Кобургът преспал в колибата на свинаря и така станали приятели за цял живот!
Бай Цено живееше в с. Бойковец (Равна). Като на всички съселяни и неговата професия беше земеделие и скотовъдство. Около Бойковец има просторни букови гори и когато има семесношение, пада много жълъд. Семесношение има през 3, 5, 7 години.
Така през 1927 г., при обилно семесношение на бука, бай Цено завъдил свине и ги пасял в гората. Колибата му била построена в м. Маринковец, до една от най-хубавите води в района.
Такива колиби се правят от цепеници, изправени пирамидално, вътре има огнище, а от двете страни на огъня, на земята, са оформени две леговища. Местността Маринковец се намира на билото между Бойковец и Арабаконак. Носят се легенди, че през турско разбойниците, които правили грабежи в Арабаконашкия проход, се изтегляли около Маринковец и там укривали плячката.
Това е причината много иманяри да ровят из местността. Цар Борис ІІІ също имал иманярско хоби и посещавал тези места. Една вечер при бай Цено се явили трима души. Двамата останали пред колибата, а единият влязъл при него. Разговаряли цялата вечер. Бай Цено направил качамак. Хапнали и му изкарал някоя и друга песен. Той пееше хубаво. Сутринта го изпратил, но човекът му дал адрес със заръка при нужда да го потърси. Бай Цено така и не разбрал кой е човекът.
Така, ама когато има много животни в гората, лесно идва и болестта. Появила се чумата и свинете измрели до крак. С група гурбетчии и бай Цено отишъл в София. Започнали работа по строителството на канализацията, спели колективно във фургони и от лаф на лаф се разбрало, че човекът, който преспал при бай Цено, е бил самият цар Борис. Придумали го да отиде при него и да му поиска по-лека работа. Отишъл той в двореца, показал адреса и царят го приел.
Заговорили се и бай Цено му казал; -Ваше величество, знаете, че аз бех пастир.
-Знам, знам;
-Така, ама даде Господ мор, та свинете измреа и сега съм опрел до просешка тояга;
-Добре, добре, че си дошъл, ще ти намерим работа, ще останеш тук, при градинарите, та да се грижите за цветята;
-Не, не, я сам си работа намерил, само да речеш да ма туриш; възразил бай Цено.
-Кажи каква е работата, да видим, попитал царят?
-Огняр в банята, това мога да върша, само да речеш.
-Добре, отивай при кмета, аз ще се обадя да те назначи.
Отива бай Цено при кмета и му казва кой го праща, но оня го изгледал презрително и го изгонил:
Марш навън, дрипльо такъв, тебе ще те праща царят!
Бай Цено си тръгнал, па се поспрял на вратата и рекъл: Ей, момче, ти ше ма дириш, ама нема да ма намериш…
Отива той пак в двореца и царят го назначава с царски указ. Обажда се и на кмета да го намери и да му се извини. Така, ама той не отива веднага при кмета, ами се мотае един ден из София. Влиза в кметството чак на втория ден, късно следобед. Заварил кмета, че стои прав зад бюрото.
Като ме виде, се едно, че виде брат си, кефи се бай Цено.
Айде бе човек, къде ходиш, два дена те дирим!
М-м-м, я казвах ли ти, че ше ма дириш? приключил бай Цено.
Веднага бил въведен в длъжност огняр в градската баня. Питам го: Какъв беше тоя мерак за банята?
А-а, я като се качех над женското отделение, бех си протъркал едно стъкло и гледах. Ама жени, ма-ама му стара, ама жени, та сам си отгледал! Ех, мъжки мераци…
Напечелил се бай Цено и се прибрал в селото, направил си воденица и селска работилница. Воденицата беше под едни габрови корени и не беше обтисната отстрани, но той си палеше огън и спеше там. Случвало се е зимно време да го видя с ледени висулки по мустаците.
След време, на възраст, и той отнесе сиромашията в гроба.
Христо Василев ХРИСТОВ