Визитка
Цветана Спасова Димитрова е родена в Етрополе. Завършва висше образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Български език и литература и руски език“.
Повече от 30 години е учител по български език и литература, преподавала е и руски език. Работила е в почти всички училища в общината. За 2022 г. е носител на специална награда в XXV национален конкурс на СБУ „Учител на годината“. Удостоена е с грамота за „дългогодишна, цялостна професионална трудова дейност в системата
на предучилищното и училищното образование“. В момента е заместник- директор по учебна дейност в Средно училище „Христо Ясенов“ град Етрополе.
Омъжена, има син и дъщеря.
Притеснително е, че образованието днес не е ценност, смята дългогодишният педагог, известен сред възпитаниците си в Етрополе като „Госпожа Спасова“
Кога и как решихте, че професията на учител е вашият път? Защо обичате професията си?
Това е единственият ми избор за професия, откакто се помня. Винаги съм искала да бъда учител. За мен това е мисия, призвание, орис, съдба…
Учителят разкрива възможности и подава ръка. Подкрепя, мотивира и вдъхновява.
Нужни са всеотдайност и вяра, както и голямо сърце, за да водиш по необозримите пътеки на знанието и живота неуверения млад човек. Да го накараш да повярва в себе си и да мечтае. Да провокираш мисълта и творческия му потенциал. Да съградиш от него личност – уникална и неповторима.
Имало ли е моменти, в които сте искали да се занимавате с нещо друго?
Не, това е моето призвание и до ден днешен ме зарежда, провокира, вдъхновява и удовлетворява.
Какви са учениците днес?
Чудесни, интересни, уникални сами по себе си. Всъщност, като се замисля, учениците днес не са по-различни от нас самите на техните години…
Да, знам, някои ще кажат, че са по-безотговорни, по-невъзпитани, не ценят достатъчно образованието и не почитат учителите, но истината е, че и по наше време имаше такива, а за това да ги има и днес, причината не сме ли
всички ние…
От години има един, изглежда като вечен, въпрос: вредни или полезни са технологиите. Как мислите Вие?
Няма как да игнорираме технологиите – те са част от съвременното ежедневие и в много аспекти от живота ни облекчават. Факт е обаче, че и вредят – най-вече когато постоянно заместват реалното общуване. За мен въпросът по-скоро е – как да използваме технологиите така, че да са ни максимално полезни, без да нарушават по един или друг начин изконната нужда от естествената човешка близост. Отговорът е – да се използват разумно и с мярка.
Как се преподава в сегашните условия? В периоди на пандемия, онлайн обучения, после пак в училище…
Преподаването е динамичен процес и се влияе от различни фактори. Днес информацията (достоверна или не) е на един клик разстояние и за да удовлетворим високите очаквания на ученици и родители, следва да бъдем гъвкави, креативни и не просто да преподаваме, а да предизвикваме и себе си, и ученика да разкрива своя потенциал в час, но и не само. Трудно е и изисква не просто усилия и висок професионализъм, а и максимална
отдаденост от страна на учителя.
Благодарение именно на това екипът на Средно училище „Христо Ясенов“ успешно се справи с онлайн обучението в пандемичните „затваряния“ и успя до голяма степен да реализира качествен образователен процес, както и да поддържа дух на взаимопомощ и сътрудничество и между колегите, и между учениците.
Труден ли е българският език? Защо е важно да знаем езика си?
За мен не. Но че си има препъникамъни в него (не за чужденците, а за нас, българите), спор няма. Езикът ни е един от най-богатите в лексикално отношение, изключително пъстър в диалектните си и регионалните си проявления и смятам, че владеенето му е основание за самочувствие и гордост.
Бихте ли коментирали слабите резултати от матурите по български език тази година. Някои от обективните причини, ако можем така да ги наречем, са промененият формат (въпросите от затворен тип са по-малко и това ограничава „играта на тото“ за принципно незнаещите) и увеличеният брой точки за среден 3. Със сигурност и обучението в електронна среда от разстояние е оказало влияние при някои ученици по отношение на мотивацията за работа и по-стабилната подготовка (този випуск реално е най-засегнат от пандемичните „затваряния“). В това отношение смело мога да заявя, че в нашето училище колегите направиха всичко възможно, за да не бъдат „ощетени“ зрелостниците по никакъв начин от онлайн ученето. Друг е въпросът доколко самите ученици са се възползвали от това.
И тук е мястото да споделя притеснението си от субективните фактори, които определено влияят не само на резултатите от матурите, а и като цяло на резултатите от обучението по български език и литература. За съжаление, все по-малко са хората, които четат (Ученици са ми споделяли, че вкъщи нямат нито една книга!), които искат и полагат усилия да бъдат грамотни. Владеенето на родното слово, както и умението да се изразяваш, сякаш вече не са ценност – реално и на пазара на труда днес това не са приоритетни условия за заемане на работна позиция. Някои от младите хора не виждат смисъл да влагат усилия в ограмотяването си, защото „не им трябва“ и „само защото сме българи“ за тях не е достатъчно мотивиращо.
Какво може да се промени и подобри в образованието за по-стабилни резултати?
Образованието се променя и това е неоспорим факт. В последните години усилено се работи за осъвременяване и модернизиране на материалната база, за да отговаря на очакванията на днешните ученици, но това само по себе си не променя качеството на обучението и резултатите от него.
Променят се и учебните програми, но някак хаотично и необмислено, което също не гарантира успеваемост.
По-притеснително е обаче, че образованието като цяло днес не е ценност и не се стимулира достатъчно. Резултатите според мен ще бъдат по- стабилни, ако в образователно-възпитателния процес максимално се ангажират всички страни – учители (което в повечето случаи е факт и сега), ученици (невинаги са достатъчно мотивирани), родители (все по- често абдикират от отговорностите си, в това число и касаещите образованието), общественост (неглижираща знаещите и можещите).
Смятам, че формулата: всеотдайни учители професионалисти – мотивирани ученици – отговорни и ангажирани родители – изискващо общество, би могла да промени и подобри образованието.
Близо или далеч е „Просвещението“? („Що е просвещение“ – Имануел Кант)
Просвещението е висша форма на познание и мъдрост и всеки от нас достига до него в някаква степен и в определен момент от живота си. Ако обаче говорим по принцип за просвещението днес… за съжаление, по- скоро е далеч.
Каква сте у дома? “Носите“ ли работата си вкъщи?
Обикновена, земна… А колкото до работата – няма как да не я „нося“ вкъщи (реално я нося навсякъде), защото работя с хора (малки и големи) и съпреживявам проблемите и успехите им постоянно. Освен това едни от най-добрите ми идеи, свързани с преподавателската работа се „раждат“ нощем
Кои са постиженията, с които може да се гордее СУ „Христо Ясенов“?
Етрополската гимназия се е доказала във времето като стожер на образованието в родния ни град и днес екипът на Средно училище „Христо Ясенов“ носи голямата отговорност да поддържа и развива тази позиция. Работи се отговорно и всеотдайно с мисъл за бъдещето.
Ясеновци и днес заемат призови места в олимпиади, състезания и конкурси на общинско, регионално и национално ниво. През учебната 2021 – 2022 година, както и в предишни години, имаме отличия и от международни конкурси за рисунка. Учениците ни с подкрепата на своите учители активно се включват в проекти и мобилности с международно
участие, в които успешно представят себе си, училището и родния ни град.
Освен това през тази година училището получи награда РУО – София- област за „принос в образованието.“
С подкрепата на Община Етрополе и Геотехмин ООД, както и на всички институции в общината, с включването ни в проекти и програми на Министерството на образованието и науката Средно училище „Христо Ясенов“ постоянно подобрява материалната база, за да бъде истински привлекателен „дом“ за своите ученици.
Новата учебна година започва. Какво бихте пожелали на вашите ученици и на себе си?
Всяка нова учебна година за мен е ново начало, което „стъпва“ на вече постигнатото и е отправна точка за полет и устрем към необозрими хоризонти. Пожелавам на учениците и на техните родители, на колегите и на себе си най-вече здраве, нестихващ ентусиазъм и неизчерпаемо вдъхновение!
(Интервюто взе Светлана Христова)
За автора
Светлана (Христова) Бошов е родена през 1993 г. в гр. Етрополе. Учи в ОУ “Христо Ботев“, а след това в СОУ “Христо Ясенов“ в паралелка с усилено изучаване на английски език. През 2016 г. завършва висшето си образование със специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Един от стотиците
възпитаници на госпожа Цветана Спасова, за която тя с вълнение споделя:
„Госпожа Цветана Спасова беше мой учител по български език и литература в СОУ „Христо Ясенов“ и изключително много повлия на отношението ми към родния език и удоволствието от четенето на книги. Пишех стихове и преди това, но те ставаха по-богати, чувствени и смислени с нейната намеса, без тя да знае. В 11-и клас й показах част
от нещата, които пиша, а тя ги погледна и каза, че „не стават“. Тогава се отчаях и ядосах, бях готова да оставя писането. Но след това се амбицирах да докажа, че това, което пиша, е добро. Преработих много неща, писах, мислих, чувствах и днес издавам своята първа стихосбирка.
Според мен тя намери начин да ме амбицира, да ме накара да поработя и да съм по-добра. Успя да задейства ината ми в положителна посока.
Затова тя е един от любимите ми учители и будители на човешкото, обичта, смисъла и амбицията, с които изважда най-доброто от учениците си“.
