Какво да прочетем? – пет избрани книги от човек на словото
- Първият роман, който ще ви представя е „Тютюн“ на Димитър Димов в два тома. Един без друг не могат! Каква история само! За една странна любов, за едно време на промени, за един живот свързан с производството на тютюн и за една Ирина. Каква Ирина само! Любима моя героиня, която ще ви привлече с характера си, с красотата си, с ума си и гарантирам, че ще ви хареса, точно толкова колкото и на мен. Може и повече. Завладяващ роман пълен с истини за хората и обществото ни и за една система на управление, която се използва, за жалост, до днес. „Имаше някаква мафия, която управляваше невидимо държавата. Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко, който нямаше милост и не се спираше пред никакви средства, за да запази властта и грабителството си.“ И за любов както казах, ама от оная странната, болезнената…Заслужава си четенето!
- Тук вместо Ирина е Ана. „Ана Каренина“ от Толстой е един от най-великите романи писани някога и което си е така, така си е! Трагичната история на жената на Каренин и нейната луда любов я лишава от децата ѝ, положението, уважението и разбирането на цялото руско общество. Сега изневярата не се приема за кой знае какво, защото рогоносци и рогодавци са под път и над път, но в онова друго време, в онзи друг свят е било равносилно на самоубийство…Но да не ви водя към края. Можете сами да си го прочетете! Препоръчвам силно за всички, които не са чели романа. За останалите знам, че ще ме подкрепят и ще кажат: „Е, да. Къде без „Ана Каренина“?“
- Предлагам ви друга моя любима книга „Любовта трае три години“ на Фредерик Бегбеде. От време на време на всеки човек му трябва малко цинизъм и истини за любовта. Ако ме питате: „Вярно ли е, че любовта трае три години?“, отговорът ми е: „Да!“ После или се разделяте, или остава уважението, компромисите, търпимостта, битовизмът в ежедневието, грижата за децата, а ако нямате такива – скуката.
Бегбеде казва: „През ХХ век любовта е телефон, който не звъни“, аз бих добавила:“ През ХХ| век не пише и не лайква!“
- Не си представям друга по-хубава книга, която да ви предложа от „Малкия принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
Аз я прочетох тази година с всичкото си емоционално разбиране и го направих в правилното време, в което имах нужда да погледна от друг ъгъл света, да оценя някои неща, да си дам сметка какво искам, какво търся. „Малкият принц“ стана част от една поредица книги, които ми помогнаха да намеря „пътя“.
Взех я за синът ми, написах му поселение за рождения ден, с мисълта, че някой ден ще си я прочете сам, а ако трябва ще я прочете няколко пъти. Това и без друго е книга подходяща за всяка възраст, макар да се счита, че е за деца.
- И като споменах „пътя“…“Пътят“ на Кормак Маккарти е с награда „Пулицър“ за 2007г., заслужава наградата си на 100% и е една от най-любимите ми.
Разказва за баща и син, които търсят спасение след катаклизъм в света. Те са от оцелелите и вървят с мисълта, че съществува място с още хора, храна, убежища, нов живот. По пътя си срещат няколко човека, изоставени къщи, намират си храна, грижат се един за друг и разказват истории от преди с надеждата да имат история в бъдеще. Та, в тази книга можете да разберете колко голяма може да е любовта на един баща, колко силен е той и как се бори да спаси детето си въпреки всичко. Краят е тъжен и щастлив, поуките са много. Препоръчвам с цялото си сърце! Прекрасна книга за онова, което се случва след края на света и за истинската любов и грижа.
- Първият роман на „Краля“, който прочетох и ми остана любим – „Мъртвата зона“, откри пред мен нов свят, нов раздел от литературата, нов смисъл да чета, нови мисли, нови идеи… Въобще промени ми
живота! А после за какво да четем?!
Чрез книгите съм живяла толкова пъти, била съм на места, на които няма да отида и никога вече не мога да бъда. Мога да срещна хора, които по никакъв начин не мога да срещна в реалността, мога да опозная характери и да видя от различен ъгъл мисъл, теза, действие. И това е такава помощ!
А и някои от моите стихове съм написала през призмата на книгите и в частност на „Мъртвата зона“. Стивън Кинг е толкова „плодовит“ автор, че едва ли ще успея да прочета всичко, което е създал. Но съм чела някои неща и ги имам. И всичко, което е достигнало до мен е, ако не уникално и страхотно, то поне достатъчно добро!
Автор: Светлана Бошов
