В богатия на празнични фолклорни обреди зимен сезон с особено удоволствие днес Ви срещаме с Павлин Христов – музикант, педагог, родолюбец. Той е сред хората, които стоят зад тихата и често пъти незабележима работа, за да ги има нашите обичани обреди и днес. Защото те са най-пълноценни, когато ги пресъздаваме като участваме в тях. Още за музиката, любовта, предизвикателствата, плановете и мечтите може да прочетете в ексклузивното интервю на Светлана Бошов с Павлин Христов.
ВИЗИТКА
Павлин Христов е роден в Етрополе. Работи основно в НЧ „Тодор Пеев -1871 г.“ и в проекти, свързани с музиката и културата, сред които е духовият оркестър „Етро Брас Бенд“. До седми клас учи в ОУ „Христо Ботев“ в Етрополе. Завършва средно образование в Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел. Висше образование завършва в Пловдив. Първо в Академията за танцово, музикално и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ със специалност „Магистър по дирижиране на народни състави“ и инструмент – тамбура и после магистратура „Педагогика на обучението по музика“ в Пловдивския университет.
Със съпругата си, с която споделя творческия си живот, са заедно още от младежките си години в Котел. Заедно завършват специалностите си в пловдивския университет и така до ден-днешен. „Всичко, което постигам, е благодарение на моята половинка в живота Николета Николаева – народна певица, преподавател по музика и народно пеене“ – казва Павлин за нея. Преди осем месеца се ражда и техният син, когото с нетърпение чакат да поотрасне, за да се включи в семейните начинания. Целите в живота на Павлин са на първо място да научи колкото може повече и на второ – да го предаде на повече деца. Най-важното обаче е – да ги научи да не спират да се учат и да предават това, което знаят
Г-н Христов, как и защо избрахте да работите за развитието на културата в нашия град?
Да се завърна в Етрополе и да напусна Пловдив беше трудно решение. Но думите на един мой колега ме накараха да реша окончателно, а именно: „Камакът си тежи на мястото“. За щастие, и моята съпруга прие идеята и успяхме, отново заедно, да започнем началото на нашето бъдеще. Градът ни има много потенциал. Имаме страхотно читалище, оборудвано с всичко необходимо на един творец, и разбира се хора, които да ни подкрепят.
Как ви „грабна“ музиката? Кога решихте, че тя е нещото, с което ще се занимавате?
Музиката ме грабна още в ранното ми детство. Никога не съм се ограничавал каква музика ще слушам, но когато се докоснах по- надълбоко до народното изкуство, разбрах, че това ще бъде моят живот. И изобщо не съжалявам за това свое решение.
Как решихте да преподавате? Има ли талантливи деца в нашия град?
През всички години, в който съм учил, когато си затварях очите, мечтаех за едно – да радвам хората и да преподавам на деца. Винаги докато учех да свиря нещо, аз мислех за това как бих го преподал на някого. Просто мисия! За моя изненада започнах да преподавам на 11 деца. Днес в читалището при мен на занимания идват 30 деца, от който всички са талантливи. Вярно едни повече, други по-малко, но всички притежават талант. Наблюдавам същото и с децата на колегите, но няма нищо чудно. Град с хилядолетна история няма как да отгледа случайни деца. Все пак кръвта вода не става.
Разкажете ни как бе създаден „Етро Брас-бенд“?
Това е една малка, но смятам красива приказка. В продължение на няколко години трима музиканти се събирали всяка седмица в малка стаичка в читалището. Там репетирали с надеждата, че един ден ще има голям състав, който да весели хората. Разбира се, тази надежда “изстивала“ неведнъж, но те не се отказали и продължавали, водени все пак от някъква сила. И така до 2019 г., когато аз постъпих на работа в читалището и те ме поканиха, просто така „за кеф“, да посвиря с тях. Може би съм донесъл някаква надежда. На следващата седмица поканихме и човек, който да бие „тупана“ – все пак това е сърцето на музиката и така нашата тупанджийка, която стана и емблема на оркестъра, внесе живот в тази малка група. Както знаем „тупан“ без барабанче в оркестъра не може, затова поканихме още един музикант, който впоследствие стана мой кум. След няколко месеца репетиции в града се завърна и Цветомир Маринов – Цеко, човек с дългогодишен опит в музиката. Музикант от представителните гвардейски части, Берковска духова музика и др. Разбираемо, заради опита, беше избран за ръководител. И така до ден-днешен радваме най-важния участник в оркестъра – публиката.
Откъде дойде идеята за „частния музей“ и какво ще представлява той?
Може би не е точно музей. Идеята идва от моите родители, които закупиха бившето училище в село Горунака. Идеята беше да се създаде място, което да съхранява бита и спомена за занаятите, които са били основен поминък на Етрополе в миналото. Идея, в която вярвам, и се стремя да продължа нейното развитие.
Какви трудности срещате по пътя си?
Всички срещаме еднакви трудности, тъй като времето, в което живеем е сложно. Просто един преход, но преходите са трудни. Има редица проблеми за решаване и докато човек намери време за култура, се оказва, че вече се е отдалечил от нея. Често сме неразбрани, често средствата не стигат и често губим таланти, привлечени от по-добър доход, ставайки затворници в някой офис или роби на някой началник. А би трябвало да са свободни души, които творят, за да направят света красив.
Семейството помага ли Ви в начинанията? С какво то е допринесло за Вашето развитие?
Семейството ми играе ключова роля в моето професионално развитие. Без моите родители и брат ми нямаше да започна, пък какво остава да завърша нещо. Подкрепата продължава и до ден-днешен, но най-важното е, че повярваха в мен. А сега ще си призная, че без моята съпруга, която ежедневно ми помага в работата, критикува и поправя, не бих стигнал до никъде. Тук ще спомена и колегите от читалището, защото в нашата работа е важно един такъв екип да бъде като семейство. Всеки се учи, всеки греши, но заедно градим бъдеще и без помощта на такива хора мисията е невъзможна.
Как Ви се отразяват многото ангажименти? Имате ли време за себе си?
Когато правиш това, което винаги си искал, няма как да не се зареждаш и удовлетворяваш от работата, която си свършил, но определено е изморително. В крайна сметка умората си отива, но удовлетворението остава.
Кое Ви носи удовлетворение в края на деня?
Ако трябва да бъда честен, денят за мен приключва няколко пъти в годината – след концерт и на 31-ви декември. При едното е емоция, при другото – равносметка. Равносметка, която в последните години е доста положителна.
С какво направено от Вас до сега се гордеете най-много?
Смятам, че нещата, с които ще се гордея, тепърва предстоят. Но все пак се гордея, че съм етрополец, че създадох семейство, че уча децата на музика и занаяти, че допринасям за културното развитие на града ни.
Какви са плановете ви за тази година? С какво ще изненадате нашите съграждани?
В близък план смятам да изкарам на сцена кукерския състав на Етрополе. Традиция, датираща от времето на траките, които са обитавали земите на града в миналото и култа им към бог Сабазий. Ще запазим традициите на Сирни заговезни – празник почитан от етрополци. Ще развием нашата детска работилница, която е свързана с паметта за силното занаятчийско минало на града. И най-важното – предстои ни зетьовският празник, който е изключително събите и емблема на града.
.
Нещо лично…
Чай или кафе?
Кафе или…..
Опишете се с три думи?
Лъв, Филантроп, Любител
Как се справяте с напрежението?
Семейство!
Какво обичате да правите през свободното си време?
Свободно време ли?
Какви книги четете?
Фантастика, философия, биографии.
Каква музика слушате?
Няма музика, която да не слушам. Любима ми е, разбира се, народната музика.
Любима фраза/мото/девиз.
„Човекът е мярка за всички неща“.
