Кирил Кръстев е на 31 г. от гр. Етрополе. Творческият си псевдоним „Кироки” получава в студентските години. Понеже името му не е уникално в сферата на изкуството, го е добавил, за да се различава по-лесно от своя съименник и голям изкуствовед, починал в годината преди да се роди. Занимава се най-общо с изобразително изкуство. По-сериозно от 2011 г. Средното си образование завършва в СОУ „Христо Ясенов”, а след това придобива професионална квалификация „Учител по изобразително изкуство“ в СУ „Св. Климент Охридски”, където се дипломира със серията моливни рисунки „Апокрифни животни”. Участвал е в доброволчески младежки инициативи за рисуване по електрически табла в гр. Етрополе, както и по пейки, болнични стени и в бежански лагер в гр. София. В последно време рисува почти изцяло животни, които в повечето случаи среща лично и са успели да го вдъхновят, за да ги увековечи в картините си. Правил е две самостоятелни изложби в столицата, участвал е в множество общи художествени форуми в България и в чужбина, от които е печелил и награди. Последната от тях е изключително важна и ценна за него – творчеството му ще бъде материализирано в мърч, средствата от който ще бъдат използвани изцяло с благотворителна цел, като стане неизменна част от образа на „Невидими животни” и от движението за животните в България. В момента целите в живота му до голяма степен се припокриват с целите му в изкуството – развитие, самоусъвършенстване, социална ангажираност с различни каузи.
Как се роди любовта Ви към изобразителното изкуство? Как решихте, че рисуването е това, с което искате да се занимавате?
Не беше любов от пръв поглед. Трябваше да си извоюва мястото в сърцето ми пред математиката, спорта и географията. В периода 5-7. клас бях в паралелка с разширено изучаване на изобразително изкуство и тогава разбрах, че имам някакъв талант, който семейството ми винаги е поощрявало да развивам. Особено родителите ми, които никога не съм чул да казват „художник къща не храни” и баба ми на село, която харесваше всичко, което сътворя, и с удоволствие ми позираше. Учителите ми по изящни и приложни изкуства ме запалиха по това да рисувам съответно пейзажи и върху всевъзможни повърхности. Спомням си, че никога не бях рисувал икона, но направих първия си опит за националния конкурс „Бог е любов” и взех, че спечелих първа награда. Споделих на майка ми идеята да запиша нещо с рисуване, тя моментално я прие. Може да се каже, че това беше потвърждението, от което имах нужда, за да започна впоследствие кандидатстудентска подготовка при г-н Николай Георгиев, който успя за около половин година да ме “вкара в час“ за изпита. Във времето е имало моменти на съмнение и всеки път съм получавал знаци от Вселената да продължавам по този неотъпкан път – подкрепа и помощ от семейство и добри приятели, съвети и напътствия от колеги и преподаватели, навременни откупки, неочаквани награди, прозрение, че това е призванието ми…най-моето изразно средство.
Какво е за Вас рисуването – работа, хоби, удоволствие, бягство?
Всичко изброено накуп и поотделно, в зависимост от периода и ситуацията.
Първата Ви самостоятелна изложба осъществявате през 2016 г. Какво се случва от тогава до днес?
Да, благодарение на ръководителя Милена Петкова и обучението по финанси за хора на изкуството „Арт семестър” към финансова група „Карол” в София. Изложбата включваше рисунки с химикалка на животни, създадени по време на инициативата Inktober в месеца преди откриването, както и един огромен кукуригащ петел с дълга история. Там получих началния тласък, от който се нуждаех, за да случвам нещата. По добро стечение на обстоятелствата, един от другите участници, Николай Табаков, отвори своята галерия „Лампион” и по негова покана там успях да осъществя втората си самостоятелна изложба – „Хасковската ракета G-Force”, посветена на тенисиста ни Григор Димитров, който тогава спечели Sofia Open 2017.
Последваха години с участия в общи изложби, номинации и награди от национален и международен характер, както и съвместна работа с Арт магазин „Птица” в София и КупиИзкуство.БГ. От началото на миналата година съм част от акварелната общност IWS Bulgaria, която ми отвори много нови врати.
Може ли човек да се издържа само от изкуство? Да работи това, което обича и да успее?
Всичко е възможно в днешно време с многобройните платформи за изява и продажба. Обаче ми се струва, че са малко хората, които могат да разчитат само и единствено на това. Междувременно преди съм работил в магазин за художествени материали, като учител и в копирен център. В момента съчетавам рисуването с работата в галерия, което за мен е успешна комбинация.
Как мислите, какво място заема културата в нашата страна? Какво трябва да бъде?
Много често културата остава на заден план за сметка на материалното и на нещата от първа необходимост по нечии субективни критерии. А душата също има нужда от храна и грижа, животът не е само битовизъм.
Имате ли любим художник, творец, на когото се възхищавате, следвате пример, идея, начин на рисуване?
В миналото съм имал, но отдавна вече се стремя да не подражавам на никого. Може да се каже, че в последните две години успях да изградя до някаква степен разпознаваем акварелен почерк.
Спечелихте конкурса „Етрополец на годината – 2022 г.“ в категория „Етрополе в рисунки“. Какво Ви донесе това признание и как Ви накара да се чувствате фактът, че Вашата картина беше така добре оценена от хората?
Радост от възможността хората в родния ми град, и не само, да се докоснат, макар и косвено, до частица от изкуството ми. Благодарен съм на всички замесени в инициативата и за многобройната подкрепа. След конкурса с мен се свърза етрополската поетеса Светлана Бошов с предложение за колаборация.
През Вашия творчески поглед, как изглежда нашият град?
Изобразил съм го в картината си „Манастирска крава край Етрополе”.
Какви са бъдещите Ви цели и проекти?
Да допринеса за подобряването на положението на „Невидимите животни” в България чрез изкуство с кауза, по което ще работя за евентуална трета самостоятелна изложба. А междувременно продължавам да следвам графика си, който започва да включва все по-разнообразни проекти, като например корица за книга с разкази на скъпа приятелка. Бих бил щастлив някой ден да имам шанса да основа собствена художествена школа, в която да предавам опита си на всички желаещи да навлязат по-навътре в необятния свят на рисуването.
Кога и къде ще можем да видим Ваши произведения?
Вероятно съвсем скоро, под формата на илюстрации, във втората стихосбирка на Светлана Бошов – „Душа в мъглата”. Надявам се в бъдеще да имам повод за самостоятелна изложба и в родното Етрополе. За повече информация, може да следите страницата ми във Facebook – Кироки Арт / Kiroki Art, където споделям всичко относно творчеството си.
Лични въпроси:
Чай или кафе? – Чай.
Опишете се с три думи. – Художник, интроверт, веган.
Как се справяте с умората и стреса? – Чрез медитация, йога, слушане на подкасти и музика.
Какво обичате да правите през свободното си време? – Дълги разходки сред природата, да играя тенис на маса и по-рядко тенис на корт, да рисувам с племенниците ми, да пътувам, да посещавам различни културни мероприятия, да гледам филми.
Какви книги четете? – За личностно развитие, биографии на вдъхновяващи за мен личности, енциклопедии за животни.
Каква музика слушате? – Не мога да конкретизирам даден стил/жанр, но неведнъж съм се вдъхновявал от творчеството на гласовитите Михаела Маринова и Виктория Георгиева, с които се познавам лично и вече ми е трудно да кажа на колко техни участия и концерти съм присъствал.
Любима фраза/мото/девиз. – „За величието на една нация и моралния ѝ прогрес може да се съди по отношението ѝ към животните.“ – Махатма Ганди
„Днес хората искат всичко да се обясни. Но ако е възможно да се обясни картина, това вече не е изкуство.” – Реноар
„Силата се крие в разликите, а не в приликите.“ – Стивън Кови
Автор на интервюто: Светлана Бошов
