В този материал разговаряме с трима души, които се съгласиха да изкажат виждането си за управлението на БФС и в частност управлението на Борислав Михайлов, какво се случва с българския футбол, какво мислят за протеста на феновете преди няколко дни и какво е нивото на футбола у нас. Разговаряме с Христо Стаменов, което вече 10 години работи като теньор. Работил е и с мъже и с деца от различни възрасти. Другият ни събеседник е Николай Ботев, който е активен състезател в отбора на ПФК „Чавдар” Етрополе. Освен това в момента е студент в „Национална Спортна Академия” с основна специалност „Физическо възпитание и спорт” и втора специалност „Треньор по вид спорт”. И третият участник в разговора е Диана Стоянова, която ще представи гледната точка на феновете на футбола в България.
Първо да попитам какво се случва в момента в БФС? Как виждате вие ситуацията?
Стаменов: Едва ли има човек в България, който да не е чул за случилото се в последните дни.
Изкючително грозни сцени, които беше логично да се случат, ако следим внимателно процесите в последните години. Смятам, че протеста беше основателен и хората показаха обичта си към играта и омразата си към определени хора.
Ботев: От доста време нещата в БФС и в бългаския футбол не вървят добре. Обществото иска оставки, иска промяна и това е съвсем нормално. Аз мисля, че Борислав Михайлов, Лечков, Костадинов и Геоги Иванов ще подадат оставки, заедно с другите кадри, които в момента са в БФС и това ще е най-нормалното и правилно нещо.
Стоянова: Последните няколко дни трябваше да се хвърлят много оставки, които да успокоят феновете, защото управлението на БФС в последните 18 години успя да стори немислимото – да доведе футбола ни до момент, в който хем го има, хем го няма. Сякаш е в кома. Изгониха феновете от стадионите, демотивираха младото поколение да се развива в този спорт и бавно, но сигурно ни вземат надеждата, че нещо може да бъде поправено.
Добре, но все пак, кажете ни какво е нивото на школите, терените, футболистите, на футбола у нас изобщо?
Стаменов: Имаме 2 или 3 добре работещи школи, които разполагат с класни и добри треньори. Терените се подобриха, но за съжаление разчитаме само на изкуствени такива. Това обаче не е чак такъв проблем, защото имаме много талантливи деца, които разполагат с много футболни качества.
Ботев: Школите, които работят с подрастващи футболисти, функционират нормално. Работи се. Смея да твърдя, че срещам много млади треньори, които имат желание и хъс за работа. Треньори, които имат компетенции и амбиции. И някак си спираме до тук.
Трябва да бъдат изградени още терени, най-вече с естесвена трева, защото истината е, че изкуствените настилки не са качествени и не са подходящи за стави, мускули и сухожилия.
Липсва постоянство, както в треньорската работа, така и при изявите на децата. Аз мисля, че менталната подготовка е от изключително значение, особено при работата с деца, и би било добре да се инвестира в спортни психолози, които да подпомагат работата на треньорите.
Интересно ми е също как може да нямаме един стадион, който да е равен по характеристики и качества на друг в балканските държави? Да не говорим в Европа?
Стаменов: Жалко е, че нямаме стадион като хората. Мисля, че не е от липсата на средства, а по-скоро е от безхаберието на държавата към спорта ни.
Ботев: Държавата е длъжна да се намеси. Виждаме стадион на една Сърбия, например.Съоражение, което струва около 40 милиона и покрива всякакви нормативи за модерен стадион. Какво пречи и тук да изградим такива? Колко ще коства на държавата да направи по един такъв стадион в София, Пловдив, Варна, Бургас?
Нека, когато отиде човек да гледа мач, да му е хубаво, приятно, да се наслаждава на играта. Повярвайте, футболистите също ще играят с по-голямо самочувствие и ще бъдат по-уверени. Друго е, когато сте на едно ниво с европейските отбори.
Защо в големите клубове в страната има повече чуждестранни футболисти, отколкото български? Нямаме ли качествени момчета? Няма ли място за тях?
Стаменов: Правилата им го позволяват и клубовете се възползват. Определено в някои клубове чужденците са доста по-добри от нашите играчи и това е жалко за нас. Смятам, че имаме талантливи българи, които ако получат достатъчно време, биха се наложили. Това би било положително за футбола ни. Никой обаче не разполага с това време и бързо бива освободен от поста си.
Ботев: В България има много качествени млади състезатели. Ние обаче не обичаме да им даваме шанс, страх ни е, обичаме да се любуваме на чужденците. Дали заради спечелените комисионни, дали защото си подценяваме българското…
Не трябва да се случват нещата по този начин. Да, нека има по 3, 4, обаче качествени чуждестранни футболисти. Нека не пълним отборите с чужденци, а нашите да си чакат шанса. Сега е време да играят българи. Сега е моментът, в който трябва да им се дава шанс. И най-важното да бъдем търпеливи към тях, защото грешки стават и винаги ще стават. Но да изгониш някой след първата такава… „Камъкът трябва да си тежи на мястото.”
В последната календарна година националният отбор по футбол няма нито една победа. В такъв случай споделяте ли мнението, че футболът у нас е стигнал „дъното“? И какво е нивото на футбола у нас?
Стоянова: Ужасно ниско. Като започнем от нивото на играта в първенството, минем през инфраструктурата и приключим с националния отбор. Просто няма аспект, който да е на добро ниво.
Стаменов: Това, че нямаме нито една победа не е добре за никого. Това са нашите футболисти и треньори, които създаваме ние. Дъното може би е стигнато. Дано няма по-надолу!
Ботев: Трябва да погледнем истината в очите. Не знам дали сме на дъното, но се намираме в изключително тежка ситуация. Мисля, че в периода на Младен Кръстайч, нещата съвсем не се получаваха. Много хора споделят и че не сме имали късмет в дадени срещи, че сме имали малък щанс. Не споделям тяхното мнение. Във футбол случайности няма. Резултатите, които получаваш, са огледало на работата, която вършиш.
Стаменов: Точно затова смятам, че за да е такова нивото сме виновни всички ние, които работим в тази сфера.
Ние сме имаме минало, имаме успехи. Всички знаем за успеха на националния отбор през 1994г., когато сме станали 4-ти на Световното първенство в САЩ, но можем ли цял живот да “лежим“ на старата слава за „4-то място“?
Стаменов: Това 4-то място, колкото ни е прославило, толкова и ни е потопило последните години.
Ботев: Това, което се случи през лятото на 1994г., завинаги остава в нашата история. Да, имали сме невероятни футболисти, които са играли в топ отбори в чужбина, но какво се случи от тогава до сега?
Футбола и държавите, които искат да развиват този спорт, вървят напред. Правят реформи, намират методи и средства да отговарят на съвременните тенденции. Вижте една Франция. След като ги отстраняваме през 1993г. и се класираме ние за Световното, те си вземат поука и работят, за да се развият. Още на следващото Световно първенство през 1998г. стават шампиони!
При нас от тогава се случва само едно – деградация.
Тогава какъв извод си правим? Можем ли да кажем, че българският футбол е употребен за нечие пълнене на джобове и същевременно е захвърлен като употребена салфетка?
Диана: Не само, че можем да го кажем, но това е пълната истина. За наше съжаление пълнейки джобовете си, ни откраднаха удоволствието от играта.
Заслужават ли феновете такова отношение към любимия си спорт, към любимите си клубове?
Стоянова: Разбира се, че не го заслужават. Аз лично като фен мога да кажа, че любовта към футбола е нещо специално. Освен, че ти носи емоции, тя те учи на преданост. Не са ти ценни само победите, а и загубите, защото чрез тях разбираш, че наистина обичаш отбора си и ще изтърпиш този период, за да го видиш пак горе. Тази любов не заслужава това отношение. Заслужаваме да водим децата си на хубави стадиони, да тренират на добри терени, да се играят вълнуващи мачове и да получаваме емоцията, заради която тази игра е станала толкова велика.
Да разбираме, че заради всички тези очевидни проблеми във футбола се случиха протестите на феновете. Подкрепяте ли ги? Можеха ли да се предотвратят?
Стоянова: След като ни беше отнета любимата игра и ни беше забранено да бъдем на стадиона, за да ни затворят устите и отново да оцелее ръководството, нещата ескалираха. Години наред виждаме свободното падане на българския футбол, но никой от БФС не излиза и не поема отговорност, а напротив – опитват се да ни сложат розовите очила и да ни убедят, че всичко е наред и си вършат работата прекрасно.
Иначе конкретните причини са може би същите, които докараха държавата ни до това състояние – кражби, корупция на ниско и високо ниво, незаинтересованост и некомпетентност.
Подкрепям протестите, разбира се без часта с вандализма. Тук обаче идва въпросът дали, ако не се бяха случили точно по този начин, някой щеше да им обърне внимание? Давам си сметка, че щяха да останат без звук и резултат.
Можеха да се предотвратят, ако феновете бяха на стадиона. Щяха да минат през проверка и полицията щеше да има контрол над ситуацията без да е нужно да се стига до това насилие.
Ботев: Подкрепям напълно протестите. Естествено и се включвам в тях под една или друга форма. Разбира се, апелирам да бъдат мирни и без расизъм.
Трябва да отбележим, че за първи път, поне аз нямам спомени да се е случвало, фенове на различни отбори бяха заедно, обединени с една цел.
Стаменов: Това е най-хубаво, което се случи – сплотяването на клубовете и феновете. Видяхме как сини и червени бяха един до друг в името на футбола.
А заслужаваха ли нашите национали да играят на празен стадион и да слушат протестите отвън?
Стоянова: Никой не заслужава да бъде поставен в подобна ситуация. Опитах се да си представя как се чувстват, но е трудно. Не им е лесно със сигурност, защото те не са причината, заради която това се случва. Но се налага да бъдат тези, които да го изтърпят.
Стаменов: На всеки футболист и треньор му е приятно да има публика и добра атмосфера. Надявам се скоро отново да напълним Националния стадион.
И аз се надявам, но затова трябва да има промени. Един човек трябва да си подаде оставката. Как се стигна до момента, в който този човек – Борислав Михайлов, не може да бъде “свален“ от управление и наказан за причиненото?
Стоянова: До този момент се стигна, заради дългогодишното мълчание на много хора. Хора, които са знаели и са виждали какво се случва, но може би е било по-лесно да станат част от процеса, отколкото да се опълчат. Просто корупционните схеми са поглъщали всички, а тези, които не са били съгласни в един момент не са имали силата да направят каквото и да било. Не знам дали управлението на Михайлов и останалите е било замислено да бъде такова.
Стаменов: Нека кажем, че Борислав Михайлов е дал много на футбола ни като вратар и спортист на България. Просто дойде момента, в който беше редно той сам да даде шанс на нов човек да работи и да бъде полезен.
Как оценявате вие управлението на Борислав Михайлов и БФС по шестобалната система? Тъй като той самият си е писал шест.
Стаменов: Не искам да поставям оценки. Мисля, че феновете на най-великата игра поставиха оценката си.
Ботев: По шестобалната система оценявам управлението на Михайлов с 3-ка.
Диана: Мнението ми е отрицателно, така че и цифрата трябва да бъде такава – -1. Да кажем, че по мое скромно мнение съсипаха всичко, което можеше да бъде съсипано.
С оглед на всичко това и възприемането, че БФС е държава в държавата, трябва ли политиката да се намесва в спорта?
Стоянова: Държавата трябва да се намеси, не за да прави промени еднолично, а по-скоро като страна заинтересована от въпроса. Не съм много наясно, но мисля, че държавата трябва да е наоколо и винаги да следи нещата да бъдат вършени в полза на футбола, а не на единици хора. Когато това не се случва е редно да се намеси по начин позволен от закона.
Стаменов: Задължително, политиката трябва просто да помага на спорта.
Ботев: Политиката трябва да се намесва в спорта и във футбола, само когато трябва да помага. Тоест – да се строят стадиони, за нови терени, да се финансират клубове и школи, да се стимулират треньори за техни реализации и в страната и чужбина. Всяка друга користна намеса трябва да се осъжда строго от обществото.
При това положение има ли желаещи да тренират футбол? Какво мнение имат родителите, децата?
Стаменов: Футболът е феномен и е нормално най-много деца да искат да играят футбол, както момчета така и момичета. Желаещи не липсват. Родителите са най-големият проблем на децата в спорта (има и изкючения). Много често срещано е родител да има по-голямо желание от детето да стане футболист. В други случаи родителите винаги са недоволни или от треньора или от това, че детето му е пренебрегнато, а то било най-доброто. Има много други подобни случаи, които вредят на децата. Най-общо казано – родителите нямат реална преценка, но винаги са прави. Разбира се, има и страхотни родителите, които просто подкрепят децата си и изискват от тях да бъдат дисциплинирани, сериозни и никога не търсят вината в друг, а първо гледат себе си. Тези родители са за пример!
Моят стимул е в това да помогна на някой да стане професионалист и да успее на високо ниво. Това е моята цел.
Какво трябва да се промени?
Ботев: Трябва да се промени отношението към футбола. Отношението на всички нас. Трябва да разберем, че футбола е спорт, който облагородява, възвишава, интегрира…
Много е важно Министерството на спорта да работи в пълен синхрон с Министерството на образованието, за да се създават способни спортисти, личности. Да бъдем отдадени на всички процеси, да бъдем смели и отговорни. Тогава и само тогава ще можем да постигнем успех!
Какво е бъдещето на българския футбол?
Стоянова: Бъдещето в момента е на кръстопът. Според мен има два варианта. Единият е всичко да продължи както до сега, което означава футбол да няма. Бъдеще с тези в управлението няма. Те ще го доубият, за да си напълнят джобовете. Другата посока е по-оптимистична. Избира се нов президент с нов екип. По възможност млади и компетентни хора, котио да започнат да поправят стореното през последните десетилетия. Това би било дълъг процес, но със сисгурност е по-удовлетворяващ. Всички се надяваме на вариант две.
Стаменов: Мисля, че България има талантливи и работещи български треньори, което ми дава право да си мисля, че имаме бъдеще и шанс да се отлепим от дъното, където сме сега.
С правилна работа и налагане на нашите кадри имаме шанс.
Интервю Светлана Бошов
