*

Все по-често на улицата, в парка, а и на много други места се сблъскваме с агресивни безстопанствени, но и домашни кучета. Представете си следната ситуация: Отивате в планината, парка или на приятно за Вас място, за да си починете от натовареното ежедневие или пък се прибирате уморени от работа и мечтаете да стигнете до дивана вкъщи. Целта Ви е почивка и релакс, но непредвидимите обстоятелства и дебнещите опасности се оказват пречка за постигането им. Без каквото и да е агресивно поведение от Ваша страна, Ви застига куче и Ви ухапва, в резултат на което получавате наранявания. Имате ли право на обезщетение и от кого можете да го претендирате, каква е процедурата и как следва да се защитите – това са най-често срещаните въпроси, на които ще се опитаме да отговорим в настоящата статия

Обикновено хората смятат, че само в случай на ухапване от домашно куче могат да получат обезщетение, тъй като собственикът на животното е известен и има яснота по въпроса към кого да насочат претенцията си. Това обаче съвсем не е така. Не е спорен фактът, че ако кучето е домашно, отговорност за вредите, които животното е причинило на едно лице, носи неговият собственик. Това е така съгласно разпоредбата на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), която гласи, че за вредите, произлезли от каквито и да е вещи (бел.моя – по българското право животните са вещи)отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За да можем да предявим иск за обезщетение с правно основание чл. 50 от ЗЗД, трябва да са налице няколко кумулативни предпоставки: 

  1. Наличие на вреда (настъпила от ухапването: имуществени вреди – разходи за лечение, лекарства и т.н.; неимуществени вреди – болки, страдания, страх, неприятни емоции и др.);
  2. Вредата да е причинена от животно;
  3. Животното, което е причинило вредата, да е собственост или да е под надзора на ответника;
  4. Бездействие или противоправно действие на собственика или човека, под чийто надзор е кучето;
  5. Причинна връзка между бездействието, респ. противоправното действие и вредата.

Трайна е съдебната практика, че ако успеем да докажем наличието и на петте предпоставки, бихме могли да получим обезщетение за претърпените вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В голяма част от случаите обаче вредите се причиняват от безстопанствени кучета.Важно е да знаете, че ако бъдете ухапани от бездомно животно, въпреки че не знаете кой е собственикът му, имате право на обезщетение за неимуществени вреди. Това е така, защото според Закона за защита на животните (ЗЗЖ), за безстопанствените животни, които се намират на територията на дадена община, отговаря последната и е длъжна да полага грижи за тях чрез изпълнителния си орган – кмета, а той, от своя страна, може да възложи работа по изпълнение на това законово задължение на други общински служители, респ. органи. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. 

С оглед горното, ако случаят касае ухапване от бездомно куче, то следва да насочите претенцията си към съответната община, която ще бъде ответник по делото. За разлика от иска за обезщетение при ухапване от стопанисвано куче (иск за вреди от вещи – чл. 50 от ЗЗД), искът за обезщетение при ухапване от безстопанствено куче е иск по чл. 49 от ЗЗД, т.е. иск срещу възложителя на определена работа. В случая възложител е общината, а работата, която се възлага, е по изпълнение на разпоредбите на ЗЗЖ във връзка с полагане на грижи и закрила за безстопанствените животни или иначе казано, общината отговаря за това, че нейни служители не са изпълнили задълженията си за осигуряване на безопасност и защита от безстопанствените животни.

По-конкретно, законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Следователно, основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети. В случай че е проявено агресивно поведение от безстопанствено куче, то тогава се касае до грешна преценка на общинските органи да го върнат на мястото, от което са го взели, вместо да го настанят в приют. Макар общината да е предприела мерки за надзор върху бездомните кучета, намиращи се на нейна територия, ако са причинени вреди на гражданите, то следва, че мерките не са приложени адекватно и ефективно на популацията от безстопанствените кучета, като по общинските улици са останали агресивни такива, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Оттук се извежда виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на общината чрез нейните служители, а именно да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета.

Уважаването на иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу общината се обуславя от установяване наличието на следните предпоставки: 1) да бъде доказано, че са причинени вреди и какъв е видът им; 2) да бъде установено, че вредите са пряка и непосредствена последица от противоправно действие или бездействие по повод извършването на работа, за която ответникът (общината) отговаря. 

Ухапването причинява вредата, която следва да бъде доказана. Самото ухапване и видът на вредите, които е причинило, могат да бъдат доказани чрез свидетелски показания (описващи външния вид на кучето, неговото поведение, факти около момента на ухапване, състоянието на увреденото лице след инцидента и пр.) и медицински документи (съдебно-медицинско удостоверение, амбулаторни листове, болнични листове и др.), както и въз основа на съдебно-медицинска, а дори понякога и психиатрична експертиза.

Втората предпоставка, чиято доказателствена тежест пада върху увреденото лице, е установяването, че настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от действие или бездействие по повод на работа, за която общината отговаря. Както по-горе споменах, законово уредено е, че общината отговаря за безстопанствените кучета и вредите, които те са причинили. Безстопанственият характер на кучето би могъл да се докаже чрез свидетелски показания, а бездействието или недостатъчно добре свършената работа на служителите на общината в повечето случаи се извежда от факта на ухапването.

От всичко изложено по-горе е видно, че редът за защита при ухапване от домашно и от безстопанствено куче е един и същ – предявяване на иск за обезщетение за претърпените вреди, но двата иска са различни и като правно основание, и като предмет на доказване. Следва също да се има предвид, че давността за предявяване на който и да е от двата иска, е 5-годишна, считано от деня на причиняване на вредата.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет, съобразен с конкретна ситуация или субект. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.

Автор: Лили Павлевичина – адвокатски сътрудник

Съавтор: адв. Радостина Хаджиева – управляващ съдружник

Източник: dh-law.bg