МОЯТА МАЙКА Е РОДЕНА 21 ОКТОМВРИ 1922 ГОДИНА В СЕЛО БРУСЕН, ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ. ОТ МАЛКА ОСТАВА СИРАЧЕ. ОСИНОВЕНА ОТ СЕМЕЙСТВО В ЛОПЯН, НО ЖЕНАТА ЗАБРЕМЕНЯВА И ВРЪЩАТ МАЙКА МИ НА СЕСТРА Й, КОЯТО ПРЕДИ ТОВА СЕ Е ГРИЖЕЛА ЗА НЕЯ. НА 14 ГОДИНИ ЗАМИНАВА ЗА СОФИЯ В ТЪРСЕНЕ НА ПРЕПИТАНИЕ. ЗАПОЧВА РАБОТА В ТЕКСТИЛНА ФАБРИКА, ДНЕС ЗАВОД „ ОСМИ МАРТ“.
Тя е първата жена доброволка в Отечествената война от село Брусен. След завръщането си от фронта , участва в бойна група в София и създава други бойни групи. Разказвала ми е, че е разпространявала позиви, взривявали са вагони с оръжия за Германия, сaботирали са композиции с храни за германците и др. След време е арестувана и хвърлена в затвора. Попада в една килия с народната актриса след години Иванка Димитрова, а в съседна килия с великия народен поет Никола Вапцаров. Лежейки в затвора те се сближават с Вапцаров и си говорят по морза по стените на килиите. Майка ми е разказвала, че за да им повдигне духа Вапцаров принуждаван от надзирателите да мие коридора често е подливал вода под вратата на тяхната килия. След това прибирайки се в своята килия по морза ги е питал дали са получили поздрава му. Винаги се е интересувал как са и да не униват. Майка всекидневно е взимана от надзирателите и е пребивана да каже другите участници от бойната група и кои са били следващите цели на подривната им, според фашистите дейност. Биели са я с каишите си, и с пясъчни торби, както казваше тя, за да боли повече. Докрая на живота си мама имаше болки от тези жестоки побоища. Когато я връщат след побоищата в килията, Вапцаров чувайки, че се отключва и заключва съседната килия веднага пита по морза Иванка: Как е нашето момиче?…Майка е изпитвала ужасни болки, а раните са били открити. За да бъде още по жестоко, надзирателите не са им давали вода, а Иванка Димитрова, за да облекчи болките от откритите рани на майка ми, по съвет на Вапцаров пак по морза е мокрела раните на мама със слюнки само и само да облекчи ужасната болка. Всеки ден Вапцаров и Иванка са очаквали кога и как ли ще върнат младото момиче, майка ми след побоя. Това се е случвало дни наред, докато в един момент нищо не е идвало по морза от съседната килия. И двете с Иванка след години си говореха, че точно тогава е бил разстрелян…До края на живота си мама говореше и споменаваше Вапцаров с хубаво чувство, макар да се бяха срещнали при тежки, непоносими обстоятелства, тя винаги казваше, че той се е стараел да им повдига духа по всякакъв начин. Когато учехме в училище стиховете на Вапцаров наизуст, мама ме караше първа да вдигам ръка и да рецитирам, защото, както казваше тя ние с брат ми сме от семейство, което е толкова близко до спомена за… и до великия поет! Тя се гордееше много когато аз се изявявах и представях добре в час по литература рецитирайки Вапцаровите стихове…
Поради странните, невероятни житейски случайности се случи така, че се омъжих за съпруга си Грегъри Кларк, който е от Нова Зеландия. Живеехме в София, но той искаше да се запознае с роднините ми. Пристигнахме в Брусен и той се влюби в селцето. Купихме си къща и днес живеем тук, но така осъществихме мечтата на мама, която като сираче нямаше нищо тук и винаги е искала да има свое местенце в родното си село. Моите родители, майка и татко са участници във Втората Световна война, а родителите на съпруга ми също, но и моите и неговите …на страната на различни съюзници. Невероятно нещо е живота!!!
Автор: Евгения Кларк
На снимката Донка Дойнова е с раираната жилетка в Брусен.
