Водена от полета на мечтата си да се изучи за пилот и да лети, Христина Гръбчева става първопричината българската военна авиация да отвори врати и за жени. Това се случва през далечната 1949 г. От тогава българките заемат достойно място в българската авиация.
Христина Гръбчева е родена на 3 януари 1924 г. в Етрополе, в род, който има принос в борбите за национално и социално освобождение. През 1944-45 г., едва 20-годишна, тя участва като доброволка в боевете на Българската армия за разгрома на нацистка Германия. Гръбчева е капитан от запаса, ветеран от Отечествената война, в която участва като доброволка. Удостоена е с орден „За храброст”.
Един от паметните случаи за нея е срещата с министър-председателя Георги Димитров през 1949 г. В резултат на този кратък разговор се разрешава и на жени да се обучават за пилоти във военната авиация.
По това време много момчета и момичета учат за моторни летци в аероклубовете в Граф Игнатиево и Горна Оряховица. Гръбчева е една от тях.
Когато младите хора завършват, момчетата продължават обучението си за военни летци във висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски” в Долна Митрополия. На момичетата обаче се отказва възможността да станат военни пилоти. В бойната авиация не може да служат жени, отсичат началниците от всички нива.
Гръбчева обаче не може да се примири с мисълта да изостави мечтата си за полети. Започнахме да се молим, дори – да плачем, като искахме и нас да приемат във военното училище, спомня си тя. Гръбчева и другите момичета от аероклубовете изведнъж се изправят пред затворени врати в професионалния си път.
Те обаче не се предават. Извиках Мария Атанасова – най-добрият летец, и започнах да я уговарям да напишем писмо до Георги Димитров, казва Гръбчева.
Че кой ще ни обърне внимание колебае се Атанасова. Ние ще чукаме на вратите и ако ни отворят, ще влезем, настоява Гръбчева.
В крайна сметка тя, Мария Атанасова и Жечка Бачева пишат писмо до Георги Димитров, който тогава е министър-председател. Изпращат посланието не по пощата, а по близък познат. Той е шофьор в резиденцията на министър-председателя.
Писмото отиде и още вечерта шофьорът се обажда: „Дадох писмото на Георги Димитров”, разказва Гръбчева. И признава, че не са били сигурни дали някой ще откликне на молбата им. Но скоро ги извикват в резиденцията при Георги Димитров. Денят е 26 януари 1949 г.
Гръбчева, Атанасова и Бачева влизат в сградата за срещата. Вървим по един дълъг коридор, на мен краката ми се подкосяват, признава ветеранката. В един момент виждат Георги Димитров да седи на едно отрупано с вестници и папки бюро.
Като ни видя – стана, излезе при вратата и отдалече ни вика „О-о-о, какви момичета идват аз мислех, че някои ученички ще дойдат”, разказва Гръбчева. С любезното посрещане Димитров предразполага гостенките си да преодолеят напрежението и да разкажат за какво са дошли.
Те веднага му обясняват как са завършили аероклуба, но не им се дава възможност да продължат да учат за пилоти във военното училище. Защо, пита Димитров. Ами – нямало жени в армията, отговарят момичетата.
Не е имало, но ще има, отсича министър-председателят. Гръбчева разказва: „Димитров вдига телефона и пита командващите един по един. Те отговарят – ами няма жени в армията. Димитров пита заместник-министъра, който казва, че нищо не знае по въпроса. Пита и министъра. Той казва – бях на 1 май в аероклуба, видях тези момичета, че са много добре подбрани и повече – нищо няма, няма никакви сведения”. Тогава Димитров направо нарежда на командващия да се подготвят документите и още на следващия ден момичетата да бъдат приети да учат за военни летци.
Така започнахме обучението си в нашето училище, спомня си Гръбчева. „Командването ни прие, предадоха ни във взводовете, по едно-две момичета и започнахме теоретична подподготовка”, пише в книгата си Гръбчева. Завършват обучението през май, но на медицинския преглед й казват, че има язва. Така се налага по здравословни причини да напусне училището. „Отрязаха ми крилата”, споделя с болка Гръбчева в книгата си. Останалите момичета започват да летят.
По-късно Мария Атанасова става първата жена-летец на реактивен самолет. Тя, заедно с още няколко момичета, преминава в гражданската авиация. „Обикаляха навсякъде със самолетите, разнасяха славата на България, никой от тях не опозори родината”, коментира в книгата си Гръбчева, която с настойчивостта и упоритостта си всъщност успява да отвори вратите на военната авиация и армията за жените.
–––––––––-
Изстраданата война
Стоте страници на книгата „Мечти и спомени” е личната, изстрадана Отечествена война на капитана от запаса Христина Гръбчева, каза полковникът от запаса Веселин Стоянов. Като редактор и издател за мен беше чест и удоволствие да работя върху второто, допълнено издание на документалната книга, изтъкна по време на тържеството той.
Във ваше лице приветствам ветерана от Втората световна война, дал своя принос за победата над хитлерофашизма, се казва в представеното пред присъстващите приветствие до Гръбчева от президента Росен Плевнелиев. Прекланяме се пред жертвоготовността на всички фронтоваци, пред техния боен дух и героизъм, вие сте една от първите жени, постъпили на обучение за военни пилоти във военновъздушното училище, като сте дали ценен принос за развитието на родната авиация, се посочва в посланието на държавния глава.
Да се съхранят и пренесат през времето традиционните за българския народ и нашата армия ценности и добродетели – висок боен дух, сила и смелост е особено важно, както за нас, така и за нашите потомци, беше изтъкнато в приветствието от името на министъра на отбраната Ангел Найденов. „Приветствам и приемам тази книга като принос към българската историческа памет и като израз на признателност към заслугите на едно изтрадало военно поколение. Пожелавам все така с доверие и оптимизъм да вярвате в доброто бъдеще на славната ни авиация и просперитета на България”, се казва в поздравлението.
На участието на Гръбчева като доброволка във Втората световна война, беше акцентирано в приветствието от името на началника на отбраната генерал Симеон Симеонов. „Вие посрещнахте победата над фашизма с една светла мечта – да покорите сините небесни простори. Следвайки пътя на смелите вие сте една от първите жени, постъпили на обучение за военни пилоти във военновъздушното ни училище. С воля и доблест проправяхте трудния път на жените-пилоти”, се посочва в поздравлението.
От името на командира на Военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов на Гръбчева беше връчена грамота „за съществен личен принос за навлизане на жените в българската авиация, активна военно-патриотична дейност и по повод честването на 90-годишния й юбилей”.
10.02. 2014г.