20 юли 1969 г. – Аполо 11 каца на Луната.
Колко от вас знаят, че трима българи стоят зад този огромен успех на човечеството.
На снимката е инж. Иван Ночев., роден в Карлово през 1916 г.
През 1942 г. работи на летището в Божурище, откъдето е пратен на специализация в Германия.
Талантът му е забелязан и е приет за студент в берлинската политехника.
Когато е разрушена от бомби през 1944 г., продължава следването си в Прага, а после във Виена.
След като България е окупирана от руснаците, се връща тук, но е приет като враг?!
Прави опити да възроди българската авиация, но руснаците са разкостили и изнесли в Русия и трите ни самолетостроителни завода в Ловеч,
Казанлък и Божурище, а самият Ночев едва се отървава от концлагер.
През 1951 г. бяга в Канада, а през 1956 г. се мести в САЩ, където скоро докторът по авиационни науки Ночев започва да работи в екипа на Вернер фон Браун.
Компанията разработва секретни проекти за НАСА и Пентагона.
През 1965 г. инж. Ночев основава своя компания „Lancea“, с която усъвършенства космически апарати.
Така Ночев се озовава в център на решението на няколко големи проблема пред Аполо 11.
Той е човекът, който разработва двигателите за плавно спускане, кацане и излитане на лунната повърхност, както и за последващото скачване с основния модул в орбита.
Тук на помощ идва и друг български учен, ядрения физик Иван Михов, който изобретява изчислителен лазер, за точно изчисляване на разстоянието до повърхността на Луната в реално време, за да може тягата да се регулира светкавично.
Заедно с Ночев работи и българския учен Петър Петров.
Така трима български учени се оказват с ключова роля за успеха на АПОЛО 11.
Вместо да се радваме и гордеем с това българско участие, по заповед на Москва България дори не излъчва кацането на Луната, а за българското участие и дума не е спомената.
Питам се през всичките тези десетилетия след 1944 г. колко гении загуби България и колко са опропастените съдби.
Източник:
Таня Инджова
„История и памет-завръщане към корените“
