*

Мариана Шопова е родена в Етрополе, където завършва гимназия СУ „Христо Ясенов“. Нейната силна любов към физиката се заражда още в ученическите години, благодарение на г-жа Таня Дойнова. Участва активно в националните състезания по физика.

Получава Бакалавърска степен от Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“ със специалност Инженерна Физика. Завършва две магистратури – Приложна Ядрена физика и Фотоника и модерни оптични технологии.

От 2010 е част от колаборацията CMS на Големия Адронен Колайдер (LHC) в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН).

Учи докторантура в Института за Ядрени Изследвания и Ядрена Енергетика в Българската Академия на Науките от 2013 и ѝ предстои да защити дисертационния си труд.

От септември 2016 е асистент във Физико-технологичен факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Освен амбициозен учен, докторант Шопова е и майка на две деца.

Как накратко бихте обяснили естеството на своята работа на хора, които не са в научните среди?

Моята работа е свързана с това да разкривам пред останалите (ученици, студенти и колеги) необятната красота на науката. Вдъхновение, усилена работа и желание за откриване на нови неразкрити досега неща, всичко това е част от предизвикателството да се занимаваш с наука.

Кога и защо избрахте да се развивате в сферата на науката?

Моят път в сферата на науката започна случайно, макар че както знаем, случайности не съществуват. Винаги съм се интересувала от наука, но имах щастието да попадна на правилния учител, който успя да ми предаде любовта си към физиката още в училище. Обучението ми в университета и последващата ми работа бяха естествено продължение, тъй като аз просто последвах любопитството си, а невероятното вдъхновение от науката, което моите преподаватели успяха да ми предадат, сега аз опитвам да предам на другите.

Какво от постигнато до момента в професионален план Ви носи най-голямо удовлетворение?

Работата ми с учениците и студентите, които ме зареждат с невероятна енергия и желание да продължавам да се развивам, за да мога да им бъда полезна.

Много и различни по трудност препятствия ни следват в професионалния живот без значение от сферата. Какви са препятствията, с които се борите Вие всеки ден?

В научните среди, както може би навсякъде другаде, основното предизвикателство е да се изправиш пред себе си и да можеш да си кажеш в края на деня, че усилията, които полагаш си заслужават. Стига да имаш вдъхновението и желанието за работа, всички трудности, без значение от естеството им могат да бъдат преодолени.

Имало ли е момент, в който искате да се откажете или да промените посоката си на развитие? Какво Ви връща обратно в света на науката?

Всеки има трудни моменти, но аз лично никога не съм се съмнявала в крайната цел на моето пътуване в света на науката. Може би е малко скучно, но винаги съм усещала, че това е моето място и без значение от малките промени, които са се опитвали да ме отместят от този път, аз винаги съм го следвала.

Какво незаменимо и несравнимо с другите сфери на професионална реализация Ви дава научната работа?

Научната работа е невероятна с това, че ти позволява постоянно да задоволяваш любопитството си, без значение от това колко необятно е то. Предаването на знанията и уменията, които имаш, работата с хора, които са също толкова любопитни и вдъхновяващи като теб, желанието за откриване на нещо ново… всичко това вкарва една специална искра в живота, която другите сфери на реализация трудно могат да задържат.

Разказват ли си учените вицове за своята сфера? Разкажете, ако знаете!

Разбира се, че учените си разказват много вицове за сферата, в която работят, дори не само за нея, а за цялата научна област. Все пак всички забавни моменти в сериала “Теория за Големия взрив” (The Big Bang Theory) трябва да се основават на чувството за хумор.  За съжаление в момента не се сещам за някой забавен виц.

Можете ли да развенчаете някой мит, в който хората извън научните среди вярват?

Мисля, че е странно, но хората извън научните среди вярват, че научните работници не правят нищо по цял ден, а получават купища пари, само за да задоволяват любопитството си. Това не е далеч от истината, в частта за любопитството, но зад всяко ново откритие или новина свързана с науката, седи един неуморен ежедневен труд, който хората полагат, за да могат да движат света ни напред.

Провеждане на тестове при изработката на нови камери със съпротивителни плоскости в ЦЕРН

Участвате ли в допълнителни дейности и инициативи, с които да популяризирате науката сред по-широка публика? Споделете повече.

Аз съм асистент в Пловдивския Университет “Паисий Хилендарски”, където мога да предавам любовта си към науката на младите хора, които мислят, че това има значение. Освен това работя съвместно с Института по Ядрени Изследвания и Ядрена Енергия (БАН) в Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, Швейцария, където успявам да се запозная с работата в различните научни сфери. Работата в международен екип ме изпълва с разбиране и оценяване на усилията на всички хора, без значение откъде идват или с какво се занимават. Тези дейности ми помагат при участието ми в една прекрасна инициатива, която се прави за българските училища и ученици – “Виртуална визита в ЦЕРН”. Моите колеги успяват в рамките на 1 час да  разкрият един почти необятен свят на възможности и знания пред учениците, а вдъхновението им винаги се предава на младите, които започват да гледат  на света с различни очи – очите на науката.

С какво смятате, че щяхте да се занимавате, ако бяхте поели в друга професионална посока? А може би сбъднахте детската си мечта?

Определено сбъднах детската си мечта. 

През годините сте натрупали и международен опит. Откривате ли голяма разлика между научните среди у нас и по света? Какви са разликите?

Научните среди навсякъде са еднакви – просто в международен план хората са свикнали да работят  в големи колективи, и често се случва дори да не познават всичките си колеги. Основната разлика е именно това, че в България всички се познаваме – малко или много. Но аз мисля, че това по-скоро е предимство. Други разлики няма – хората, без значение от коя научна сфера, работят по същия начин както в България, така и по света. А резултатите, които успяваме да постигнем в България са на световно ниво.

Мислите ли, че съвместната работа на бизнеса и науката е на нужното ниво? Какво най-значимо би произлязло от такова сътрудничество?

Сътрудничеството между науката и бизнеса трябва да се развива още. Това е изключително важно за хората, защото по този начин се създава един мост между новостите в науката и тяхното най-бързо вкарване в ежедневието ни. Инвестициите на бизнеса в иновации и научни разработки, винаги се възвръща многократно.

От опита си в академична атмосфера, може би вече имате конкретни идеи какво може да се промени за по-добрата работа на съответната институция, за по-добрия диалог с бизнеса и по-добра комуникация с широката публика?

Според мен, най-добрият начин за достигане на науката до повече хора е организирането на различни научни форуми (за бизнеса), семинари и представяния (за учениците и студентите), както и отворени неофициални дискусии (за всички).

Артистите търсят вдъхновение в своите музи. Какво може да вдъхнови един учен, за да постигне високи резултати?

Любовта към науката.

Какви други интереси имате и как обикновено преминава свободното ви време?

Обичам да прекарвам свободното си време с хората, които обичам – семейството и приятелите си.

Какво бихте казали на младите хора, което да послужи като мотиватор да се занимават по-сериозно с наука?

Науката дава неограничени възможности за развитие във всяка една сфера. Просто мечтайте, а науката ще ви помогне да сбъднете и най-смелите си мечти.

Интервюто взе Теодора Николова