Една от традиционните обществени прояви в Етрополе, които носят духа на преклонение и възхищение пред делото на Апостола, е възпоменанието пред морената на Васил Левски по случай годишнина от неговото обесване!
В почетния ритуал вземат участие учениците от гр. Етрополе, учители по история, РК „Традиция”, общественици и граждани на града с поднасяне на венци и букети с цветя. Всяка година на 19 февруари, присъстващите на поклонението свеждат глава пред неговото безсмъртие.
Жителите на града и общината не забравят, че животът и делото на Васил Левски в трудни години са неотменно свързани с Етрополе и Етрополския край.
Хората от онова време не само са се присъединили към неговото дело, но и са се грижили за опазване на живота на Апостола. Запазените скривалища в Етрополския манастир „Света Троица” и в село Лопян напомнят за това. Гордеем се с приятелството, което е свързвало отблизо Васил Левски и етрополския общественик и учител Тодор Пеев.
„Всичко три пъти съм се срещал и виждал с великия и самоотвержен апостол.
Първия път се видяхме в родния ми градец Етрополе, гдето Васил Левски, заедно със свещеника Георги Тутмаников от село Джурово, дойде да открие частен Български революционен комитет. Това беше през 1870 г. Тука той прекара два деня.
Второто ми свиждане с Левски стана пак в Етрополе през 1871 г.
А третото ми и последно свиждане с него стана през 1872 г. в Букурещ, дето, в качеството си на представители на частните Б.Р.К. из Българско и Влашко, бяхме отишли на общо събрание за изработване устава на революционните комитети.
Тогава другарувах там с Левски почти през цял месец май.” – из спомените на Тодор Пеев.
Текст: Галя Бончева
Снимка: Диана Найденова
