*

Роден около 1850 год. в семейството на етрополския търговец Димитър/Мишо/ Вълчев. Получава добро образование. Когато Тодор Пеев става главен учител в мъжкото класно училище през 1870 г. Илия Вълчев е назначен за негов помощник. Избран е за секретар на Частния български революционен комитет в Етрополе. Илия Вълчев участва в създаването и дейността на читалище „Напредък”. След обира на турската хазна в Арабаконак емигрира в Румъния. Става учител в българското училище в Браила. Тук се жени за Стиляна Параскевова от Ямбол. Баща й Иван Параскевов също е емигрант. В дома си той приема много българи – учители, патриоти. През есента на 1876 год. в дома му на събрание се взема решение отделни градове да ушият и подарят знамена на българските опълченци. Иван Параскевов дарява средства, а дъщеря му Стиляна ушива знамето. То е от копринен плат, извезано със сърма. Цветовете са разположени в реда – бяло, зелено, червено. Знамето е предадено на княз Николай Николаевич.
На 26 март 1879 г. в Учредителното събрание във Велико Търново взима решение: „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално” , с което за първообраз на българския трибагреник се приема ушитото от Стиляна Параскевова знаме .
По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Илия Вълчев е преводач в Щаба на Гвардейския Руски корпус. Участва в боевете при Горни Дъбник и Правец. Той произнася пламенно слово при посрещането на ген. Гурко в Етрополе на 25.ХІ.1877 год. В дома на Илия Вълчев е настанен ген. Дандевил, който в знак на благодарност на гостоприемството подарява на своя домакин Мишо Вълчев сребърната си табакера.
След Освобождението Илия Вълчев работи като адвокат в София. През 1899-1900 г. е народен представител в Х-то Обикновено народно събрание.
Умира през 1921 год.

На снимката: Илия Вълчев е първия (в ляво) горен ред.