Николета Цветанова Николаева – Христова е родена на 28.11.1995 г. в гр. Шумен. От няколко години живее в гр. Етрополе, заедно с мъжа си, а двамата имат момченце на една година. Занимава се с музика и най-вече с фолклорната музика и народна пеене. Завършила е Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в гр. Котел със специалност народно пеене. Има две магистратури от “Академия за музикално танцово и изобразително изкуство проф. Асен Диамандиев” гр. Пловдив със специалности „Дирижиране на народни състави“ и „Преподавател по народно пеене“. След това в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” завършва специалност „Педагогика на обучението по Музика“. Има участия в конкурси и награди, а любовта към народната музика е наследила от баба си и дядо си, които също са музиканти. Работи като преподавател по народно пеене в НЧ „Тодор Пеев-1871 г.“ и като учител по музика в ДГ „Звънче“ и ДГ „Слънчице“. Целите в живота ѝ са да бъде добър човек и преподавател.
- Как и защо започнахте да се занимавате с пеене? Защо с народна музика?
Започнах да се занимавам с музика, колкото и банално да звучи, откакто се помня. За първи път излязох на сцена на четири годишна възраст заедно с моите баба и дядо, от които съм закърмена с любовта към народната музика. В моето семейство тя е била на почит и винаги ще е така, затова се стремим да я предаваме на поколенията, за да можем да я запазим. Тя е нещото, което ни отличава от всички народи.
2. Кога решихте да дойдете в гр. Етрополе и да работите за културата в нашия града?
Решението да се преместим от гр. Пловдив в гр. Етрополе, заедно с мъжът ми, не беше лесно, но в никакъв случай не съжаляваме. Това си е нашето място. Тук се чувстваме удовлетворени от работата и живота. Надявам се, че успяваме да допринасяме поне малко за развитието на културния живот на Етрополе и запазване на вековната му история.
3. Как решихте да преподавате? Това ли е вашият смисъл в живота?
Още в училище ние сме подготвяни да преподаваме. Това е важна част от всяко изкуство. Ако то не бъде предадено ще изчезне. Едно от най-ценните неща е да можеш да предадеш знанията и уменията, които имаш.
4. Какво ви носи работата с деца? На какво ги учите?
Ако не съм в читалището, съм в детската градина. Работата с децата и стотиците детски усмивки и прегръдки през деня, ми носят радост и удовлетворение от работата. Тя за мен не е работа, а удоволствие. Преживяването с децата трудно се описва, защото те са искрени, чисти и благи души, които се радвам, че успявам да привлека към музиката.
5. Работите заедно с мъжа си – Павлин Христов. Как се отразява съвместната работа на личния ви живот?
Заедно сме още от ученическите ни години в гр. Котел. Винаги в ученето, любовта и работата сме вървели ръка за ръка и сме си помагали. Съвместната ни работа е неизменна част от живота ни и много често тя присъства, дори когато сме си у дома. В повечето случаи, ако сме се карали за нещо, то е било за работа.
6. Всички читалищни дейци приличате на едно голямо сплотено семейство. Какво е да си част от нещо толкова голямо, което прославя града в страната и извън нея?
Да, наистина, там сме едно семейство. И преди съм казвала, че читалището в града, стана моят втори дом. Когато се подготвя концерт и се стигне до крайния резултат, който публиката вижда, само ние зад кулисите знаем колко много сме се потрудили. Стояли сме от сутрин до вечер, за да може публиката да изживее тази емоция, която им предаваме от сцената.
Да си част от фолклорния ансамбъл на читалището е нещо наистина уникално. Когато заедно излезем на сцената всяко притеснение изчезва. Оркестъра, танцьорите и аз сме едно цяло туптящо сърце, което бие в ритъма на нашия фолклор. Последното толкова голямо съвместно преживяване беше в Полша, където имахме специална покана.
7. Какво е мястото на българския фолклор в света?
Фолклора ни е високо ценен, дали сме много на света с нашата малка България. Но тя е най-богатата и разнообразна на песни, ритми и танци страна. Няма друга като нашата малка страна!
8. Защо са важни за нас като народ българските музика, песни, танци, традиции?
Защото ако не са те, няма да ни има и нас. Ще се загубим в света лутайки се кои сме. Това е нещото, което ни отличава. То е уникално и неповторимо. Просто трябва да съумеем да го запазим, колкото е възможно повече напред във времето и да го предаваме на нашите деца.
9. Какви са вашите мечти и планове за бъдещето?
Едната ми мечта малко по малко се сбъдва. Имаме прекрасни и талантливи деца, които пеят, свирят и танцуват в града. Другите ми мечти и планове са свързани отново с работата и семейството – да се усъвършенствам и да не спираме да работим за развитието на гр. Етрополе и нашите талантливи деца. В семейството ни, както досега, да сме в една хармония и музикална честота.
10, И накрая, кои са вашите любими песни, които бихте ни изпълнители?
Любими песни имам много, но точно сега ми изникна в съзнанието първата песен, която научих от моите баба и дядо, която се казва „Стойне ле“.
Лични въпроси:
- Чай или кафе?
- Чай, но от скоро и кафе.
- Опишете се с три думи.
- Усмихната пееща майка
- Как се справяте с умората и стреса?
- Обичам да се разхождам и играя със сина ни Симеон.
- Какво обичате да правите през свободното си време?
- Освен да прекарвам време със семейството си, в свободното си време обичам да готвя и да правя сладкиши.
- Какви книги четете?
- Музикална литература, криминални и любовни романи.
- Каква музика слушате?
- От толкова много музика за слушане покрай работата, не ми остава много време за друга.
- Любима фраза/мото/девиз.
- „Фолклора е просто нещо, но се изисква голяма култура за да го разбереш“ – Филип Кутев
Интервю: Светлана Бошов
