„Ние сме благословени да живеем в мир. Всеки от нас, всеки ден и всеки час трябва да дава максимума от себе си за усъвършенстване децата на България и за собственото си самоусъвършенстване“. Думите са от
разговора на „Етрополски преглед“ с Иван Иванов, директор на ОУ „Христо Ботев“, Етрополе. В дните около 2 юни, когато училището чества и патронния си празник, предлагаме един нетрадиционен поглед на един отдаден на каузата съвременен просветител.
Г-н Иванов, кое Ви вдъхнови да упражнявате точно тази професия?
Кандидатствах с български език и литература, защото имах прекрасни учители по този учебен предмет. С личния си пример и с поведението си в класната стая и сред обществото преподавателите с висока обща култура ме вдъхновяваха да чета много и непрекъснато да се усъвършенствам. Госпожа Евгения Христова първа запали факела на творческите литературни опити в мен още в пети клас в ОУ „Христо Ботев“. В ТМЕ в Ботевград се изучаваха задълбочено точните науки и техническите дисциплини, но какви учители по български език и литература имахме само. Такива бяха и другите ни преподаватели – амбициозни, мотивирани, дисциплинирани, раздаващи се изцяло.
По време на следването ми в СУ „Св. Климент Охридски“ получих много добра теоретична и практическа педагогическа подготовка, които винаги са ми давали самочувствие. Допълних знанията си за мениджмънта на образователните институции в ПУ „Паисий Хилендарски“ с магистратура по образователен мениджмънт. Има огромна разлика между управление и мениджмънт на един екип. Докато управлението се вписва в голямата си същност в планиране, организация, изпълнение и контрол на дейностите, то да менажираш означава винаги да имаш предвид всяка отделна личност в екипа, нейната подготовка, характер, особености, темперамент, навици и други подобни по пътя към преследването на общите цели, заложени в мисията и визията на институцията.
Кое е най-ценното качество за един учител?
Смятам, че най-ценното качество на един учител е да бъде добър човек, да обича с цялото си сърце децата и работата си. Много е важно да е комуникативен, да умее да обяснява трудни понятия по разбираем начин; да съпреживява проблемите на децата и да ги подкрепя. Учителят трябва да е креативен. Без ежедневно самоусъвършенстване, няма как да си в течение с предизвикателствата на постоянното развитие и усъвършенстване на обществото, технологиите, добрите педагогически практики.
Моето разбиране за ролята и мястото на учителите е, че те винаги трябва да са начело при овладяването на новите научни и технологични постижения и открития.
Кое е най-трудното в това да ръководите хора, които имат педагогически опит, представители на различни поколения?
Всеки човек има своята специфична подготовка, интереси, темперамент.
Винаги съм се стремял да търся позитивното у другите, да ги поощрявам да го развиват и усъвършенстват; да проявявам разбиране и да оказвам подкрепа в трудни моменти.
Искрено се радвам на успехите на всеки. За мен е чест да споделям знанията си с проявяващите интерес.
Стремя се да се самоусъвършенствам непрекъснато. Уча се от колегите, от други професионалисти. Няма човек без разнообразни заложби, без потенциал за развитие.
Никога не трябва да се критикува някого пред други хора. Когато хората са в един екип, всеки трябва да уважава мнението на другия, да може да отстоява своята позиция, но винаги – в синхрон с останалите.
Каква среда, според Вас, трябва да е училището, за да бъде желано място от ученици и родители?
В училището трябва да е изградена позитивно професионална среда, с уважение и зачитане достойнството на всяка отделна личност – на ученика, на учителя, на служителя, на родителя. Трябва да има написани правила, които
всички да спазваме. Всеки ден, всеки участник от училищния екип трябва да знае какво трябва да прави и с какво това ще допринесе за личното му усъвършенстване и за просперитета на всички.
Как успявате да мотивирате екипа си?
Стремя се да мотивирам екипа си с личен пример. Дълбокото ми убеждение е, че мениджърът на един екип трябва да стои най-отпред; да дава пример за амбициозност, за толерантност, за дисциплина, за креативност, за
професионална отдаденост.
В съзнанието ми е останал примерът на банкера Атанас Буров: заемал длъжността заместник-председател на Народното събрание, с наследена банка, имоти, финанси – не се поколебал да се откаже от всичко това и да се запише
доброволец в армията. Участва в боевете при Чаталджа на първа линия, като обикновен войник. Получил орден за храброст за боеве с щик. Цялата войска го е уважавала за поведението му. Такава е нашата народопсихология – да
уважаваме силните, можещите, отговорните. Хора с такива характери могат да водят българите.
Ние сме благословени да живеем в мир. Всеки от нас, всеки ден и всеки час трябва да дава максимума от себе си за усъвършенстване децата на България и за собственото си самоусъвършенстване, за да сме все по-добри, за да сме най- добри.
Какъв е ключът към успеха? Какво бихте посъветвали младите?
Ключ към успехите на всеки от нас се крие във вълшебната думичка Труд.
Трябва да се трудим всеки ден, за да постигаме целите си.
Не е вярно, че на някого не му се отдавала математиката, литературата, езиците, компютрите, спорта и др. Причината, според дълбокото ми убеждение, за нехаресване на някакъв вид дейност, се състои в това, че в някой определен
момент в миналото ни сме пропуснали да научим/разберем/ нещо от нея и после това ни е попречило да напредваме. Всички помним с уважение етрополеца Петьо Попа, защото умееше да обяснява трудната физика и математика по достъпен начин.
Съветът ми към всички родители е: ако един ден детето ви каже, че не му се отдава някой предмет в училището, заведете го при добър учител.
Г-н Иванов, как оценявате взаимодействието на ОУ „Христо Ботев“ с Община Етрополе в интерес на младите хора?
В нашия град образователната традиция е с много, много дълга история. Знам, че още от далечната 1613 г. в манастира ни е съществувала Етрополската книжовно-просветна школа – място за обучение на учители, на ученици, на писане и преписване на книги. В книгата на нашия съгражданин и най-добър краевед – А. Тацов прочетох, че нашите предци са просперирали най-вече чрез търговия и образование. Древното ни минало, успехите на нашите учители- предци и постиженията на преподавателите ни днес, подкрепени с амбициите на родителите и съдействието на общинската администрация са огромен ресурс за по-нататъшното развитие на образователното дело в Етрополе.
Усещаме помощта на общинското ръководство както в ежедневната си дейност, така и при съвместното определяне на насоките за бъдещето развитие на образователните политики на училището. Благодарен съм на хората от
общинската администрация и на служителите от всички обществени институции в града за позитивното отношение и съпричастност към общата ни кауза – да подкрепяме децата на етрополци по пътя им към овладяването на
общочовешките морални ценности и за непрекъснато им усъвършенстване.
НЕЩО ЛИЧНО
Чай или кафе?
Зелен чай.
Опишете се с три думи?
Дисциплиниран, волеви, любознателен.
Как се справяте с умората и стреса?
Природата е моят приятел. Там намирам спокойствие, енергия и мъдрост.
Какво обичате да правите през свободното си време?
Обичам да чета книги. Пиша разкази и поезия. Обичам да отглеждам дръвчета. Миналата година засадих 25 диви кестени -идеята ми е да ги засадим с деца в парка, където ни даде указания екологът на общината.
Какви книги четете?
Чета поезия. Любимият ми български поет е Борис Христов – най-добрият ни жив поет, според мен. Интересна ми е поезията на Мария Лалева, съвременна наша поетеса. Много харесвам и поезията на нашата Бистра Александрова.
Считам я за богатство на градчето ни. Чета и разкази. Любимец ми е Чудомир.
Високо ценя разказите на Здравка Евтимова. Харесвам романите на Милен Русков, на Захари Карабашлиев, на Виктор Пасков.
Чета и история. Много високо ценя трудовете на доц. д-р Веселина Вачкова, изключителен ерудит и познавач на историята ни. Впечатлен съм от познанията на проф. Дамян Попхристов за приноса на богомилите за развитието на
европейската култура. Изучаването на нашето тракийско наследство, на местните обичаи, традиции и фолклор, ще ни дават основание за все по-високосамочувствие и патриотизъм.
Каква музика слушате?
За мен е удоволствие да се потапям в музиката на Джовани Маради, на Пинк Флойд, на Омар Акрам, на Армик. Като българин се гордея с народното ни творчество; най-вече – с родопската музика. Тази музика ме кара да
настръхвам. Имаме прекрасна забавна музика, която слушам с удоволствие.
Любима фраза/мото/девиз?
„Аз мога!“. Не харесвам хората, които непрекъснато се оплакват и търсят оправдания за несполуките си. Вярвам в утрешния ден и в младите хора.
Сигурен съм, че утре ще бъде по-добре от днес.