обикновения сладолед.
Областта Прованс! Брегове му се къпят в топлите води на Средиземно море, а неговите жители умеят да се радват на хубавата храна. Бродейки по пазарите на малки и големи градове и селца, ще почувствате, че главата ви се замайва от ароматите на мащерка и лавандула, майоран и розмарин, зрели лимони и златисти маслини. Ще ви се прииска да седнете и да се наслаждавате на забавения ритъм на живота, който тече като бавна река край вас и в който ще намерите време за всичко. Ще доловите уханието на прясна салата „Нисоаз” и домашен рататуй, на прясно изпечен фугас и чесново айоли. Салатата „Нисоаз” е свеж микс от различни зелени салати, риба тон, аншоа, варени картофи, нарязано твърдо сварено яйце, домати, каперси, маслини, червена чушка, шалот и дресинг – сос винегрет. Хлябът „Фугас” има жилава консистенция и прилича на плоска питка с форма на житен клас. С ароматите на добавен розмарин и маслини напомня на италианската фокача. Рататуй, освен чудесен анимационен филм, е и ястие с пресни зеленчуци, напомнящо донякъде на българската зеленчукова плакия или гювеч. Сос “Айоли” е лек провансалски майонезен сос, който се предлага най-често към зеленчуци и риба. За разлика от останалата част на страната, в Южна Франция при приготвянето на ястия се използва много често зехтин вместо масло.
Подправките във френската кулинария обикновено не се режат на дребно, а внимателно се връзват като букетче и се пускат в съда с приготвяното ястие. След като са пуснали своя аромат и вкус, те се изваждат и изхвърлят. Французите обичат да използват вино или коняк в процеса на готвене. Червеното вино, в което се задушава месото, и бялото вино, с което се запича рибата, придават на ястията особен вкус и аромат. Прованс ще ви покаже, че една обикновена и непретенциозна на пръв поглед кухня може да се превърне в рай за любителите на хубавата храна.
Испанската кухня, резултат от силно развито и високодобивно селско стопанство, е колоритна смесица от различни културните влияния на етноси, живели по тези земи и довели до появата на уникална кухня с хиляди рецепти и вкусове. Кулинарното наследство, формирано от арабското влияние, местни рецепти и вкусове и колонизацията на Америка, продължава да се обогатява и в днешно време. Не можеш да посетиш Испания и да не влюбиш в разнообразието от известните мезета „тапас“, които се поднасят с питиетата – вино, бира, сангрия и др. „Тапас” означава не само вид закуска и мезе, но и стил на живот на типичния испанец. За да разберем ролята на тапас в ежедневието, достатъчно е да кажем, че в испанския език съществува глагола „tapear”, означаващ „общувам в бара с приятели, пийвайки вино и хапвайки тапас”. Традицията да се приготвят тапас датира от няколко века. Според легендата, през XIII век кралят на Кастилия Алфонсо Мъдрият издал указ, според който алкохолните напитки трябвало да се предлагат заедно със закуски, за да не се напиват от рано поданиците. Чинийките с мезета се поставяли върху съда с вино, наподобявайки покривче. Така се появили първите тапас. В ролята на тапас може да влезе хамон или друг колбас, мариновани или запечени зеленчуци, гъби, морски продукти, тарталетки с пастет или сос, мини сандвичи със сирене и остри подправки, парченца пилешко, салати и даже запечен в ароматни подправки картоф. На някои места тапас се поднасят безплатно към поръчаното питие. “ Особено популярна е тортията, представляваща картофено-яйчена запеканка. Разбира се, не трябва да пропускаме студената супа“гаспачо“ и прочутата „паейа“, шунката „хамон” и прясната кървавица „марсиля”. Софрито“ е доматеният сос, който е в основата на повечето испански ястия, чесънът, лукът и подправките са неотменна част от тях. Неотменна част от испанската кухня са разнообразните морски дарове. По количество потребление на морски дарове на глава от населението Испания отстъпва само на Япония. Основна съставка на испанската кухня е зехтинът. И това не е изненадващо, защото Испания произвежда 44% от маслините в света.
Независимо от малката площ на страната, Мароко принадлежи към най-известните кухни в света. Причината е много проста – мароканските кулинарни традиции съчетават в себе си разнообразни елементи и влияния на африканската, арабската, испанската, френската, еврейската и берберската кухни. Тази кухня е като огромно колоритно платно с ярки цветове! И, все пак, мароканските готвачи успяват да съхранят собственото лице на мароканската кулинария, независимо от космополитното разнообразие в нея. Любима напитка в Мароко е ментовият чай, в който задължително добавят захар. Местните жители ще оценят факта, ако го харесате. Друга популярна напитка е силното кафе с кардамон. Тъй като е мюсюлманска страна, алкохолните напитки не са на почит. Фактът, че страната се намира на кръстопът на световни търговски пътища и е усетила влиянието на различни световни култури, обяснява наличието и употребата на важни съставки, използвани в различните кухни по света. В основата на мароканската кухня стоят пресните зеленчуци, зърнените храни, плодовете, подправките, месото и морските дарове, с които е богата тази земя. Плодородието е толкова голямо, че целогодишно на пазарите откриваме изобилие от великолепни зеленчуци, плодове и зелени подправки. Световно известни са мароканските консервирани маслини. На особена почит се радват различните бобови продукти – грах, нахут, фасул, леща, соя, различни зърнени култури. Оризът се е появил сравнително отскоро, вследствие на френската колонизация. Тажинът е традиционно ястие в мароканската кухня. Името му произлиза от специалния керамичен съд, в който обичайно се приготвя. То е сложно бавно сварено ястие. Тайната съставка обикновено е месо или риба, в комбинация с различни зеленчуци като лук, патладжани, грах и плодове като кайсии, праскови, круши, сливи или смокини. Използваните подправки са канела, шафран или джинджифил.
Любопитната приятелка
