Съществува легенда, че през святата нощ, когато във Витлеем се родил Христос, дърветата и цветята поискали да го видят и поздравят. Елхата се помолила и тя да отиде с палмата и маслината, но те надменно и се присмели. Тя имала остри игли вместо листа и тежко миришела на смола.
Палмата дарила Младенеца с най-хубавия си лист, маслината дала от благоуханното си масло. Омърлушената елха, която нямала такива дарове, се отдръпнала.
Един ангел видял това и казал на елхата в смирението си да не се отдръпва. Свалил от небето сияйни звездички, с които окичил клоните ѝ. Младенецът отворил очи и гледал само нея. Елхата не се възгордяла. Осветила палмата и маслината със сиянието си. Това била наградата за скромността ѝ.
От този момент на елхата било отредено да краси празника на Рождество Христово.
