Денят започва със звъна на алармата. Трябва да ставаш, а така не ти се иска да напуснеш удобното легло. Но няма как – започва безкрайната гонка по изпълнение на ежедневните задачи. Децата трябва да се подготвят за училище и да пристигнат навреме, кучето да се разходи, да се приведеш в що-годе приличен вид за работното място. Там те чакат поредните работни часове, изпълнени понякога с непредвидени проблеми и нови задължения. Връщаш се в къщи и започва вторият работен ден – приготвяне на вечеря, между другото проверка на домашни и разрешаване на възникнали разногласия, уговорки за лягане и едва тогава имаш малко време за себе си. Само че толкова си уморена, че си готова да заспиш права. Позната ситуация, нали? И като добавим кредити за изплащане, вероятност да загубиш работата, която и без това не харесваш особено, и страха, че в бързината може да пропуснеш нещо важно (състояние, което е известно с наименованието FOMO – fear of missing out), по-скоро ти се иска да се скриеш някъде, където никой няма да те намери. Телефонът все едно се е сраснал с ръката ти и статистиката гласи, че човек го проверява поне 150 пъти на ден. Все едно сме наркомани. Харесва ли ви тази картинка? Бихте ли искали да промените нещо в живота си?
Стремежът да успееш на всяка цена се отразява на имунитета ни, на здравето и качеството на живот и не всеки може да издържи дълго на подобно напрежение. Затова и все повече хора обръщат поглед към едно движение, зародило се в края на миналия век – Slow life или бавен живот. Започнало като концепция за бавното хранене /slow food/, то се разраства и включва още няколко направления: slow travel, slow beauty, slow living и т.н.
Набиращото популярност движение Slow Life ни предлага да престанем да бързаме, да преживеем всеки ден осъзнато, обръщайки внимание на качеството, а не на количеството във всяка житейска сфера – от храненето до до работните задължения. Философията на „бавния живот“ ни учи как да живеем добре, а не бързо. Началото на 21 век премина под знака на продуктивността и големите градове – възможностите около нас са твърде много, необходимо е да да успееш навсякъде и във всичко. Но в това непрекъснато бързане съществува реалната опасност да изживееш живота си в името на някакви бъдещи постижения и възможни успехи, изпускайки край себе си нещо наистина важно.
Концепцията „Slow food„
Главната съствна част на направлението Slow life е Slow food/бавното хранене/. В края на осемдесетте години на ХХ век в Италия група любители на вкусната храна и обществени активисти , в това число и политикът и журналист Карло Петрини, се събрали, за да обменят някои идеи. Когато научили, че на един от историческите площади на Рим се готвят да открият заведение за бързо хранене от веригата McDonald’s, те (отначалона шега) казали: „Щом има философия за бързо хранене, защо да няма идея за бавно хранене (slow food)?“. Италианците не приели тази намеса в тяхната dolce vita/сладък живот/. Местните любители на храната били толкова възмутени от това събитие, че призовали всички да бойкотират културата на бързото хранене, а след 3 години официално регистрирали организация с название Slow Food. Нейната идея се състои в бавното приготвяне на здрава и полезна храна, създадена на основата на органични натурални продукти, без консерванти и доставяща истинско удоволствие от храненето.
Така, след почти десет години, през 1989 година се появява и Манифестът на движението Slow food. Ключови принципи станали „качеството на продуктите и вяра в правото на удоволствие от храната“. „Забързаният начин на живот ни е оковал във вериги. Ние сме жертва на вируса „бърз темп на живот“ който убива нашите обичаи и ни атакува дори в нашия собствен дом, принуждавайки ни да се храним с набързо приготвена храна“ се казва в Манифеста.
Освен това, Карло Петрини, за когото вече споменах като един от основателите на движението за бавен живот, вярва, че културата и историята на всеки народ започват от местната храна и кухня. Затова трябва да пазим кулинарните традиции и рецепти. Преди време Карло Петрини гостува в нашата страна и представи книгата си „Хубаво, чисто и справедливо“, в която може да откриете цялата философия на движението .
Карло Петрини е роден в Северен Пиемонт, в малкото градче Бра – Италия. Когато е на 37, заедно с група приятели се включват в протеста срещу отварянето на McDonald’s. За целта приготвят огромно количество паста и я раздават безплатно на минувачите на Piazza di Spagna в Рим. По този начин участниците в протеста противопоставят пастата срещу хамбургера! Организацията Slow Food днес има над 100 000 членове от повече от 150 държави, които са посветени на местната храна и свързаните с нея традиции. Заради изключителния му принос по отношение на опазването на околната среда и устойчивото развитие Петрини е удостоен с награда Champion of the Earth Award („Шампион на Земята“) през 2013 г. Една от основните идеи на Slow Food е, че всеки на тази земя трябва да има право и достъп до хубава, чиста и справедливо произведена храна. Петрини пътува по целия свят и участва в различни конференции, изнася лекции в престижни университети, посещава хранителните общности от мрежата на Slow Food, участва в дискусии на ЕК и ФАО по въпроси, свързани с устойчивото производство на храната и селско стопанство. А организацията даже основала свой университет на гастрономическите науки.
„Хубавата храна е памет, семейна традиция и език на приятелство и дипломация” – Карло Петрини
Хубава, защото ни носи здраве и вкус от природата.
Чиста, защото се произвежда, без да оказва натиск и да унищожава околната среда и в същото време се полагат необходимите грижи за животните.
Справедлива, защото се уважава труда на хората, които произвеждат, преработват и разпространяват храната.
Влезте в градината или идете на фермерския пазар, изберете от даровете на природата, които ни се предлагат, и нека кухнята заухае на домашно приготвена храна, която да сподели бавно и спокойно цялото семейство
До следващия път, когато ще продължим с другите възможности, които разкрива Slow Life пред нас и които ще направят живота ни по-добър и щастлив.
автор: Любопитната приятелка
