Днешният ни събеседник е дипломат с над 35-годишна практика, избрал родния ни Етрополски край за свой дом. През годините Петър Попчев е представлявал страната ни на редови и ръководни длъжности в Лагос, Женева /Конференция по разоръжаването/, Брюксел /НАТО/, Дъблин, Виена /ОССЕ, ООН/. През 2007 г. във връзка с приемането на България в ЕС става първият български посланик за специални поръчения по енергийна сигурност и изменение на климата. Бил е съветник на няколко министри на икономиката и енергетиката. „Етрополски преглед“ разговаря с него за предизвикателствата в живота и в професионалното поприще.
Г-н Попчев, моля представете се? Откъде сте и от кога живеете в Община Етрополе? С какво се занимавате?
Израсъл съм в Пловдив, както и съпругата ми, която е преподавателка по английски език. Древната култура, събитията от Съединението, безброй разкази от стари пловдивски фамилии и космополитният дух на Пловдив формираха първоначалните ми понятия за света. Завърших Английската гимназия – училище на изключително високо образователно и възпитателно равнище. Родопите са предпочитаната планина за пловдивчани. С трима приятели и две палатки на гърбовете ни опознах много забележителни места. В младенческите ми представи балкански възрожденски градчета като Тетевен и Етрополе звучаха далечно и примамливо. Делото на Левски e свързано с този край.
След години се осъществи мечтата на семейството ми да придобием парцел в Етрополската община и да построим къща, която по продължителност на изграждането се превърна за нас в строеж на века. Нашите деца и внуци ценят неповторимата балканска гледка, гъстите гори, чистия въздух и не на последно място близостта до Етрополе, което днес все повече се превръща в добре снабден, чист и уреден град.
Защо избрахте да живеете в България? Работата и ангажиментите ви Ви водят все извън страната…
Този „избор“ е съвсем естествен и закономерен, поне за съпругата ми и мен. Животът в България има редица предимства. Няма съмнение от друга страна, че повечето граждани, включително ние, не сме достатъчно доволни от градоустройството, равнището на човешка сигурност, здравеопазването и образованието у нас, но всички тези системни проблеми са преодолими. Личното ми виждане е, че такъв процес би могъл да започне от общините – необходимо е ново нормативно устройство, даване на повече пълномощия на кметовете и общинските съвети и по-пряко и функционално сътрудничество между централната и местната власт. Също нови и реални правомощия на гражданите да участват и контролират този процес.
Мислите ли, че общинското ръководство трябва да подобри нещо в работата си, за да осигури по-добър начин на живот?
Всичко, изброено дотук, се постига по-лесно на общинско равнище. В общината, в съответните населени места, постигането на съгласие и единство е далеч по-възможно. Аз виждам в българските общини неподозиран ресурс за обновление и напредък, който, веднъж развит по места, непременно ще повлияе за нов тип политики и в „центъра“. Това обаче няма да е възможно, ако общините не получат възможност за повече финансова самостоятелност и право на глас в реализацията на национални и регионални инвестиционни проекти.
Как избрахте нашата община за място за отдих за Вас и семейството? С какво Ви привлече?
Както Ви казах в началото, това до голяма степен беше плод на благоприятно стечение на обстоятелства. Перспективата да имаме семеен дом в гората над едно от етрополските села ни хареса от самото начало, та и досега. Дори през годините съм се опитвал, подобно на други пришълци в района, да помагам на общината – например, за изграждане на пречиствателната станция на Етрополе, проект, който приключи бързо и с успех. Имаше устна договореност, в замяна живеещите в горната част на „нашето“ село да получим водопровод, но само половината от него беше изграден, със средства от МОСВ, и изоставен. Поводите за положително отношение обаче са много повече. Изградени бяха противопожарни кранове по протежение на улиците в селата /преди плевните изгаряха като факли пред очите на безпомощните хора/, настилката на основните артерии в Етрополе и цялата община се поддържа в добро състояние, контролът на пътния трафик се чувства и често е видим. Наскоро имах работа в сградата на Общината: след основен ремонт тя има вид, на който биха завидели и гражданите на много западноевропейски градове. Сигурността на гражданите в Етрополската община изглежда да е на по-високо ниво от много други общини.
Кои са Вашите учители в дипломацията? И препоръчвате ли я като професионално поприще?
Аз съм плод на българската академична школа, но съм имал възможност за следдипломни квалификации в дипломатическите институти на няколко страни-членки на ЕС, както и в Колежа по отбрана на НАТО в Рим. Най-важният учител се оказа практиката, в професионална среда съм научил най-горчивите, но и най-полезните уроци. През всичките години на служба в Министерството на външните работи съм заимствал от опита и практиката на водещите дипломатически служби в света. Написал съм четири книги и десетки статии. Първата ми книга „Нигерия – единна и многолика“ и досега остава единствено цялостно изследване на български език на тази забележителна страна.
Дипломатическата професия е предизвикателство за цял живот. Препоръчвам я на всеки млад човек, който е готов да прекарва по-голямата част от времето си в изучаване и анализ на международните отношения. От друга страна, срещаш много хора, говориш, убеждаваш, строиш мостове и т.н. Дипломатът трябва да умее да превърне патриотизма си и съюзните интереси в кауза, да издига авторитета на страната си с аргументи и ум. Активно отношение и лоялност към съюзниците и партньорите е друг принцип. Често работата е денонощна, от което страда семейството. При това, за съжаление, българските дипломати са слабо заплатени – както тук, в МВнР, така и на мандат в чужбина. Този факт напоследък стана печално известен и в медиите. Доколкото сме на общински теми, бих си позволил да заявя готовност да помогна в подготовката на всяко момиче или момче от Етрополската община, което би пожелало да стане професионален дипломат.
Какви са перспективите пред младите хора и защо да останат в България?
През последните десетилетия, наред с индивидуалното право на всеки български гражданин да пътува, учи и работи навън, много млади хора се виждат принудени да си търсят късмета в чужбина. Редица други европейски народи познават емиграцията – по различни причини – и при все това са запазили националните си традиции и ценности и са успели да напреднат в икономическо и социално отношение, включително благодарение на приноса на своите „задгранични“ сънародници. Младите българи трябва да познават днешния пъстър, сложен и конкурентен свят. Проблемът не е в това, че част от тях са в чужбина, а в това, че страната ни няма съвременна концепция за организиране на българската нация във времето и пространството. Ако има явления, които да отблъскват младите, това са преди всичко корупцията и шуробаджанащината, за съжаление и двете присъстващи в нашата обществена практика.
Какво представлява „Net Zero Foundation” и каква е нейната мисия?
Преди 3 – 4 години с колеги и приятели основах и ръководя Фондация Нет Зиро Международна мрежа за климата. Работим изцяло на доброволни начала. Дейността ни е посветена на изучаване, популяризиране и насърчаване у нас и в Югоизточна Европа на Европейската зелена сделка. Вниманието ни е насочено особено към подпомагане на интересите на гражданите и малкия и средния бизнес в сложната материя на енергийния преход, декарбонизацията на индустрията, сградите и транспорта и повсеместното развитие на кръговата икономика.
Европейската зелена сделка не се разбира и не се подкрепя от мнозина политици, бизнесмени и синдикалисти в България. Една скромна неправителствена фондация като Нет Зиро не може да промени това положение, но може – въз основа на системни знания в тази област и контакти с Европейската комисия и консултантски къщи в ЕС и САЩ – да информира заинтересованото гражданство за огромния потенциал, който крие Зелената сделка. Нашата Фондация ще продължи да работи за реализация на Европейската зелена сделка, в т.ч. при желание – и с Община Етрополе, чиито природни, географски и икономически характеристики благоприятстват осъществяването на проекти от Плана за възстановяване и устойчивост на територията на общината.
Какво се случва с климата, как да помогнем на природата и себе си? Защо това е важно?
Катастрофални последици от изменението на климата на планетата се случват все по-често навсякъде по света и тенденцията за съжаление ще се усилва. Единственото решение е, бързо и планомерно държавите да предприемат мерки за намаляване на парниковите емисии, което означава колкото е възможно по-скорошно преминаване към използване предимно на възобновяеми енергийни източници, в т.ч. възобновяем водород и нови технологии в индустрията, транспорта, строителството и бита.
България, макар с колебания, забавяне и дърпане към статуквото в енергетиката, за които стана дума по-горе, има възможност да реши своите проблеми с декарбонизацията и така да допринесе за европейските и световните усилия за постигане на климатична неутралност към 2050 г. Предизвикателството е в това, час по-скоро повечето, ако не и всички, общини в България да се включат в прехода към зелена икономика.
В това отношение Община Етрополе има по принцип редица предимства и голям потенциал. Общини с подобен профил в Австрия, Швейцария и по-равнинната Ирландия стават притегателни центрове за семейства и цели компании в сферата на високите технологии и дигитализацията, а тези дейности са в сърцевината на Зелената сделка. Горите в Етрополската община и съседни пространства дават възможност за производство, например на т.нар. крос-ламинирана дървесина, която е предпочитан строителен материал съгласно изискванията на „Нов европейски баухаус“. Условията са подходящи за разкриване на производство на елементи или завършени произведения на чистите технологии. Начало може да постави например с превръщането на Етрополе в регионален, а защо не и в национален център за обсъждане на практическите предизвикателства и решения, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост.
НЕЩО ЛИЧНО
Чай или кафе?
И двете, с превес на кафето.
Опишете се с три думи?
Верен на себе си.
Как се справяте с умората и стреса?
Като мързелувам, което се случва все по-често.
Какво обичате да правите през свободното си време?
Да играя шах и табла.
Какви книги четете?
Всякакви – от изящна литература до криминалета и политически трилъри, на български и английски.
Каква музика слушате?
Джаз, класическа и българска народна музика
Любима фраза/мото/девиз.
Scientia est Potentia.
Интервю: Светлана Бошов
