Етрополската книжовна и калиграфско-художествена школа от XVII век илюстрира последния истински разцвет на ръкописната книга по българските зами. Въпреки че и дълго след залеза и се преписват на ръка книги, никога повече писмото, украсата, цялостното оформяне на книгата не достигат това високо ниво, никога повече не се появяват така покоряващи взора и въображението книги, за които всеки некнижовен човек е готов да плати, само и само името му и имената на роднините му да се появят записани върху някои от ръкописните листове и така да надживеят времето си…
…Всяко замогнало се селище, а особено когато е с планинско разположение, неизменно има и своя близък манастир. Етрополе не останало по-назад в това отношение. На 5 километра източно от градчето, сред гората, разположен върху травертинова тераса, се издигал манастирът. Има различни версии за това, как е бил съграден той, но най-сигурни изглеждат сведенията, че строежът му е започнал в средата на XVI век. Манастирските постройки изглежда са били окончателно готови вече през третата четвърт на века, когато духовното средище започва своя живот. Първите монаси дават на обителта името „Света Троица“, но сред населението той е бил известен повече като Варовитец, тъй като е разположен в богата на варовик местност. Паметник, свързан с Варовитец и неговата църква е храмовата икона, изобразяваща Старозаветната троица, рисувана от зографа Недялко от Ловеч през 1597/1598 г. Надписът към нея гласи: “Този божествен образ в годината 7106 (направи) зограф Недялко от Ловеч.“
***
Книжовният живот в манастира, свързан и с други големи културни средища от същата епоха, като Рилския манастир, Софийския книжовен кръг, Врачанския манастир – със същото име като Етрополския (а и двата, може би неслучайно носещи посвещението на обителта, основана от патриарх Евтимий в Търново през XIV в.), започва още в края на XVI век, доколкото за свидетелство може да се приеме украсеното и подписано от анонимен книжовник през 1595 г. четириевангелие (НБКМ 876). Късните преписки в този ръкопис сочат, че той е бил в манастира „Св. Троица“ през XIX в., откъдето е постъпил в Народната библиотека. Първите етрополски книжовници, работили в манастира, където е имало килийно училище, но и в самия град, изписват грижливо своите ръкописи, стараят се да ги украсят подобаващо и им изготвят отличаващи се с майсторска изработка подвързии, които показват наличието на поне две книговезки ателиета. Същинското начало на Етрополската школа обаче се поставя след 1616 г., когато в манастира започва да работи големият краснописец и книжовник йеромонах Даниил, наречен по-късно от изследователите на средновековната ни книжнина Даниил Етрополски.
Йеромонах Даниил се установява за постоянно през 30-те години на века в манастира „Св. Троица“ по времето на йеромонах Захарий, игумен на обителта и самият той книжовник. Интересен факт, за който говорят пространните бележки на Даниил, е, че той е получавал заплащане за повечето от преписаните от него ръкописи. Почти навсякъде той отбелязва имената на онези, които са поръчали и заплатили книгата и изброява членовете на техните семейства, а тъй като в бележките си посочва цената на своя труд, вмъква сведения за бита, за съвременния църковен и политически живот. Неговите ръкописи се превръщат в символи на епохата.
По времето на Даниил в манастира най-вероятно е бил организиран скрипторий, с какъвто биха могли да се похвалят малко български манастири. В него работят в различно време над тридесет книжовници, които преписват библейски и богослужебни книги, съставят сборници. Оформя се един активен книжовен център, който създава своя лесно разпознаваема книжнина, писана с калиграфски, изискан полуустав, наречен в научната литература „етрополски полуустав“, с единни правописно-езикови норми и специфичен художествен стил при украсата на ръкописите. Всички тези особености подкрепят идеята, че във Варовитец действително е имало школа, в която книжовниците се обучават и преписват книги, спазвайки въведени правила и техники. В манастира се събира богата библиотека, в която повечето ѝ книги се съхраняват отлично чак до 20-те-30-те години на XX век.
Етрополските ръкописи оказват силно влияние върху възникналите по същото време и малко по-късно книжовни центрове в Средногорието. На техните книжовници те служат за еталон в създаването на изрядно композирана книга – с хармонични съотношения между съдържанието и външния ѝ вид, между словото и образа. За текстовете, съставящи богослужебните ръкописи, книжовниците от Етрополе се обръщат към авторитетни образци от българската традиция на XIII и XIV в., а богатата украса, все още недостатъчно проучена, но привличаща окото със своите художествени решения, се проявяват както връзките ѝ с по-стари български и гръцки ръкописи и с печатната книга, така и с ръкописната украса, църковната дърворезба и други приложни изкуства от епохата.
Не един и двама от книжовници, които свързваме с Етрополската школа и с нейния ареал са останали, за съжаление, анонимни, затова предстои да бъдат уточнявани техните ръкописи и дялът им в този удивителен подем на книжовната дейност. Имената на известните етрополски книжовници обаче трябва да бъдат припомнени с уважение и преклонение, защото ги носят част от онези българи – духовници и мигранти, които ни позволяват днес да твърдим, че имаме достойни културни традиции в миналото: йеромонах Даниил, йеромонах Рафаил, йеромонах Захарий, поп Йоан, монах Никита, поп Живко, Василий Софиянец, Стефан Етрополски, поп Стойо, даскал Кою, Севлад Граматик, монах Теодосий, граматик Наум Матей, монах Калиник, граматик Янкул, граматик Никола.
„Етрополската калиграфско-художествена школа от XVII век“ (2010) – Боряна Христова, Елисавета Мусакова