Роден съм в далечната 1929 година в декемврийски ден. Знам, че мама, татко горди били с мен. Раснах с радост- дойде младост. Не напуснах си селото и положих доста грижи за разцвета на школото. Учех децата чудесни, пееха се бодри песни и на всички фестивали получавахме медали. За светата черква аз също милеех и заедно с други християни черковни песни пеех. „Спаси Господи люди твоя и благослови достояние твое. Победи! Православному българскому народу на сопротивния даруя. И твое сохраняя крестом твоем жителство! И читалището мило за мен беше то светило. Бяха песни, беше радост дорде Бог ни дал бе младост. Но пристигна вече старост. Учителят господин Пейо Пеев, роден в с. Лопян, общ. Етрополе празнува на 16.12.2022г. своя 94-ти рожден ден. Той пожелава на всички, които проявяват интерес към неговия празник, да доживеят и надминат неговите години. А за себе си желае да има още здравословни дни.
Пейо Мирчев Пеев е роден в с. Лопян през далечната 1929 година в многодетно семейство на Мирчо Пеев.
Начален учител.
От завършване на казармата през 1952 година до пенсионирането му е бил последователно учител и директор на ОУ „Христо Ботев” в с. Лопян. Ръководил е ученически хор, смесен народен хор в Лопян и в Джурово.
– Училищен и просветен деятел.
– Читалищен деятел и деятел на културата.
– Църковен деятел.
– Сторонник за възраждане и опазване на народните обичаи в селото.
– Родолюбец и местен патриот, в песни и стихове е възхвалявал селото, неговата природа и хората.
През дългогодишната му практика на учител и директор на училището в Лопян, и най-вече като ръководител на смесен народен хор от над 70 човека е награждаван с множество държавни и обществени отличия и почетни звания:
– На всички фестивали на народното творчество от онези години в Копривщица са се завръщали със златни медали.
– През 1962 година, тогавашният училищен хор е представител на ученическата самодейност на Софийски окръг.
– През 1965 година е носител на Народен орден на труда – златен.
– Медал по повод 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство.
– Медал за заслуги към Гражданската отбрана – като старши лейтенант от армията е водил курс в някогашната Ботевградска околия по Гражданска отбрана.
– Плакет от ОбС на БСП за принос в развитието на село Лопян. По повод 80-та годишнина от създаването на партията.
– През 2009 година е получил плакет „Добродетел” и грамота от Държавната фондация „Благодеятел”.
– Почетен член е на читалището в Лопян.
– Почетен гражданин на Етрополска община.
Не са малко жалоните, които са останали по пътя му като учител, негови някогашни ученици впоследствие са се издигнали до престижни професии и ръководни постове.
„Човек никога не трябва да забравя, че не е по-голям от родителите, които са го създали и отгледали и от учителите, които са го научили на българското четмо и писмо, и на постиженията на съответната науката. Особено на началните учители, които подобно на майката, която води детето за ръчичката в първите му самостоятелни крачки, така и той държи ръчичката му при изписването на първите български букви и думи. И най-вече, че не е по-голям от хляба, който ядем” – това казва Пейо Пеев .
