Тази година, както всяка година, по традиция в последната неделя от януари в гр. Етрополе ще се отбележи празника „Св. Атанас”. Но от къде започва тази традиция? Какво означава? Защо се носи името на „Св. Атанас”? Кой е бог Сабазий? Какво е открито в местността?
Празникът води началото си от второто хилядолетие преди Христа и е бил посветен на бог Сабазий. Така че традицията за посрещане на изгрева в местността на връх „Св. Атанас” идва още от времето на траките като остатък от древния култ към бога.
Бог Сабазий бил покровител на плодородието и лозята. Почитан е в Тракия и Фрагия като еквивалент на древногръцкия бог Дионисий. Бог Сабазий се свързва още с продължението на рода и здравето. Смятан е за дарител на безсмъртие. Отъждествяван с твърдия елемент на вселената – камъка. Като скален бог той владее и живота, и мъртвата материя.
В древността на мястото, където сега посрещаме празника, е имало храм – капище на божеството. Траките отивали там с дарове за божеството, за да измолят от него да изгони зимата със снега и да пусне пролетното слънце. Както сега, така и тогава съпроводени от музика, тъпани и викове хората тръгвали към светилището, за да прогонят злите духове. Като стигнели палели огньове вярвайки, че така ще засилят топлината и светлината на слънцето, принасяли жертвени животни и пиели вино. Окичвали главите си с бръшлян и кокичета – символи на пролетта, които се смятали и за свещени. Част от храната от обреда се оставяла на бог Сабазий. В късния след обяд долитали орли, които се хранели с оставената храна. (може да се приеме, че „птицата Сабазий” е орел). Накрая всички се хващали на голямо хоро под съпровода на музика, а след това потегляли по пътя надолу към града, където посрещачи очаквали благата вест, че зимата е прогонена и пролетта идва.
По-късно мястото, запазено от славяните и прабългарите като свещено място, е почитано от римляните в чест на бог Бакхус.
През IV в. местността се свързва с историята на древните български земи. След християнството е посветен на св. Атанас (около 300 – 373). Св. Атанас е бил архиепископ на Александрия и е виден борец срещу арианската ерес. В гр. Етрополе народният образ на св. Атанас е наследил образа и култа на Сабазий. Светецът бива определян като повелител на зимното слънце. Името на св. Атанас/Атанасий произлиза от гръцки и означава „безсмъртен”, „вечен”. Празникът посветен на него е утвърден като предвестник на близката пролет. Друго интересно общо нещо между бог Сабазий и св. Атанас е това, че орлите са известни като „слуги на св. Атанас”.
През направеното археологическо проучване в периода 2011 – 2012 г. с екип ръководен от д-р Анета Петрова и Ангелина Пировска няма отхвърлени, нито потвърдени хипотези, че местността е известното от изворите светилище на Дионис, както смята Д. Ботева. Но на мястото са намерени останки от Ранната и Късната Желязна епохи, които обхващат първото хилядолетие преди Хр. свързано с присъствието на тракийското население.
Останки има и от периода на Късната Античност (IV – VI в.). В този период в м. „Св. Атанас” е съществувало селище, укрепено с две стени. Разкопките показват, че е било доста гъсто застроено. Има останки от жилища, бойна кула и стени. Открити са части от съдове от периода на Българското Средновековие, Османския период и периода след Освобождението на България. Последните открити са свързани с празника „Св. Атанас”.
Смята се, че в подножието на местността има пещера със злато, което до сега не е открито. Също така, че в района по-рано е имало извор.
Сега похода към върха започва от центъра на града и продължава по Еко пътека „Свети Атанас” с дължина 2,6 км. Тръгва се преди изгрев. С музика, викове, песни, огньове, шишове с месо, вино и хора се празнува празникът посветен на бог Сабазий и св. Атанас. На върха на шиша, който всеки приготвя, се слага кромид лук, да напомня по този начин на жезъл от времето на траките. Хората правят венци от бръшлян и кокичета и посрещат слънцето.
По обяд всички слизат в града водени от момче облечено и представящо се за бог Сабазий и пак извиват хора на центъра на Етрополе.
През годините много граждани и гости са се възхитили на тази традиция запазена от етрополци. Идеята, че се почитат светите места и се помнят по този начин, допада на всички. Сливането на човека, природата и боговете винаги е било важно за хората преди нас, а ето, че това отново е почитано и се изпълнява от нас.
Всички жители и гости на града могат да се включат в празника и да участват в традиция, за да изживеят това сливане, което да остави траен спомен в тяхното съзнание.
Снимка: Христо Кадурин