Днес отбелязваме 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски – патриарх на българското националноосвободително движение. Той остава в историята като идеолог и стратег на борбата за самостоятелна просвета, църковна самостоятелност и политическа свобода. Съби Стойков Попович, рожденото име на Георги Раковски, се ражда в малкия подбалкански град Котел през 1821 г. в семейството на предприемчиви българи, безгранично предани на народните интереси и с войнствен дух. Прародителите от бащината му фамилия пристигат в Котел от сливенското село Раково (по-късно името е вплетено в новата фамилия). Заради примера на чичо си – Георги Мамарчев, капитан от руската армия, водач на български отряди в Руско-турските войни (1806 – 1812; 1828 – 1829), един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, добавя неговото име – Георги, към своето. Така остава известен в историята като Георги Раковски. Борбата за освобождение от духовното иго на Цариградската патриаршия за Георги Раковски е „български народен въпрос”, а не гръцко-българска църковна разпра. В редактираните от него вестници „Българска дневница”, „Дунавски лебед”, „Бъдущност” и „Бранител” той защитава единството на българската църква като средство за запазване целостта на българския народ. Многократно се обръща към Високата порта с мотива, че провъзгласената със султански ферман от февруари 1856 г. религиозна свобода в империята трябва да се осъществи реално. Георги Раковски поставя просветата и публицистиката в неразривна връзка с борбата за самостоятелна църква и за националното освобождение и повежда борба с османската държава чрез „пресата и сабята”. Той чете много, пише непрекъснато, превежда от френски, румънски, гръцки и сръбски, събира етнографски материали, обмисля насоките на българския книжовен език, събира материали, за да състави история на българите от турското завоевание до неговото време. Буден, интелигентен и с непокорна кръв, без да пренебрегва участието си в църковните борби, Георги Раковски следи освободителните движения на другите народи, а по време на Кримската война (1853 – 1856) участва в създаването на „Тайно общество”, което да събира сведения за състава, движението и въоръжението на турските войски, да ги предава на руското командване и да подготвя българското население за въстание, ако обстоятелствата го позволят. Успява да си издейства назначение в щаба на Ахмед паша като драгоман при турската главна военна квартира в Шумен. Използвайки това, той пътува често и по пътя си създава мрежа от съгледвачи в много градове и села. Заподозрян от турците, е арестуван и изпратен в Цариград. От смърт като руски шпионин го спасява бягството му по пътя. В началото на 1855 г. Георги Раковски напуска окончателно българските земи, а натрупаният революционен опит заляга в основата на бъдещите му планове за освобождение на България. Той анализира новите условия, чуждия и свой опит и започва да разработва документи, които са в основата на революционната му теория и са част от историята на българската армия. В написания от него през 1858 г. в Одеса „Позив към родолюбци българи за освобождение на България” той поставя стратегическата цел пред българската национална революция – постигане на политическа свобода, и набелязва пътищата за водене на борбата със завоевателя с решителни и повсеместни действия на цялото население. За него основополагаща е едновременната активност на българите и другите балкански народи, като се използват благоприятни международни обстоятелства и противоречия между големите държави. Не хайдушки сражения за лично отмъщение, не разпокъсани заговори и въстанически действия в различни райони, а общонационална съзнателна и организирана революционна борба, неотстъпно до победния край. Георги Раковски продължава да разработва документи – „План за освобождение на България” (1861) и „Позив за народно въстание” (1862), които доразвиват идеите на „Позив към родолюбци българи за освобождение на България” и го определят като основоположник на българската военнотеоретична мисъл. С Първата българска легия в Белград той осъществява идеята си за подготвяне на командни кадри за бъдещата въстаническа войска, но и на организиране на т. нар. „външни войски”, които да навлязат в Българско при обявяване на въстание. Така Раковски се издига до равнището на практик – строител на първообраза на въоръжени сили на свободна България. Макар планът на #Раковски от 1861 г. да остава в по-голямата си част нереализиран, той поставя началото на нов период в развитието на българското националноосвободително движение. Първа българска легия е опит да се организира общобългарско въстание за национално освобождение вместо стихийните и разпокъсани дотогава бунтове и въстания в отделните краища на България. Легията изгражда практически и теоретически военен опит и вдъхва вяра в собствените сили. Не случайно Христо Македонски пише в своите Записки „В Белград ние видяхме Рилския търговец #Раковски, който не пропусна случая да ни похвали, задето сме се отзовали на поканата му. В Белгад ни предстоеше важно дело: сърбите се приготивляваха да се освободят и изтикат турската военна сила из столицата, а ние едновременно с тях трябваше да преминем в България под предводителството на Раковски. До вчера ние смятахме, че крайната наша цел е да станем хайдути и да отмъщаваме за частни или же локални обиди, оскърбления, злоупотребления и убийства; сега ние видяхме и разумяхме, че имало и друга по-широка деятелност. Думата бунтовник се запечата в главата ми. Аз не исках вече да съм прост хайдутин – да отмъщавам за себе си, за домашни и приятели, а исках да стана бунтовник – да помогна на народа, да се избави от ярема, що го притискаше и мачкаше. Хайдутин ми се виждаше твърде малко от това, що трябва да се прави от ония, които се посвещават на народните дела.
Източник: Национален военноисторически музей
1241243 коментара98 споделянияХаресванеКоментарСподеляне
