Етрополе

Неделя Сиропустна – Неделя на Всеопрощението

В навечерието на сирни заговезни ще ви представим интервю с Рени Анева – дипломиран богослов от Софийски Университет и презвитера на отец Борис Анев, енорийски свещеник на църква св.вмчк. Георги в гр. Етрополе.
1. Какво празнуваме в неделя на сирни заговезни, защо я наричаме прошка?
– Още в дълбока древност Православната Църква е установила и утвърдила различни средства, чрез които да подпомага своите членове по пътя на тяхното духовно възрастване и нравствено усъвършенстване. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Църквата ежегодно отрежда един неделен ден, в който призовава всички към взаимно опрощение. Това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост.
2. Какво се прави в Неделя на всеопрощението?
-В деня на всеопрощението, преди да седнат на заговезната трапеза, православните християни посещават вечерното богослужение в храма: там слушат затрогващи църковни песнопения; вглъбяват се в себе си; правят преценка на отношенията си към родители, деца, близки, приятели, познати и колеги; чуват чрез словото от амвона божествения призив да простят на всички всичко (с което те съзнателно или несъзнателно са ги огорчили, оклеветили, охулили), да им подадат ръка с братско чувство и да ги помолят и те да простят на тях.Осъзнали величието и тайнствеността на момента, почувствали силата на всеопрощението, в братска прегръдка шепнат: „Простено-прости!“ Този момент е наистина емоционално изключително богат. „Простено-прости!“ ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата направят това искрено, на душите олеква, сърцата се стоплят.
3. Защо е нужно да простим?
– Човекът по природа е призван към нравствено съвършенство. В това е смисълът на неговия земен живот. Нравственото съвършенство се постига с усилия и напрежение на волята, защото греховната повреда на човешката душа е дълбока. Тя обхваща ума, чувството и волята, обхваща цялостно човека. Грехът по своята същност е противене на Божия закон, на Божията воля. А на него сме подвластни всички.
Именно грехът със своята противоестествена същност може да наруши и действително нарушава духовната връзка между хората. Съзнаваме или не, но греховете ни към нашите ближни, към другите, с които сме в лични или обществени взаимоотношения, са много. Поради това и отговорността ни пред тях е голяма. Често пъти ние оскърбяваме другите, несправедливи и неискрени сме към тях, мамим ги съзнателно или несъзнателно, създаваме им спънки в живота, оклеветяваме ги лично и обществено, нанасяме им тежки душевни рани.
Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правило се изпълняваше от всички, на земята би настъпил златен век.
Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни златен век. В тази връзка да спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли – не можеш да не простиш. Какво ще рече да разбереш? – Ще рече да вникнеш в мисълта на другия, да надзърнеш в неговото „аз“, да разбереш подтиците му за една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, огрубяхме и забравихме вековни християнски ценности, всеки търси вината за това у другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на всеопрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец“ (Мат. 6:14).
4. Как можем да простим?
– Пътят на прошката е труден. Как практически да стигнем до нея, когато тя стои над всички наши естествени съображения? Прошката, която ни предлага Господ Иисус Христос не е земна. Тя ни докосва, само ако имаме пред духовните си очи Него – Разпнатия на Кръст и молещ се за Своите убийци: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!“ (Лука. 23:34). Да прощаваме можем само, ако приемем едно друго средство – любовта. За Бога и Неговите чеда важат други закони. Ние трябва да навлезем в един друг свят, който е вън от всеки егоизъм, гняв, отмъщение. Това е светът на любовта. Господ ни казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец!“ Ние не размахваме тояги и не проявяваме лукавство, за да победим злото. Христовият Дух е друг. Християните са изпълнени със сила отгоре (Лука. 24:49). Те получават от Господа даровете на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява…, всичко претърпява…“ (1 Кор. 13:4-7). Да покажем, че сме получили този царствен дух от Христа Спасителя, който е проникнал в цялото ни същество и целия ни живот. Наше ще бъде само желанието и старанието да следваме Господа.Нашият народ е възприел някои неща от св. Евангелие и ги е внедрил в своя бит и традиции. Обучен от своите деди през вековете, той и досега поддържа прекрасния и затрогващ християнски обичай на този ден да си прощаваме един на друг прегрешенията. По-младите отиват при родителите си, при кръстниците си или по-възрастните от тях и искат прошка. Събират се на прощална вечеря. Целуват си ръка, пожелават си „леки и спасителни пости“. Няма по-лек и резултатен пост от широкоотвореното и пречистено от злоба и мъст сърце. Чуден, мил и смислен обичай на прошка, който ни доближава до Божията любов, обичай, който затрогва и хората, които са далеч от църквата.
5. Към какво още ни подтиква тази неделя в навечерието на Великия пост?
– Първо искам да кажа, че Великият пост е времето, в което се подготвяме и очакваме празникът на празниците – Възкресение Христово. През Великия пост ние имаме възможността да се вгледаме по-дълбоко в себе си, смирено да признаем пред самите себе си нашите лични грехове. Великият пост е времето, в което ние се стараем да бъдем съпричастни към Христовите страдания. Кому е нужно всичко това? Бог няма нужда от нашето покаяние, смирение, великодушие. Ние самите се нуждаем, тъй като след грехопадението на нашите прародители цялата човешка природа е променена и дори бих казала повредена.
Светите отци на православната църква ни призовават към себепознание, призовават всеки от нас да се вгледа в своите немощи и да се бори с тях. Това е призив към нравствено съвършенство, към което ни призовават следните евангелските думи: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“(Мат5:48). Как е възможно това?
Първо като се смирим и се стремим да виждаме гредата в своето око, а не сламкатав окото на другия.
Този призив е неизпълним без тайнството Покаяние, което светата Православна Църква ни предоставя като средство за спасение.
Покаянието, това е осъзнаването на греховете и твърдата решимост за промяна, желание и стремеж да не повтаряме греховете си.
Бих искала да отправя предизвикателство към всички слушатели, които в момента ни слушат. Не отлагайте, но използвайте това благодатно време на великия пост, заповядайте в православния храм и се възползвайте от тайнството изповед, където да принесете своето покаяние пред Бога. Не се притеснявайте, че свещеникът ще ви осъди или ще разкаже вашите грехове на хората. Свещеникът не се интересува от тях. Има тайна на изповедта, която веки свещеник е длъжен да запази. Той е само посредник между вас и Бога. А грехът е бреме, което помрачава душите ни и ни разболява. Всички сте чували поговорката „Здрав дух, здраво тяло“.
6. Какъв е смисълът на истинския пост според Вас?
„Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъпението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен“
Из стихира в понеделника на Първата седмица на Великия пост
Смисълът на поста е да се въздържаме от греха, да стоим на пост над самите себе си. Да внимаваме какво излиза от устата ни като не забравяме, че телесния пост само спомага духовния, но телесния пост не е целта. В в противен случай поста би се превърнал само в диета. Поста за човека е като крилата за птицата, които я извисяват в небесата. Той подпомага молитвата, без която духовният живот е невъзможен.

Интервюто е излъчено днес по Радио Етрополе.

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.