Разказът „Снайперисти” на нашия съгражданин Христо Христов се класира на трето място в литературния конкурс в памет на поета-бунтар Кръстьо Хаджииванов в Благоевград.
По повод годишнина от неговата гибел, инициативен комитет обявява литературен конкурс на негово име на тема „За свободата или силата на вярата и свободният дух“.
Комисията по разглеждане на заявените творби в конкурса, е определила следното подреждане на творците:
– за поезия и проза;
– за възраст – ученици, студенти и възрастни.
Освен основните награди, са предвидени и поощрителни такива с книги и грамоти.
Както вече съобщихме, Христо Христов участва в раздел проза с разказа „Снайперисти” и печели третата награда.
Честито!
Разказът можете да прочетете в първата книга на автора „Жажда” от трилогията „Живи разкази”. И трите книги /”Жажда”, „Живи разкази” и „Остава написаното”/ все още могат да се намерят при автора /на Лични/, на павилиона за вестници в центъра на града, в книжарницата на Тошко, в новото кафе „Лотос” до Часовниковата кула и в застрахователния офис на ДЗИ в Етрополе
Няколко думи за Кръстьо Хаджииванов:
Кръстьо Хаджииванов е поет, роден в село Капатово до Мелник, убит от засада на българо-гърцката границата на 27 юни 1952 г. В рода му прадядо му е възрожденският свещеник Лазар Аврамов Дамов, а дядо Хаджи Иван – селски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Започва да пише стихове от шестгодишна възраст. В краткия си живот написва над 100 стихотворения, 9 поеми и един незавършен роман.
Става партизанин в края на август 1944 г., като по това време се намира на територията на Гърция. Отрицанието му на болшевизма и Тито-Сталинската политика на БКП в родния край /Пиринския край – Х.Х./ е главният повод за преследването му от комунистическия режим след 9 септември 1944 г.
Арестуван е, а след това като трудовак е изпратен му в урановите мини в село Сеславци към Бухово (1950 г.). Бяга от там през пролетта на 1951 г. и е в нелегалност до лятото на 1952 г., когато на 27 юни е убит от засада на българо-гръцката граница. Обявен е от режима за диверсант, а гробът му остава в неизвестност.
Поезията му, писана до март 1950 г., е разпространявана от българската политическа емиграция в Европа, Америка, Нова Зеландия и Австралия.
Първата негова стихосбирка, издадена след промените, е в Чехословакия – брошурата „Стихотворения и поеми” (1990) с помощта на активисти на „нежната революция”. Книгата „Пламъци на любовта към свободата” е издадена през 2004 г. от Инициативен комитет на българи и словаци и с финансова помощ на правителството на Словакия. През 2006 г. е публикуван том с избрана поезия и проза, озаглавен „Орлови песни за свободата”.
