Етрополе

ОТНОСНО УЛИЧНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ В ЕТРОПОЛЕ

Здравейте, пиша ви по повод осветлението в Етрополе.

На площада в града има поставени хубави декоративни осветителни тела, защо обаче свети само една крушка, а те са с три лампиона?

Толкова ли са скъпи новите икономични лед крушки, та не ги подменят?

Защо осветлението около Музея и ОУ „Христо Ботев“ не работи?

Толкова ли е трудоемко и скъпо да се оправи?

Отново има изпочупени лампи от уличното осветление в целия град!

Не може ли поне за предстоящите Коледни и Новогодишни празници Етрополе да светне?

Етрополе

Етрополе

Етрополе

ПОКАНА ОТ ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ

ПОКАНА

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
Ръководството на Община Етрополе има удоволствието на Ви покани на 14.12.2017 год. /четвъртък/ от 17:00 часа в малкия салон на НЧ „Тодор Пеев – 1871“, зада почетем 80 – годишнината от рождението на скъпия Николай Коев – Кофето. Нека заедно си припомним живота му и следата, която остави в сърцата на етрополци и в историята на Етрополе. Заповядайте!
Община Етрополе

Етрополе

Пътят от Етрополе до Ямна – истински „лунен пейзаж“

Пътят от Етрополе до Ямна е истински „лунен пейзаж“!

Най-лошото е, че управляващите не дават и дума че ще го оправят. Негодуванието на местните ямненчени ще продължи до край!

Етрополе

Път Ямна

 

Автор и снимки: Ангел Добрев

Етрополе

Николай Коев (Кофето) – бащата на Празника на етрополските зетьове

Николай Коев – Кофето е роден на 4 декември 1937 г. в гр. Оряхово. Той завършва с отличие гимназията в родния си град, след което завършва Минния институт в гр. Бургас през 1957 г. През 1965 г. се дипломира във Висшия икономически институт в гр. София специалност “Икономика на транспорта”. През 1986 г. завършва и Националната школа за художествени ръководители в гр. Пловдив „Режисура-естрадна сатира”.
През 1958 г. Николай Коев идва в Етрополе, което става негова съдба. Тук той открива истината на живота си – Таня, негов най-верен спътник и приятел, на която дължи всичките си успехи, щастливи дни и както той обичаше да казва „късмета ми да вляза в семейството и като заврян зет”. Дванадесет години е зам. председател на ОбС за култура в гр. Етрополе, художествен ръководител на сатирични състави в Студентски дом на Културата – гр. София 1959 – 1964 г., в Дома на народната армия – гр. Пловдив.
Николай Коев оставя трайна следа в културния живот на гр. Етрополе. Той е създател и режисьор на Естрадно – сатиричния състав и Детското театрално студио към НЧ „Тодор Пеев-1871”.
Николай Коев – Кофето бе достойна личност, обаятелна с чувството си за хумор, земен и скромен, раздаващ своята любов на хората. Той ни изненадваше с палитрата си от дарби, с които бе орисан: поет-сатирик, художник-карикатурист, музикант, автор на десетки естрадно – сатирични спектакли, скечове , фейлетони и пиеси. Автор е на поетичните книги „Обич наречена” и „Командировани думи”. През 2009 г. бе издаден неговият исторически роман “Кинжал зад иконостаса”. От дистанцията на времето тази книга и днес е актуална с посланието си към читателите, което авторът отправя – никога да не забравяме силата на българския дух, който през вековете ни е съхранил като народ.
Признание за таланта и самобитността на Николай Коев са десетките награди , с които е удостояван през годините.
През 1987 г. по повод 50 годишния му юбилей той е награден с орден “Кирил и Методий” – І степен за цялостната си културна дейност.
Името на Николай Коев ще остане завинаги свързано с историята на Етрополе и с празника на етрополските зетьове. Той бе не само създателят, инициаторът, вдъхновителят, творецът, художникът, сценаристът, карикатуристът – той бе сърцето и мозъка на този празник. Етрополци завинаги ще запазят в сърцата си споменът, уважението и признателността си към този неуморим радетел за издигане престижа на малкия планински град.
Признанието към човека и твореца Николай Коев, издигнал авторитета на община Етрополе в областта на културата е присъждането на званието „Почетен гражданин на Етрополе”, което му бе връчено на 4 декември 2007 г. от кмета на община Етрополе инж. Богомил Георгиев.
Завещанието, което ни остави Николай Коев, „бащата” на празника на етрополските зетьове е: „Запазете този смях, съхранете този празник, пренесете го през времето. Винаги ще има деца и слънце. Винаги ще има жени и мъже, достойни да се сродят и да продължат живота.”
След тежко боледуване Николай Коев почина на 7 юли 2008 год.

КОГАТО СЛЪНЦЕТО УГАСНЕ…

Навън градът заспиваше в нощта.

Фенерите

запалиха звездите.

Държах в ръцете

твоята ръка!

Сълзи задавяха очите.

Бе спуснала

на твоите завесите,

усетила май

края на пиесата,

когато те запитах:

Чии очи

би искала да видиш

за последно? …

Не проговори дълго.

Времето умря.

Но изведнъж

завесите открехна.

Погледна ме

и тихо промълви:

– Не знам кои очи.

Но знам

кого целунала бих

за последно…

Теб!

Надигна се със мъка от възглавето

и ме целуна по челото

с най-нежната целувка …

Така не беше ме целувала …

Емилия Димитрова

Емилия Димитрова спечели фотоконкурса „Етрополе в четири сезона”

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Приключи гласуването във фотоконкурса „Етрополе в четири сезона”. Седем любители на фотографията участваха с общо 22 снимки.
Гласуването продължи през целия месец ноември след което се получи следното класиране:
I-во място – „Зимна приказка” /534 гласа/ – Емилия Димитрова от гр. Етрополе;
II-ро място – „Пролетно настроение около манастира Света Троица” /467 гласа/ – Александър Трифонов от гр. Етрополе;
III-то място – „Нощна разходка” /159 гласа/ – Наталия Христова от гр. Козлодуй;
IV-то място – „Екопътека за към Манастира и Водопада” /68 гласа/ – Георги Лазарски от гр. Ботевград;
V-то място – „Зимно творчество над Етрополе” /54 гласа/ – Илиана Тодорова от гр. Горна Оряховица;
VI-то място – „Комплекс Етрополия от птичи поглед” /32 гласа/ – Христо Христов от гр. Етрополе;
VII-мо място – „Зимна приказка-хижа Кокалското” /23 гласа/ – Надка Софронова от гр. Етрополе;
Наградите на всички участници ще бъдат връчени на 13.12.2017г. /сряда/ от 14:00 часа в голямата зала /втори етаж/ в сградата на общинска администрация.

Емилия Димитрова

Емилия Димитрова

Източник: www.facebook.com/tourist.centre.etropole?fref=ts

Благотворителен турнир по футбол в Етрополе

На 25.12.2017 организираме турнир по футбол, в помощ на нашия приятел Ичи. На предишния събрахме добра сума, като се надяваме сега на коледния турнир да е още по-добра! Отборите, които ще участват да се явят за жребий предишния ден при „Чичо Тони“.

Това съобщават организаторите на турнира нън ФБ страницата си.

www.facebook.com/groups/155211678295544/?fref=ts

 

Етрополе

На 06.12.2017г. ще грейне Коледната елха в Етрополе

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, МИЛИ ДЕЦА,
Заповядайте на 06.12.2017 г. /сряда/ от 17.15 часа на централния площад за тържественото запалване светлините на коледната елха.
За доброто настроение на присъстващите ще се погрижат учениците от ОУ „Христо Ботев“-гр. Етрополе и Дуо „BarbaroniTe“.
Дуо „BarbaroniTe“ ще представят Огнено шоу „Огънче“, което включва въртене на стаф, пой, огнени змии, фонтани и жонглиране с огнени бухалки.
ВЕСЕЛИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ!

Източник: ФБ страницата на читалището в Етрополе

www.facebook.com/profile.php?id=100010233318444&fref=ts

 

Провален ски-сезон на „Кокалското“

Ски-сезон 2017/2018г. в местността „Кокалското“ в Етрополския балкан е провален, поради неизправност на влека, който е счупен. ТД „Старопланински турист“ уведомява любителите на ските за възникналия проблем и изказва своите съжаления за разочарованието им.

Източник:  balkanec.bg

balkanec.bg/provalen-ski-sezon-na-kokalskoto-37033.html

 

 

 

Владимир Христов Пеев (1882 – 1916)- Етрополе

Владимир Христов Пеев е роден в Етрополе през 1882 год. и загива на 34 години за свободна и независима България на 16 септември 1916 год. при Тутракан по време на Първата световна война. Бил е учител в родния си град, пишел е стихове, свирил е на цигулка, другарувал е с други поети – Стамен Панчев, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев…
Стихосбирката му “Закъсняла жътва” е издадена в София през 1917 год. и се намира в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, както и в градската библиотека в Етрополе.

На родината

Аз нося мълком твойта орисия

и любя те аз скритом, като раб.

Изгарям с радост в твоята стихия:

Безсилна ли си ти – и аз съм слаб.

На морните ти угарни полета

в душа аз крия тихата печал;

зад теб селяк след ралото си крета,-

за теб аз скиптъра на Зевс бих дал.

Кога сред мрак на векове заспали,

на някой древен цар съзря следи –

и мойта бледа кръв се в миг запали

от подвига на моите деди.

Тогава лъв съм аз и волна птица,

лазура ти е царствен мой подслон

и вярвам, че тогава сам с десница

Балкана хвърлил бих аз в Хелеспонт.

Аз нося мълком твойта орисия

и празника, и твоето тегло:

на Витоша вледената стихия

блести кат шлем на моето чело.