Един млад български мъж, 24-годишният талантлив състезател по класическа борба Александър Мирчев, е човекът, с когото бихме искали да ви запознаем в този брой на вестник „Етрополе вчера, днес и утре“.
Перспективен наш спортист при юношите, с обещаващи постижения при мъжете, днес Александър работи и живее зад граница. Обяснението е просто и за съжаление добре познато от много от будните ни млади хора:
Там има възможност да работи, да получава подобаващо възнаграждение за труда си и да се състезава в това, което умее най-добре. Надяваме се, че с това интервю повече хора ще научат за това какви скромни и трудолюбиви
спортисти е възпитала етрополската школа по борба, която десетилетия е била елитен център на този спорт в Софийски окръг.
Представете се на читателите на нашия вестник: Откъде сте, на колко сте години, с какво се занимавате в момента и къде?
Казвам се Александър Иванов Мирчев. На 24 години от град Етрополе. Занимавам се класическа борба.
Как започнахте с борбата?
Имам честта да познавам Стоян Балов и от малък съм мечтал да съм добър борец като него.
Кои бяха първите ви треньори?
Първият ми треньор е Стоян Балов. С него направих първите стъпки в борбата и той ми показа основните неща. След една година тренировки в Етрополе той ми препоръча спортно училище „Никола Велчев“ в град Самоков. Там треньори ми бяха Димитър Магаев, Юлиян Алдимиров и Николай Кашинов. В националния отбор съм бил с треньори Петър Антов, Юлиян Георгиев Армен Назарян. В България се състезавам за спортен клуб по борба „Балкан“ Ботевград с треньор Димитър Иванов. Благодарение на всички тях съм постигнал успехи в спорта.
Какъв спомен имате от началото?
Спомням си, че ми беше много трудно. Времето ми минаваше в училище и тренировки.
Кой е най-ценният ви медал или най-високото постижение в спорта, с което се гордеете най-много?
Най-ценният медал за мен е, когато за първи път участвах във финал на държавното републиканско първенство за момчета. Станах втори, но винаги ще помня вълнението от това да участвам във финала.
Разбираме, че сте пореден български спортист, който, за съжаление, не може да се занимава с борба в Родината? Как се стигна до тук?
Стигна се до тук след като завърших средното си образование в спортно училище „Никола Велчев“ град Самоков. Станах няколко пъти шампион на България във възраст юноши и вицешампион на България за мъже. Тогава
получих предложение да участвам в Бундеслигата – първенството на Германия.
Избрах да спортувам и работя в Германия, защото в България не получавам никакво възнаграждение.
Какви са шансовете на един млад български борец в Германия?
Шансовете са добри, защото ти предоставят добро заплащане през сезона на Лигата и добра работа.
Вие сте млад човек, който като много млади хора е избрал живота зад граница. Няма ли перспективи в България?
Избрал съм да съм в Германия, защото мога да съчетая спорта с работата. Имам достатъчно време да работя и след това да тренирам.
Липсва ли ви родното място?
Да, липсват ми. Етрополе е моят роден град. Семейство ми е там, приятели роднини. Случвало се е цяла година да не съм в България и ми е било много мъчно.
Имате ли идол в борбата?
Да. От българските борци или от световните? От българските борци Иво Ангелов от световните – Юри Ломадзе от Грузия.
Има ли приятелство в борбата?
Да, не само в борбата. В спорта се създават добри приятелства. Имам доста приятели от различни градове в България, също и извън България.
Кои хора ви подкрепят, доверявате ли се на някого за съвети?
Подкрепят ме цялото ми семейство и треньорите. Те ме съветват винаги как да постъпя и ми дават стимул да продължа. До сега не съм грешал след техните съвети.
Мечтаете ли за Олимпиада?
Да, всеки спортист мечтае да изкачи олимпийския връх. Париж 2024 г. не е далече, още повече, че следващата година започват квалификациите за квоти в различните спортове.
Мислили сте понякога заради пари да смените спорта? Например ММА, или нещо по-комерсиално. Виждате ли се някъде другаде извън борбата?
Не, не бих сменил спорта. Борбата е моят спорт. Парите не са всичко. Важното е да сме щастливи с това, с което се занимаваме.
Как се подготвяте днес, ако трябва да съчетавате спорт на високо ниво, лагери, работа?
Не участвам на лагери. От 07.00 до 16.00 съм на работа и след това от 19.00на тренировка
Какъв се виждате един ден след края на активната състезателна кариера?
Щастлив спортист и може би помощник-треньор на клуб по борба в Етрополе.
Семейството ви подкрепя ли ви?
Да. Винаги са ме подкрепяли и насърчавали да не се отказвам, колкото и да е трудно и да се занимавам с това, което ми харесва
Какво ще пожелаете на читателите на нашия вестник?
Ще им пожелая да са здрави много щастливи. И ако имат възможност, да спортуват, защото спортът учи на дисциплина и уважение.
