Седнали в едно лондонско кафене трима ветерани от ГОЛЯМАТА ВОЙНА! Разказвали си истории от фронта и се хвалели с белезите си!
– Мен ме раниха при Вердюн и почти загубих крака си!
– Това е нищо, Джеймс… мен ме удариха в гърба при Галиполи! Щях да умра , но нали съм мъж и оживях!
Всички се засмели на шегата на младия Ричард и надигнали още веднъж чашите! Тогава те видели един младеж , който стоял близо до стената и гледал в една точка! Зачудили се защо е така тъжен и решили да се пошегуват с него!
– Ей, РЕДНИК … защо така гледаш като застрелян …? Никакви белези не виждам по теб !
Май си бил СТРАХЛИВ на ФРОНТА ?!
Последвали още подигравки от тримата ветерани, но изведнъж младото момче, чието име няма да споменавам , станало и погледнало тримата! Без да повиши тон просто започнало СВОЯ РАЗКАЗ!
- Бях едва на 19 , когато ме изпратиха! Пратиха ме на македонския ФРОНТ! Позицията ни беше близо до езерото Дойран! Тогава бях много смел, бях готов да умра за краля и родината…исках да убивам! Офицерът наду свирката и НАПАДНАХМЕ! Полето беше широко и покрито с трупове ! Прескачах ги и продължавах…но изведнъж сърцето ми спря! Бях свикнал да чувам гърмежи на среща ми, но тогава чухме ДИВАШКИ ВИК ! Като огромна вълна зверове, тичаха тези тукашни чудовища ! Продължава да викат по техен език „НАПРЕД“ дори когато вече падаха мъртви ! УПЛАШИХ СЕ …мен ме беше СТРАХ, прав сте, господине! Скрих се в една дупка от снаряд и зачаках…виковете спряха! Погледнах и виждах само трупове – всички в НАШИ УНИФОРМИ! Чух как някой се промъкна зад мен! Обърнах се и видях един БЪЛГАРИН…той ме гледаше ! Очите ми бяха пълни със сълзи, а сърце вече нямах !
Той направи една крачка и мустаците му станаха още по-гъсти и вирнати, не насочи пушка, не извади нож, той просто приближи и ми каза, КАЗА МИ , че това е негова земя и че нямам място тук, каза, че не съм достоен да газя тревата и да дишам въздуха! Разплаках се и паднах в кракакта му, започнах да се моля! Той ме сграбчи и ми удари два силни шамара със силната си изпечена от слънцето и съсипана от работа ръка! Погледна ме в очите и ми каза:
„НЕ РЕВИ КАТО НЕВЕСТА, А СЕ МАХАЙ ОТ ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА“!
Тогава не го разбрах, но го усетих… прониза ме право в сърцето британско! В този ден аз разбрах , че СЪМ НИЩО !
НИЩО СТЕ и ВИЕ, ГОСПОДА !
Там, под Дунав, има народ, който е бил преди нас…и който ще го има и след нас !
След разказа си младото момче се разплакало и напуснало кафенето! Останалите трима вече не били същите хора! - Това беше страхотна история, дядо … но, кой е бил този българин? Искам да бъда СИЛЕН като НЕГО !
– Вече не е същият, дядовото…остарял е, но неговата кръв тече във ВЕНИТЕ ТИ !