Денят е 10 март 1876 г.
Телефонът на Томас Уотсън иззвъня.
Звъни шефът, който е полял с киселина панталоните си и вика: „Ела тук, имам нужда от теб.“
Нищо особено?
Но не е така: това бе първият телефонен разговор в историята на човечеството.
Шефът се нарича Александър Бел и току-що е получил патент за телефонен апарат.
Помощникът, преобръща столовете, втурва се на помощ и открива Бел без панталони, но в състояние на еуфория.
Удоволствието не развалят дори няколкото стотин съдебни дела за нарушаване на авторски права, които обаче Бел печели.
Но за съжаление, съпругата на изобретателя и съучениците й в училището, където Бел преподава, не можеха да се възползват от новото средство за комуникация – всички те са били глухонеми.
Александър Греъм Бел е роден на 3 март 1847 г. в Единбург, Шотландия. Макар че е посещавал само няколко години училище, има добро образование — обучават го майка му и баща му, а и сам заляга над учението.
Интересът на Бел към възпроизвеждането на гласове възниква съвсем естествено — баща му е бил специалист в областта на фонетиката, занимавал се с изправяне на лош изговор и преподавал на глухи.
В 1871 г. Бел се преселва в Бостън, САЩ. В 1875 г. там прави открития, които довеждат до създаването на телефона. През февруари 1876 г. иска патент за изобретението си и след няколко седмици го получава. В същия ден, но малко по-късно от Бел, друг човек на име Илайша Грей подава молба за патентоване на подобно устройство, но изобретателят на телефона остава Бел.
След като молбата му за патент е удовлетворена, Бел представя изобретението си на Централното изложение във Филаделфия.
То предизвиква голям интерес и е отличено с награда. Въпреки това компанията „Уестърн Юниън Телеграф“, на която предлагат срещу 100 000 долара правата върху изобретението, отказва да ги купи.
Затова през юли 1877 г. Бел и сътрудниците му създават собствена компания, предшественичка на днешната Ей Ти Ти (Американ Телефон енд Телеграф Къмпани).
Телефонът скоро се радва на небивал търговски успех, докато накрая Ей Ти Ти става най-голямата частна корпорация в света.
Бел и съпругата му, която през март 1879 г. държи около 15 процента от акциите на телефонната компания, едва ли са имали представа какви фантастични печалби ще донесе тя.
За седем месеца те продават по-голямата част от акциите си на средна цена 250 долара едната. През ноември те се продават вече по 1000 долара едната. През 1881 г. двамата разпродават неразумно една трета от останалите им акции. Въпреки това в 1883 г. вече разполагат с около един милион долара.
През 1882 г. става натурализиран гражданин на САЩ. През 1888 г. участва в създаването на Националното географско дружество на САЩ.
Макар че забогатява благодарение на откритието си, Бел нито за миг не се отказва от изследователската си работа и успява да изобрети още няколко полезни, макар и не толкова важни приспособления.
Интересите му са разнообразни, но главната му грижа си остава да помага на глухите. Умира в 1922 г.
Изобретението на Бел – телефонът – има изключителна роля в промените, които технологиите въвеждат в бита ни.
Методът на Бел, приложен в телефона, по-късно е приспособен и се използва от изобретателите на радиоприемника, грамофона и други уреди.
Ето някои мисли и напътствия на Александър Бел:
Ключът към успеха е подготовката.
Когато една врата се затваря, друга се отваря. Но ние често толкова дълго гледаме със съжаление към затворената врата, че не виждаме тази, която се отваря.
Човек е това, което сам създаде от себе си.
Великите открития неизбежно включват сътрудничеството на много умове.
Най-успелите хора са тези, чийто успех се дължи на последователно израстване.
Не можеш насила да предизвикаш идеите. Добрите идеи са резултат от бавно осъзнаване.
Осъществяването на една цел трябва да е старт на друга.
Единствената разлика между успех и провал е способността да предприемеш действия.
От време на време напускайте пътеката и влизайте в гората. Всеки път, когато го правите, ще откривате нещо, което не сте виждали никога преди.
Изобретателят поглежда света и не е задоволен. Той иска да подобри нещата, обсебен е от тази идея. Духът на откритието го преследва, търсейки материализиране.
Източник:
„100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството“ – Майкъл Харт