Едно мило и неочаквано признание за моите „тъпотии“, които съм сътворил във втората си книга „Чертежите на хана“, чието официално представяне е съвсем скоро! Да те рецензира Димитър Томов си е чест отвсякъде. Това написа във фейсбук Володя Вълов. https://www.facebook.com/volodia.valov
СЛАДКОДУМЕН РАЗКАЗВАЧ
Самородният талант и самородното злато си приличат, тъкмо защото са самородни. Не така стои приликата между самобитната дарба и нешлифования диамант. Защото понякога самородната-самобитна дарба-талант, е доста шлифована, завършена. Разказите на Володя Вълов са доказателство за това. Според собствените му признания, авторът се “престрашава” да пропише на доста зряла възраст. Може би това е една от причините писателският му изказ да е стегнат, точен, с ясни послания и твърде умели “хватки” на фаболно-сюжетно равнище. Защото в белетристичната тъкан има неща, които не се учат, ако сам не си предразположен към творческо самонаблюдение и самовзискателност, за да се получи в крайна сметка въздействието на завършения текст. Колко време е таил историите си сладкодумецът Володя Вълов – сам си знае. Но на белия лист, те са отляти без шлака, нито пък се забелязва остатък от мисловен калъп. Белетристът разказва увлекателно, владее внезапни думички, които разкриват богатството на българския език. Не е нужно подробно да изтъквам или пък анализирам достойнствата на отделните разкази, някои от които прекрасно свързани сюжетно, други – въздействащи със съдържанието си, без да се натрапват на читателя, ала успели да го грабнат с психологията на героите и искренността на случката. Най-хубавото в разказите на Володя Вълов е, че те са белег за едно време, което авторът добре познава и успява така да го пресъздаде та да остане в магията на художествената реалност. Не е без значение и че познава от първо лице живота на запад от България. Съвсем не натрапчиво ни пренася в делничната атмосфера на обединена Европа с писателски поглед: истории, които вълнуват с вечните въпроси за морал, чест, достойнство, любов. В този смисъл нашият автор е космополитен разказвач, който ни намигва със съчувствие, защото успява чрез делничното да се докосне до голямото, съкровенното което всеки възприема и носи трайно. Затова препоръчвам творчеството на Володя Вълов на онези, които имат пиетет към човечността и доброто. Димитър Томов
Димитър Георгиев Томов е роден на 29 октомври 1957 г. в град Павликени.
Завършва българска филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Десет години е бил зам. главен редактор на в. “Софийски университет”.
При основаването на Университетско издателство “Св. Климент Охридски” през 1986 г. е назначен за зам.-директор.
През декември 1989 г. е избран за директор, като изпълнява тази длъжност и днес.
Членува в Съюза на българските писатели.
Председател е на Българо-руския юридически клуб.
Автор е на редица статии и разкази във вестници и списания. Познат е като създател и организатор на телевизионното предаване “Знаете ли български?”.
Автор е на книгите “Животът продължава”, “Българската книжовна школа”, “Пришелецът”, “Безкрайният катун. Цигански работи”, „Трусове на любовта” и “Пътища”.
За сборника с разкази “Безкрайният катун. Цигански работи” през 2004 г. получава наградата „Николай Хайтов“.
Женен, с три деца.Владее руски език.