*

   Име: Боян Тодоров Шаранов

   Роден: гр. Етрополе, 16 юни 1942 г.

   Образование: висше, лесовъдско

   Награди:  лични, без особена значимост

1. Кога и как за първи път се „срещнахте“ с читалището?

            Още на 12-сет годишна възраст. От 7 годишен започнах изучаването на цигулка при учителя по пеене (така се наричаше по това време учебният предмет в училище) Манол Тодоров Манолов. През 1954 година учителят по български език Кръстьо Мишев, Манол Манолов и Иван Дицов, с участието на артисти от самодейната театрална трупа при читалище,   поставиха на читалищната сцена оперетата „Взаимна любов“. За мое щастие и аз бях включен в състава на градския симфоничен оркестър под диригентството на Манолов като първа цигулка. Имах по-рано и други детски училищни сценични изяви, но тази с оперетата за мен беше най-впечатляваща.

2. Има ли история съставът, който ръководите или Вие сте негов основател?

            Вокално трио „Романтика“ съществува от 7 ноември 2013 г.  и следователно седем годишната продължителност на състава не би създала впечатляваща история. Въпреки това участниците в триото могат да споделят събития от изявите и живота на състава.

            Мога да кажа, че аз съм основателя на триото. Това стана след разпадането на Творческо студио „Акварели“ с ръководител Николай Христов, в което участвахме и ние тримата от новосъздаденото трио. Аз съм и кръстникът му.

3. Какви са участниците в състава – по образование, по опит?

            Участниците в ВТ „Романтика“ –    Цветелина Николова – сопрано; Галина Атанасова – алт  и БоянШаранов – тенор, нямат музикално образование, но са дългогодишни самодейни вокални изпълнители с голям опит, развит музикален слух, много добро чувство за ритъм, чисти сопранов и алтов  гласове, всичко това така необходими качества за осъществяване на една добра спятост и красиво тригласно звучене. Това са изключително дисциплинирани и отговорни хора, водени единствено от любовта към музиката и вокалното пеене.

4. Какво включва репертоарът ви и имате ли намерения да го променяте?           

            Основният музикален стил, който триото използва в творческата си работа е популярната музика от средата на миналия век до наши дни – многоцветна палитра от песни – шлагерни, стари градски, шансони, балади, много от които са поднесени в съвременен аранжимент. Преобладаващите песни в репертоара на групата, а това са мелодични и богати на божествена хармония песни, целят да докоснат и събудят романтичното чувство в сърцата на слушателите. Това определя и избора на име на триото „Романтика”.

            В процеса на работа триото се стреми непрекъснато да обогатява репертоара си, включвайки песни от класическата музика, а така също и български и чужди народни песни. По този начин представените песни биха удовлетворили предпочитанията на значителна част от слушателите.

5. Кои са най-важните умения и качества за един ръководител?

            За да осъществи проекта си за създаване на определен формат вокална група, преди всичко ръководителят трябва да открие и включи подходящи за целта вокалисти с красиви, различни по височина, меки и непробивни в темброво отношение гласове. Вокалното многогласно пеене изисква балансирано звучене на всяка партия, което се постига с много труд от страна на изпълнители. На второ място – избора на песните, които да формират бъдещия репертоар, съобразен с изискванията на музикалния проект. На трето място – какъв да бъде музикалния съпровод.

            След всичко това, ръководителят трябва да изгради необходимата творческа атмосфера, съобразявайки се с характера на членовете на групата, на техните предпочитания към изучаваните песни, с техните физически възможности за присъствие.

            Сериозен проблем пред всеки ръководител е музикалният съпровод. При триото музикалния съпровод се осъществява от сингбеци. Хубавото е, че разработвам тези сингбеци сам, с помощта на музикален софтуер, кръстен на името на един велик финландски композитор Жан Сибелиус. Това е софтуер с невероятни музикални възможности, който позволява създаването на всякакви инструментални музикални произведения за всякакъв вид инструментални формати – симфонични, биг бенд, струнни, фолклорни и др.,  със електронно звучене на инструментите съвсем близко до истинското.  

6. Кое смятате за Ваш личен най-голям успех?

            Не мога да определям като личен успеха на вокалното трио, защото той е колективен. Всеки член по някакъв начин е допринесъл за доброто представяне пред публиката. А дали съставът жъне успехи, това определя публиката.

            Мога да кажа, че поне за сега триото не си поставя някакви високи цели, макар че има вече много добре изградени изпълнителски възможности. Мисля, че  най-важното, за тези седем години работа е постигнато – спято, балансирано многогласно пеене.

8. Как усещате отношението на публиката и на обществото като цяло към вашето изкуство?

            Както казах, преобладаващите песни в репертоара ни са мелодичните песни, рожба на друго поколение композитори, харесвани от друго поколение слушатели. Независимо от това, при участие на триото в празнични концерти с песни с определена тематика, мисля, че публиката оценява нашите изпълнения, съдейки по изразените аплодисменти.

            Според нас, голяма част от етрополската общественост оценява нашето изкуство, особено от по-старото поколение, от любителите на мелодичната и романтична песен, за което им благодарим.

9. С какво съставът, който ръководите, ще се включи в честването на 150-годишнината на читалището?

            Във всички случаи, при провеждане честването на 150-годишнината на нашето читалище, ще се съобразим с общия сценарии, но ще предложа в нашата изява да включим песни от наши етрополски композитори.

10. Какви други интереси имате ?

            Още от ранна възраст моят живот е свързан с музиката. Макар и непрофесионално, като инструменталист (цигулар, китарист, барабанист), а така също и като вокалист съм участвал в различни самодейни оркестри, които са забавлявали зрители и слушатели от сцената на читалището, от фестивалните подиуми и в далечното минало в местните ресторанти.

            Друго любимо занимание в миналото ми беше фотографията. В служебна фотолаборатория, бях служител в Нормативно изследователско бюро, успях, за първи път в нашия град, да експонирам успешно цветни фотоси. По това време, 60-те 70-те години на миналия век все още преобладаваше черно-бялата фотография, а любителската цветна едва прохождаше.

11. Трудно ли е днес?

            Пеенето изисква непрекъснати репетиции, така необходими както за запазване свеж певческия глас, така и за качественото синхронизиране и балансиране на отделните музикални партии при изграждане на всяка песен. Всеки член на състава разполага с електронно устройство, на което е записана съответната гласова партия за слушане при домашни условия, но това не е достатъчно.

12. Какво Ви даде Народното читалище?

            Аз мисля, че не е възможен еднозначен отговор на този въпрос, защото много трудно човек може да изрази емоционалните преживявания от срещата с това светилище на творческия дух, на възрожденската мъдрост, на човешка любов към божествените изкуства. Да, всеки, докоснал се до това светилище неизбежно става по-добър, по-възпитан, по-отговорен в човешките взаимоотношения. Качества, така необходими за изграждането на едно културно гражданско общество. За себе си мога да кажа, че частица от изграждането ми като човек се дължи на това вълшебно въздействие.

13. Какво ще пожелаете на състава?

            За съжаление времето безмилостно тече, а препятствията продължават да спъват работата на състава. Единственото, което в момента мога да пожелая на моите колежки от състава да бъдат здрави, заедно успешно да преодолеем  тази световна пандемия и ако ни запази Бог да продължим и занапред да забавляваме нашите съграждани с песните ни.

Интервю на Евгения Христова и Илияна Петкова

Публикувано в последния брой на вестник „Етрополски преглед“