Волейболистът на ВК Етрополе Слави Петров е новият ни събеседник в рубриката „Лексикон“. Центърът на лидера в Западната група на Висшата лига отговори с усмивка на въпросите на BGvolleyball.com, като сподели любопитни факти за себе си.
Какво го кара да се усмихва, без какво не може, на кого се възхищава, и още – ще разберете в следващите редове.
Опиши се с три думи.
Добър, весел, запален.
Представи си, че имаш възможност да излезеш на вечеря с известна личност, коя ще бъде тя?
Например, бих искал да изляза с Джон Ф. Кенеди, което, разбира се, е невъзможно, защото отдавна е мъртъв, но бих бил заинтересован много от историята на възхода му до президентството на САЩ, истории от студената война, връзката му с Мерилин Монро и т.н.
Каква е идеалната жена?
Вярната.
Каква бе детската ти мечта?
Детската ми мечта беше да стана Принц като Принц Филип от спящата красавица, защото имаше много готин меч и щит (смее се).
А сега за какво мечтаеш?
Сега мечтая за безгрижен живот, но…
Какво не знаят хората за теб?
Не знаят, че всъщност съм много емоционален.
Перфектната петък вечер?
Много зависи от настроението ми. Понякога искам да съм с приятели по заведенията, а понякога искам просто спокойна вечер, вкъщи с готин филм.
Какво не харесваш в хората?
Злобата и наглостта.
Влияеш ли се от мнението на околните, и доколко важно е то за теб?
По-скоро не. Не ме интересува толкова.
Какво те кара да се усмихваш?
Готините хора. Когато си Пич!
А какво може да те разчувства?
Случайните прояви на доброта.
Суетен ли си?
До някаква степен да, но в рамките на нормалното.
Коя е най-голямата ти мания?
Нямам точно определена мания, но имам много интереси – кино, спорт, технологии.
Как прекарваш свободното си време?
Обикновено ровя нещо в интернет, също обичам да ходя на кино и театър, и, разбира се, спортът.
Ако не беше волейболът, с какво щеше да се занимаваш?
Най-вероятно щях да съм се задълбочил повече в работата си…
Без какво не можеш?
Без близките и приятелите си.
Коя е най-голямата ти цел?
Да могат бъдещите ми деца да водят нормален и ползотворен живот. И да се гордеят с мен, разбира се.
На кого се възхищаваш?
Възхищавам се на родителите си. По различни параграфи, но със сигурност и на двамата.
Страхуваш ли се от нещо?
Нямам нерационални страхове и фобии – като да речем змии, паяци, височини и т.н.
На какво те научи спортът?
Спортът ми даде много. Спортът със сигурност ме формира като личност. Той ми даде дисциплина, самостоятелност, решителност и най-важното научи ме да не се предавам никога, колкото и клиширано да звучи.
Как се виждаш след 10 години?
Труден въпрос. Надявам се да имам деца и се надявам да мога още да се занимавам с волейбол на каквото и да е ниво, но най-важното е да съм жив и здрав.
Източник: https://bgvolleyball.com/