Отец Божидар Главев е роден на 12 юли 1963 година в София. Заедно със свои състуденти през 1986 година основава група „Ахат”.
Става китарист на групата. Автор на музиката на всичките осем песни от първия албум на бандата, издаден през 1988-ма и пуснат на пазара година по късно, както и на пет от текстовете на песните в него. Създател на най-големия хит на „Ахат” – „Черната овца”, определен от редица класации и за най-добър български рок хит. В средата на 90-те години Божидар Главев изненадващо изоставя рок музиката с мотива, че неговото призвание е друго, а именно – да се отдаде на православната вяра и да упражнява църковна дейност. Става свещеник в бургаското село Горица, където и до момента живее със семейството си и служи в местната църква. Поддържа сайт в Интернет, в който публикува различни материали на тема православие, българската църква и вяра.
– Каква точно е връзката Ви с Етрополе и какви спомени имате за Вашите приятели и близки тук?
Етрополе е роден град на майка ми. Самият аз съм роден в София, но голяма част от детството си съм прекарал в Етрополе. Много хубави спомени имам оттогава, особено от летните ваканции, когато заедно със съседските деца играехме по улиците на градчето. Както за повечето възрастни, така и за мен спомените от детските ми години са прекрасни. Когато човек все още е дете, в него има повече оптимизъм, душата му е чиста, няма толкова злоба и завист. Но тези неща човек ги осъзнава чак, когато порасне. Тогава започват грижи и къхъри за дребни неща, забравя се Бога, обвиняват се другите за собствените неуспехи, вместо да търсиш вина в самия себе си.
– С какво свързвате младежките си години и какво ви привлече към рок музиката?
Предимно във времето преди казармата се засили моят интерес към музиката, макар, че съм слушал рок и в по-ранните си години. Обичах и слушах популярните по това време рок групи – като се започне от Pink Floyd, Van Halen, Uriah Heep, и се стигне до Deep Purple, Rainbow, Whitesnake. Може би до голяма степен страстта ми към рока се дължеше и на влиянието на средата, в която се развивах. Така се случи просто. Когато питат за това колегите от „Ахат”, те започват подробно да разказват, как е било тогава, какви неща са се случвали, какви смешни и забавни истории е имало и т. н. Аз не си спомням така добре нещата от миналото и предполагам, че това се дължи на промяната на обстоятелствата. Сега ме занимават съвсем други неща, нямащи нищо общо с тогавашния ми начин на живот.
Вярващи ли са според Вас българите?
Ами не бих искал да се ангажирам с обобщения. Мога само да кажа, че по мои наблюдения българина вярва повече на врачки и на суеверни обичаи, отколкото на Бога. Той смята, че няма разлика, а всъщност тя е много голяма. Забелязва се много явно, че болшинството от хората са далеч от Бога, но силата на вярата се определя и от вярата на един човек. В това отношение църквата може да промени много.
– Идвате ли от време на време в Етрополе?
За съжаление нямам възможност често да посещавам града. Случва се да ми се отдаде такава възможност само веднъж в годината, през есента, и то за около два три дни.
– Чувствал ли сте се огорчен от публикации в медиите, свързани с миналото Ви?
Нищо от моето минало не ме огорчава, то е част от моя живот. Що се отнася до медиите, едва ли съм чул и прочел всичко, казано по мой адрес, но не съм попадал досега на клевети и обиди. Иначе е жалко, че хората обръщат толкова голямо внимание на миналото, което ги привлича повече от всичко, а не бива да му се придава толкова голямо значение.
– Какво смятате за съвременната рок музика в България?
Не съм много наясно и нямам компетентно мнение по този въпрос, но все пак забелязвам едно явление в съвременната музика. Не намирам точната българска думичка, с която да го опиша, затова ще използвам добре познатата и утвърдена чуждица римейк. За мен почти всички съвременни рок музиканти са римейкаджии, като сред тях има кадърни, които правят нещата добре и хората ги слушат, но има и некадърни, които се опитват да се приближат до оригинала, но не им се получава. Това става все по-популярно и то не само в рока, а като цяло в световната и българската музика.
– Какво смятате за днешните млади хора в България?
Има едно всеобщо мнение, че всички млади хора са безлични, тъй като подражават на други, но това не е точно така. Според мен те просто не подражават на когото трябва, а вземат за пример някакви деградирали субекти. Това на мен не ми харесва. Но все пак става въпрос за общи оценки. В своята практика съм забелязал, че сред някои младежи има тенденция към подражаване на светците. За това нещо много малко хора знаят, тъй като то не се афишира, не може да се види. Самите последователи на тези светци не говорят за това никъде и пред никого. По този начин обществото още не е разбрало за тях. Искам да уточня, че тук не става дума за външно и демонстративно подражаване, а за духовно такова.
– Как си обяснявате, че в България има хора, които са дълбоко вярващи и въпреки това слушат рок?
Това не мога да го разбера. Като цяло такова перманентно съвместяване на нещата ме учудва и удивлява. В такива случаи според мен не бива да се говори за дълбоко вярващ човек. Има голяма разлика между вярващ и дълбоко вярващ. Вероятно става въпрос за личности от първия тип, които не са чак толкова отдадени на вярата и я възприемат само повърхностно. Не бих могъл иначе да намеря допирните точки между двете неща.
– Виждали ли сте се скоро със останалите от „Ахат”, поддържате ли връзка с тях?
Рядко се виждаме. Напоследък контактите ни са само по телефона. Ние можем да бъдем приятели, но нямаме общи теми. Нито аз се интересувам от техните бъдещи планове, свързани с музиката, нито те биха проявили интерес, ако започна да им говоря кое е богоугодно и кое не и т.н. Просто нашите пътища се разделиха и вече нямаме какво да си кажем. Ако желаем да намерим общи теми, трябва или те да се откажат от рока и да приемат вярата или аз да се върна към някогашните си занимания, а това едва ли би се случило скоро. Поне за себе си мога да твърдя със сигурност. Просто тези неща са несъвместими, в това е цялата работа.
– Няколко заключително-пожелателни думи за читателите?
Посланието ми към младите хора винаги е едно – да подражават на светостта. Идолите на съвременния свят са ги отдалечили от вярата, но това може да се промени. За Бога няма невъзможни неща и тази идея може да си пробие път към сърцата им.
Звездомир Керемидчиев – Звезди, фронтмен на група „Ахат”:
Много приятни спомени имам от времето, в което ние с Божо работехме заедно. Тогава правехме минимум двеста концерта в годината, работехме непрекъснато и нямахме време за нищо друго. Той беше голям работохолик. Новите песни се раждаха в главата му точно преди някой концерт и всяко от нещата му имаше голяма стойност. В неговите текстове винаги се описваха нещата от живота, представени по много оригинален начин. Така се случи и с „Черната овца”. Много пъти, когато сме били в лошо настроение, той е повдигал духа ни. Обичаше от време на време да пуска майтапи и винаги ги казваше на място. От друга страна Божидар бе малко странен. На моменти неговата гледна точка бе в разрез на това, което ние смятахме за правилно. Просто беше различен от нас и понякога не се разбирахме. Това най-вероятно стана и причината да се отдели от нас. Това, което се случи с него бе голям прелом в живота му, който ние не можахме да разберем, но го приехме такъв, какъвто е и останахме приятели.
Мария Главева, майка на отец Божидар Главев:
Божидар е много кротък и отзивчив човек. Помня, че когато имаше общи изяви с групата, той избягваше интервютата. Когато го молеха да говори, все отказваше и се срамуваше. Помня също, че много обичаше приятелите си, с които свиреха заедно и ако някой от тях напуснеше групата и изчезнеше нанякъде, ставаше му много мъчно. Като беше по-млад, не се интересуваше особено от християнството. Но се случи така, че по едно време той стана по-мълчалив, по-замислен и никой не предполагаше, че ще му хрумне да се занимава с църковна дейност. Въпреки, че премина от рок музиката към вярата, като човек Божидар си остана същия – кротък, стеснителен, добър. Рядко има възможност да идва в Етрополе, но често ми се обажда и се интересува какво ново се е случило тук и как живеем ние, жителите на града.
Автор: Кристиян Григоров
