Времето, прекарано в Сантяго де Компостела, даде възможност на краката и тялото да отдъхнат и да се заредят с нови сили за срещата с края на света – 0-вия километър на Европа във Финистерре. Римляните смятали, че това е най-западната точка на Земята и затова светът свършва тук. Докато пътувахме с автобуса, се наслаждавах на суровите пейзажи, синята морска вода и дивите пусти плажове.
В продължение на векове тази вдадена в морето суша бележи края на познатата земя, а за някои представлява дори портите към отвъдното. Тук са се извършвали обреди в чест на слънцето. Традиционно се счита за най-западната точка на континента, въпреки че строго погледнато това не е така. Всеки пилигрим, преминал Пътя на Свети Яков и стигнал до Сантяго де Компостела, може да продължи и да стигне дотук, където, според традицията, поклонниците изгарят дрехите си на морския бряг, преди да започнат пътуването си към дома. Диалектът на този северозападен испански регион Галисия се нарича Gallego и, съобразно него, Finisterre или „край на земята“ става Fisterra на местния диалект. Каквото и собствено име да използвате, Finisterre на испански или Fisterra на Gallego, ще бъдете разбрани. Рибарският град Финистерре се намира на Атлантическия бряг, на около 100 километра от Сантяго де Компостела. Нос Фистерра и неговият фар, разположен на нос точно извън града, са били крайната дестинация за поклонници, които са преминавали по Камино де Сантяго в продължение на много векове. Римляните са дали на този град името „Finis Terrae“, което означава „Краят на земята” или „Краят на света”, тъй като са вярвали, че тази точка е най-западният край на тяхната огромна империя. След откриването на гробницата на Свети Яков през Средновековието, поклонниците по пътя към Сантяго започнали да пристигат във Финистерре, за да видят „Края на света“. Често пристигащите пилигрими изгаряли част от дрехите или обувките си на нос Фистерра, почти като ритуал на пречистване или просто като символичен край на дългото им пътуване. Сега вече не е позволено да изгаряте дрехите си на това място. Няма разхвърляни дрехи или ботуши.Странно е, че по някакъв начин нещо липсва, ритуалите, толкова важни в миналото, сега незаконни.
Затова пък, в днешно време по-скоро оставяш във Финистерре нещо от багажа, с който си вървял по Пътя. Най-посещаваната точка е наблюдателната точка на фара, където светлината при здрач огрява хоризонта. До фара се стига по малък път от селото. Крачейки по него, имах усещането, че вървя по различен начин – по-бавно, по-спокойно, оставила зад гърба си онази голяма цел – Сантяго де Компостела. Фарът, разположен най-отдалечено на запад в Европа, е с осмоъгълна кула, има къща на пазителя и площад на почит, посветен на генерал Сан Мартин, известен като Plaza de la República Argentina. Казват, че в ясни дни се вижда линията на Португалия. Той е добре познат на моряците от цял свят, благодарение на значението си като предупреждение за близостта на изключително опасна брегова линия (светлината му достига до 65 км) и заради славата си на коварна зона.
От далечни времена Финистерре и каменистият бряг при фара предизвикват дълбоко чувство за мистерия в душите на хората. Носът Кабо Фистерра крие най-голямата атракция на всички времена: залезът над огромния океан, морето на края на света.
Не мога да забравя усещането на полъхващия вятър, тихата песен, която долиташе от брега, променящата се светлина на залязващото слънце – ярко оранжево, преливащо към златисто и нежно розовите нюанси на последните слънчеви лъчи. И безкрайният океан пред очите ми – величествен, спокоен в онзи момент, с тихо плискащи се вълни, носещ някакво странно спокойствие и умиротворение в душата. Мястото има една специална аура, която те кара да имаш специфичното усещане за минали епохи и хиляди хора, стояли на този бряг преди теб. Корените на легендарната аура на това място, отворено към необятността на Атлантическия океан, могат да бъдат намерени в митологията на първите европейски жители. Те вярвали, че след смъртта земният живот е заменен от друго съществуване на остров, разположен на запад, където слънцето залязва. Когато римляните дошли и за първи път съзерцавали внушителния спектакъл на слънцето, изчезващо във водите на океана, те открили олтар, посветен на Слънцето, Ара Солис, построен от келтски племена в района. Днес във Финистерре все още има площад, който носи името Ара Солис. Преди идването на християнството европейците вече са третирали Фистера като задължително място за поклонение.
Знам, че вече не съм на края на света, а в края на Пътя към Сантяго.
Връщаме се за няколко дни в Барселона и отново сме на летището. Но аз вече съм променена.
„ Моля пътниците за полета до София, да се отправят към изхода за отвеждане към самолета!”
–––––––––––––––––––––––––
DEPARTURE: BARCELONA, ES (AIRPORT), TERMINAL 2 05 JUN 16:00
ARRIVAL: SOFIA, BG (SOFIA), TERMINAL 2 05 JUN 19:50
FLIGHT BOOKING REF: FB/YGBPK5
И така, това е краят на това приключение.
Същевременно е и едно начало – начало на връщането към близките хора и другия мой живот. Само че, Камино, дните, прекарани там, и хилядите крачки по този път, остават в сърцето и ме промениха. Умишлено не ви разказах за преживяното в Сантяго де Компостела . Всеки, който иска да научи за тях и за нещата, които не намериха място в кратките ми пътеписи, ще могат да го направят, когато книгата и фотографската изложба, върху които работя, станат реалност. Сигурна съм, че книгата ще намери своите читатели-приятели, защото, вярвайте ми, ще бъде книга, писана със сърце и душа. И без да имам претенции, че съм истински писател! До скорошна среща, приятели!
Галя Бончева
