От 10 февруари до 16 април 1879 г. заседава Учредителното събрание, свикано съгласно клаузите на Берлинския договор. Неговата цел е да изработи основния закон на Княжество България. Учредителното събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Ал. Дондуков-Корсаков в бившия турски конак в Търново, построен през 1872 г. от майстор Кольо Фичето. За председател е избран бившият български екзарх и митрополит на Видин Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов. Като знак за единството на българския народ в същото време в църквата „Св.Никола” в Търново заседават делегати от Източна Румелия, Тракия и Македония, които по силата на Берлинския конгрес остават извън границите на Княжеството. Търновската конституция е гласувана и подписана на 16 април 1879 г. от депутатите на Учредителното събрание. Тя се състои се от 22 глави и 169 члена. Съчетавайки най-напредничавите идеи на европейската обществена мисъл с демократичните традиции на българското общество, тя поставя основите на правната уредба на Княжество България като модерна светска национална държава. Основният закон провъзгласява Княжеството за конституционната монархия с парламентарно представителство и утвърждава принципа на разделение на властите – държавен глава (княз), законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Нейният демократичен характер проправя пътя на България към модерната европейска държавност.
Източник: https://www.facebook.com/NationalMuseumOfMilitaryHistory
