Ученици от СУ „Христо Ясенов“ – Етрополе, преминаха успешно през областния кръг на олимпиадите по български език, по география и по история. Трима ясеновски възпитаници ще представят Средно училище „Христо Ясенов“ на национално ниво през месец юни. В следващите редове ще Ви представим тримата възпитаници:
Никол Павлова е на 17 години, родена и израснала в Етрополе. Никол споделя, че е щастлива от този факт: „Може би, ако живеех на друго място, нямаше да срещна хората, които срещнах тук. Обичам семейството и приятелите си, държа на тях и съм готова да направя всичко в името на чуждото щастие. Смятам, че винаги първо трябва да помогнеш и ощастливиш другия, това ще породи същите хубави чувства и у теб. Така и ти ще бъдеш щастлив и удовлетворен от себе си“.
Никол, успешно премина през общинския и областния етап на олимпиадата по БЕЛ. Какво означава това за теб?
За мен това беше неочаквано! Не съм мислила, че ще премина и през двата етапа на олимпиадата и ще стигна до национален. Изключително щастлива съм от този факт и мога да кажа, че се гордея със себе си!
Разкажи за твоите други успехи през годините. Лесно ли се постигат?
Аз съм доста срамежлива и не обичам да се явявам на места, на които има много хора и въобще не съм състезателен тип. Рядко участвам в олимпиади, конкурси или други подобни изяви, но в пътите, в които съм участвала, съм се представяла добре и съм била лично удовлетворена, което за мен е най-важното. Трудно е да бъдеш успешен! Не смятам, че аз съм, имам доста път да извървя, за да твърдя, че съм успешна!
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме красивото и хубавото в живота, малките неща, които имат най- голямо значение. Вдъхновяват ме например книгите, вдъхновява ме природата, вдъхновяват ме хората с главно „Х“, които надграждат в себе си и следват принципите си, вдъхновява ме добротата и любовта.
Има ли учител, на когото да си изключително благодарна за успехите, които си постигнала?
Благодарна съм на всичките си учители, но за успехите ми в областта на българския език и литературата съм благодарна на най-прекрасната и добра учителка по български език и литература – г-жа Петя Георгиева! Обичам я!
Има ли нещо, което би променила в средното образование?
Ами, аз не смятам, че съм човекът, който трябва да каже дали нещо трябва да се промени. Системата си знае работата, хаха…
Къде смяташ да продължиш образованието си след гимназията?
В Софийския университет със специалност Българска филология или Журналистика.
За финал – какви са твоите интереси и хобита, извън образованието?Обичам да чета, да пиша различни неща, да излизам с приятели, да се забавлявам и просто да се радвам на живота.
Алекс Димитров e ученик от 10.б клас в СУ „Христо Ясенов“, на 17 години. Роден и израснал в град Етрополе. Алекс споделя, че през свободното си време обича да прекарва със семейство си и близките си. Обича да пътува, да чете книги и да се забавлява с приятелите си.
Алекс, ти премина успешно през общинския и областния етап на олимпиадите по география и история. Класира се на Националната олимпиада и по двата предмета. Какво означава това за теб?
Никога не съм си представял, че ще достигна до такъв етап на олимпиада, и то дори на две, но с упоритост, воля и положен труд всичко се постига. За мен това значи най-вече отговорност и добре свършена работа. Въпреки пандемията и трудностите около дистанционното обучение през последните две учебни години показахме, че при добро взаимодействие между ученици и учители всеки може да постигне такъв успех.
Какво са за теб са географията и историята?
Още от малък географията и историята са ми страст. В първи клас вече знаех столиците на държавите по света и всичките 50 американски щата. Учих си ги сам от интернет, а после се хвалех пред мама и тате как ги знам. Събирах и разглеждах карти, атласи и интересните факти в тях много провокираха интереса ми. Историята ме заинтригува, когато започнах да я изучавам и смятам, че всеки себеуважаващ се българин трябва да познава историята, обичаите и традициите на своя народ и родина. Респект към достойните българи, бранили и извоювали нашата свобода. Към писатели, поети и обикновени хора, съхранили и предали българщината на днешното поколение, която ние също трябва да защитаваме и предаваме напред.
Какво ти харесва и вдъхновява в тези науки?
Най-хубавото на географията е, че винаги има какво ново да научиш и къде още да отидеш. А историята е навсякъде около нас – земите, по които стъпваме, са населявани още през III – II хил. пр. Хр. от древните траки, които са обитавали етрополския регион. Свидетели сме на непрекъснати климатични промени и изменения, изникват нови държави, а стари престават да съществуват. А историята върви и тя се пише с всяка изминала минута. Двете науки се случват пред очите ни и са необратими.
- Има ли учител, на когото да си изключително благодарен за успехите, които си постигнал?
Благодарен съм на всички мои учители, които малко или много са ме научили на нещо, още от детската градина, през началния етап и до тук. Благодаря на всички учители, дали ми важни житейски уроци и опита им от живота, който да бъде полезен за мен. Искрено съм благодарен на г-жа Дияна Цацова и на г-жа Наталия Дочева! Без техните усилия, подкрепа и висок професионализъм, никога нямаше да достигна до това ниво. - Има ли нещо, което би променил в средното образование?
- Дразня се от това, че бюрокрацията в училищата е феноменална. Годишен план, срочен план, седмичен план, план за часа… Описват се ресурси, понятия, компетентности, които обаче са различни от основните компетенции. Загубата на всякакви средства за налагане на ред и авторитет. А училището получава толкова бюджет, колкото ученици има. По такъв начин няма как системата на образованието да е ефективна.
Един учител би се чувствал много по-добре, ако го освободят от всичките тези програми и му дадат свободата да работи с децата така, както ще им е интересно – пък нека после да проверяват уменията им да се справят с проблеми. Днес всички ние сами търсим информация, когато се хванем да правим нещо. Вместо да влезе в духа на 21 век нашата система се държи за миналото и не се пуска – учебници, уроци, домашни. Смисълът на образованието трябва да е да увлича децата и да предизвиква интерес у тях.
Във време, когато по света се акцентира върху творческото мислене, уменията за отсяване и анализиране на информацията и лидерските способности, ние упорито залагаме на фактология, запаметяване и пълна липса на критично мислене. Проблемите са не един и два. Докато е така, България още ще се нарежда на последните места по знания и умения на подрастващите, но все пак на челните по стрес, насилие и дял на несправящите се ученици.
Къде смяташ да продължиш образованието си след гимназията?
Засега смятам да продължа образованието си в България, но за следващите години мисленето ми може коренно да се промени, така че нямам точен отговор на въпроса. Където ме отвее вятърът и докъдето стигнат мечтите и възможностите ми.
За финал – извън географията и историята, какви са твоите интереси и хобита?
Нямам страст към определени дейности и хобита. Всичко, което на момента е ново и интересно за мен, го правя.
Симона Борисова е на 18 години, ученичка е в 11.а клас в СУ „Христо Ясенов“. Родена и израснала в Етрополе. Голяма част от свободното си време тя прекарва в спортната зала, тъй като тренира волейбол от години. Също така тя участва в няколко неправителствени организации.
Симона, успешно премина през общинския и областния етап на олимпиадата по география. Какво означава това за теб?
Достигането на национален кръг на олимпиадата по география ми носи едно голямо удовлетворение за всичките тези години, в които бях отдадена на един любим предмет, а също така е гордост за мен, моето семейство и моя преподавател г-жа Леонора Микова.
Разкажи за твоите други успехи през годините. Лесно ли се постигат?
Не мога да кажа, че успехите се постигат лесно. Аз съм човек, който иска да се развива не само в една област и когато правя нещо, се раздавам на 110%, може би, затова през годините имам училищни и лични успехи. Всеки един успех ме мотивира да продължавам и да търся нови върхове за покоряване. Не мога да кажа, че успехите се постигат лесно.
Сподели на нашите читатели повече за ученическия конкурс „Посланик за един ден“.
Този конкурс е уникална възможност за всички момичета до 18 години да изразят своето мнение и техният глас да бъде чут. Също така „Посланик за един ден“ дава възможност за работа с един посланик в България. Аз имах честта да работя с посланичката на Куба за България – г-жа Каридад Ямира Куето Милиан. Тя ме покани да прекарам един ден с нея и нейния екип, запозна ме с различни хора, които ми показаха какво е да си посланик. Този конкурс е невероятен и поучителен, разбира се, тук искам да добавя, че без г-жа Мая Стаменова аз нямаше да знам за съществуването на конкурса.
Има ли учител, на когото да си изключително благодарна за успехите, които си постигнала?
Много съм радостна, че имам възможността да се уча от едни от най-добрите учители в областта. За мен всеки един учител, с когото съм имала възможността да се запозная, е допринесъл за моето израстване като личност. Благодарна съм на всички, не мога да отлича един.
Има ли нещо, което би променила в средното образование?
Нивото на средното образование в страната е добро, но смятам, че постоянните промени на образователната система нямат положителен ефект върху учениците. Желанието на управляващите да подобрят образованието е нормално, но методите, които се предприемат, всъщност пречат на децата да разгърнат потенциала си и да получат необходимите знания. Най- вече смятам, че в часовете трябва да има повече възможности за практика.
Къде смяташ да продължиш образованието си след гимназията?
Имам представа какво искам да уча, но все още не знам къде искам да продължа образованието си. Може би ще е извън България.
За финал – какви са твоите интереси и хобита извън образованието?
Извън училище се занимавам с народни танци, тренирам волейбол, участвам в няколко неправителствени организации. Обичам да разнообразявам деня си и постоянно търся нови възможности.
Интервюто е дело на Ваня Найденова и е публикувано в последния брой на вестник „Етрополски преглед“.
