За Етрополе

ЕДНА ГОДИНА ОТ СТАРТА НА САЙТА „ЗА ЕТРОПОЛЕ“

Скъпи приятели, точно преди една година стартира сайта „За Етрополе“!
Съвсем естествено бе неговото създаване, като продължение на фейсбук страницата „За Етрополе“.
Този малък,  но красив град е дал на света толкова много почтени хора (за тях може да прочетете в сайта – раздел ЛИЧНОСТИ),
Този град е създал и дал на света десетки хубави песни, стихотворения, легенди и предания.
В този град се случват позитивни и добри неща.
Както сами сте се убедили,  усилия ми са насочени в отразяването на почтените хора, добрите постъпки, хубавите места и позитивните събития.
Съзнавам, че най-посещаваните статии във всеки сайт са онези които съобщават вести свързани със секс, насилие, убийства и тн. За тези отрицателни, носещи негативна енергия, смазващи психиката на хората новини, можете да прочетете във всички останали сайтове (но не и в „За Етрополе“).
Моята цел не е такава!
Целта на сайта е да върне самочуствието, достойнството, гордостта на етрополеца, защото етрополци го заслужават!
Да покаже, че на този свят се случват и хубави неща, че има хора, на които продължава да им „пука“, хора готови да кажат НЕ,  хора готови да се борят за правата си!
Защото,  дълбоко в себе си, всеки един от нас носи доброто и е време да го покажем!
Разбира се, в сайта има и раздел ПО ВАШ СИГНАЛ – в него се отразяват всички онези нелицеприятни неща, които се случват в нашия град. Идеята на раздела е именно чрез показването им, чрез писането за тях, чрез обсъждането,  да се преустановят нарушенията и да подпомогне отговорните институциите в Етрополе.
Надявам се да съм успял поне в това нелеко начинание!
И накрая, искам да Ви благодаря!
Благодаря на тези от вас, с които вървим по пътя заедно – с неравни крачки, губим посоката, понякога се спъваме, връщаме се, но продължаваме заедно.
Благодаря на онези от вас, които само следят сайта отстрани – може би ще съберат кураж за да се включат, пътят е по-лек и приятен, когато сме повече.
Благодаря и на онези, които ме спъват по всички възможни начини. Това само ми дава увереност, че съм на прав път и ме прави по-убеден и силен. Всеки има нужда от предизвикателства, за да не се отпуска. А и пътят остава. Рано или късно ще ви се наложи и вие да го извървите.
Пътуването продължава. Наш е изборът дали и как ще пътуваме.
Светът е такъв, какъвто ние го сътворим с решенията, изборите, мислите, думите си… С всяко свое действие или бездействие…. Днес той не ми харесва и като съвременен човек, смятам, че е моя лична отговорност да правя това, което е по силите ми, за да го променя (дано и вие мислите така).
Желая на всички успех ! Дерзайте, не се предавайте, питайте, искайте, търсете, поддържайте огъня в сърцата си !

С уважение:

Борил Караканов

Предстоящ приемен ден на Народния представител Мартин Тинчев- ПП „Герб“

Предстоящ приемен ден на Народния представител Мартин Тинчев. Приемната ще се проведе в
понеделник 5 февруари от 10 до 12 часа в офиса на ГЕРБ – Етрополе.
Основна причина за провеждането на приемната е добрата новина, че има
официално взето решение ремонтът на прохода „Правешки връх“ да започне
още тази пролет!

Заповядайте!

Етрополе

ЕТРОПОЛЕ

Населението на Община Етрополе възлиза на 12 905 души по данни на Главна Дирекция “ ГРАО“ към 15.12.2017г., като 11 506 /89,15 % / от тях живеят в града, а 1399 /10, 84 %/ в съставните на Общината села:

– гр.Етрополе – 11 506 души
– с. Бойковец- 59 души
– с. Брусен- 134 души
– с. Горунака- 8 души
– с. Лопян- 304 души
– с. Лъга- 177 души
– с. М.Искър- 375 души
– с.Осена- 10 души
– с. Рибарица- 181 души
– с. Ямна-151 души
Броят на мъжете е 6 287 души, родените са 96, починалите 211 души.

В СУ „Хр.Ясенов“ се обучават- 820 ученици, ОУ „Хр.Ботев“- 100 ученици, ПГ „Тодор Пеев“ -187 ученици, ОУ „Хр.Ботев“-с.Лопян-157 ученици, ОУ „Г.Бнковски“ с. М.Искър-69 ученици.

Географско положение, граници и големина.

Община Етрополе е разположена в североизточната част на Софийска област
върху северните склонове на Стара планина. По размер на територията община Етрополе е седмата по големина в областта и заема 371.7 кв.км. площ. Центърът й, град Етрополе (северна ширина 42°49’52“, източна дължина 21°39’30“), се намира в красивата котловина на р. Малки Искър, в подножието на връх Баба (1787 м.надм.в.). Към територията на общината принадлежат следните населени места: град Етрополе, селата Бойковец, Брусен, Лопян, Лъга, Малки Искър, Рибарица и Ямна и махалите Горунака и Оселна. Община Етрополе граничи с общините Тетевен на изток, Ябланица на североизток, Правец и Ботевград на запад, Златица и Горна Малина на юг. Отстои на 87 км североизточно от София, на 25 км югоизточно от Ботевград, на 28 км южно от Ябланица, на 43 км югозападно от Тетевен и на 27 км северозападно от Златица.
По своето географско разположение общината заема едно сравнително значимо
място спрямо транспортно-комуникационната система на страната. На около 20 км от
територията на общината преминава магистрала “Хемус”. Близостта до град София е в
основата на сравнително развита транспортна система на община Етрополе.

Историческо развитие.

Етрополе има над 2500-годишна история. Възниква през VII-VI в. пр.н.е. Първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия, в близост до два важни старопланински прохода. През котловината преминават войските на Филип II Македонски (339 г. пр.н.е.), Александър Велики (335 г. пр.н.е.), келтските племена и римските легиони. Местоположението и природните условия на района благоприятстват стопанското развитие и търговията още в най-древни времена. Археологическите свидетелства – македонски и гръцки монети, образци от гръцка керамика, луксозни предмети и накити, сочат ранно установяване на търговски обмен с далечни пазари – Финикия и Египет. През XVI-XVII век градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. Добиват се желязо, мед, злато и сребро. През XVI в. тук се заселват опитни рудари саксонци, които въвеждат нова технология в рударството – чуковете самокови. Разработването на рудните залежи стимулира бурното развитие на редица занаяти, свързани с обработването на метали – ковачество, медникарство, ножарство, златарство, тюфекчийство. Много добре се развиват обущарството, грънчарството, бъкличарството, гайтанджийството, кожарството и кожухарството, мутафчийството, въглищарството, тепавичарството и още много други. Според архивни данни от 1820 г. в Етрополе са изброени 42 занаята. Занаятчийско-търговските връзки на града били предимно с Пловдив, Плевен, София, Свищов, Ловеч и др. Извън пределите на страната се изнасяли стоки за Виена, Будапеща, Цариград, Александрия, Одрин, Букурещ, Битоля, Русия, Австро-Унгария, Македония. Стопанският възход на селището създава условия за развитие на просвета и книжовност. През XVI-XVII век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), разположен в живописен кът на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи – безценни документи в съкровищницата на българската литература. През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на XVIII век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище. През 1828-1830 г. е построена една от първите в страната училищни сгради, пригодени за взаимно училище. Етрополските първенци – търговци и занаятчии, построяват мъжко и девическо класно училище, красиви жилищни и стопански сгради и допринасят за разширяването и благоустрояването на града.
Безспорен принос за развитието на просветното дело в Етрополе има Тодор Пеев (1842-1904) – учител, революционер, книжовник и журналист, една от видните личности на нашето Възраждане, оставил светла диря в националната ни история. С личното участие на Васил Левски през 1870 г. е основан революционен комитет. На 24.11.1877 г. предният отряд на генерал Гурко донася свободата и оттук в продължение на 40 дни се ръководи зимният преход на Балкана.

Релеф на община Етрополе.

Релефът е предимно планински-котловинен, като надморската височина на
Етрополската котловина е 545 м. Средната надморска височина на общината е 914,1м.
През община Етрополе протичат река Малки Искър, притоците й Суха река, Ябланица, Стара река и др. Характерна особеност на общината е високият дял на горските територии – 61,7% и много висок дял на градското население – 83.3%. На територията на общината попада част от Западна Стара планина и нейния дял Етрополска Стара планина. Етрополската планина е разположена между Ботевградския и Златишкия проход. Най-високият връх е Говедарника /1790 м/. Най-забележителните природни феномени са травертиновите водопади – Варовитец, висок 10-12 м, в непосредствена близост до Етрополския манастир и Враната вода, висок 30-40 м, образуван от водите на буен карстов извор. Защитените гори и територии са общо 1432.8 ха – 1009.6 ха залесена и 432.2 ха незалесена площ.

Защитени територии.

На територията на община Етрополе се намират следните защитени територии:

• Местността Варовитец с манастира “Св. Троица”, водопада Варовитец и вековни яворови дървета
• Бенковска пещера – историческа местност
• Местност Чертиград – скални комплекси с горска растителност, обитавана от редки и застрашени от изчезване бозайници и грабливи птици, историческа местност
• Орлов камък – Червена стена (с. Лопян) – скален комплекс, обитаван от множество грабливи птици, които са застрашени от изчезване
• Местност Грохотака – живописни скални образувания, редки за района смърчови и вековни букови гори
• Местност Кози дол – вековна букова гора с редки животински видове
• Етрополските зъбери
• Куклите – скални образувания
• Местност Бачиище – живописен природен кът
• Местност Беликаша (с. Бойковец) – рядко за страната компактно естествено находище на брези
• Враната вода – водопад в с. Ямна

Наличието на множество защитени територии и пещери, част от които не са
проучени, създава предпоставки за развитие на екологичен и пещерен туризъм.

Полезни изкопаеми.

Територията на община Етрополе е сравнително богата на полезни изкопаеми.
Тук e разкритo едно от най-големите находища на медна руда в България – мина
“Елаците”, запасите се изчисляват на 274 млн. тона, като там е открито и находище на
самородно злато, но то е в малки количества и за извличането му се изисква специална
преработка. Флотационната фабрика за дообработката на добитата руда се намира в град Златица. Част от рудата се обработва и в село Мирково. Находището на медна руда е разположено в повърхността на земната кора и е удобно за експлоатация, чрез открит добив. За съжаление прекомерната експлоатация на мината е изменила релефа на планината и вече оказва промени в микро-климата на района.

Климат.

Климатът е умереноконтинентален, а във високите части на общината – планински. За предпланинския район, в който е разположена община Етрополе, е характерен умереноконтиненталният климат с прохладно лято и студена зима, която продължава 4-5 месеца. Средната годишна температура е 13-15 градуса. Средногодишните валежи са 600-650 мм, с максимум през юни и минимум през февруари. Средногодишният брой на дните със снежна покривка е 20-50. Средният брой на засушаване с продължителност над 10 дни за зимата е 11-15, за пролетта – 11-15, за лятото – до 15, за есента – до 18 дни. Преобладаващи ветрове са северозападните. Средната месечна и годишна скорост на вятъра е 1,6 м/сек.
По поречието на река Бойковска (приток на река Малък Искър) има специфичен
микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.

Води.

Територията на община Етрополе е особено богата на водни ресурси. През нея протичат река Малки Искър, притоците й Суха река, Ябланица, Стара река, Брусенска река и Свинска река в с. Лопян (приток на Черни Вит), река Мелна. На територията на общината се намира язовир Етрополе – 105 000 куб. м. Подземните води в района се определят като хидрокарбонатно-калциеви, а около рудник “Елаците” са сулфатно-натриеви и хлоридно-натриеви.

Почви.

В Община Етрополе са широко разпространени канелени горски почви, кафявите
планински горски, алувиално-ливадните, рендзините и сиви горски.
Излужените канелени горски почви се отличават със слабо мощен (20-25cm
хумусен хоризонт, мощен профил (100-220cm), средно до тежко песъчливоглинест
механичен състав (30-35% физична глина. Плитките канелени горски почви често се
срещат с неразвити почви и са формирани върху безкарбонатни материали. Отличават
се с маломощен хумусен хоризонт (20-22cm) и профил (30-50cm), леко до средно
песъчливоглинест (20-35 % физична глина), слаба запасеност с органично вещество
(1.0-1.5% хумус). Част от тези почви са засегнати от ерозионни процеси.
В комплекс с канелените горски почви или в самостоятелни петна се срещат и
рендзини (нормални и плитки). Те са с по-тежък механичен състав (35-55% физична
глина), средна мощност на хумусния хоризонт (20-30cm) и почвен профил (30-70cm),
сравнително високо съдържание на хумус (2-4%).
Кафявите планински горски почви са в голяма степен образувани върху
карбонатни скали, в комплекс с плитки хумусно-карбонатни почви. В зависимост от
района на разпространение, хумусния хоризонт (10-60cm), профил (50-70cm) и слаба
до средна запасеност с органично вещество (2.0-3.0 % хумус). В по-високите части
кафявите горски площи имат маломощен хумусен хоризонт (около 20cm), лек скелетен
механичен състав (глинестопесъчлив до леко песъчливоглинест). Част от тези почви са
засегнати от процесите на ерозия.
Кафявите и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с
маломощен хумусно-алувиален слой и в районите на разпространението им
ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и силното
вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от
горите. Почвената ерозия оказва неблагоприятно влияние върху развитието на селското
стопанство.
Канелените и планинските горски почви са подходящи за отглеждането на лозя и
трайни насаждения, а алувиалните почви – за отглеждане на зеленчуци и овощни
култури,
По поречията на реките и в Етрополската котловина се срещат алувиално-
ливадни почви. Характеризират се с колебание в диапазона на отделните показатели,
но общо се отличават със средна мощност на хумусния хоризонт (30-40cm) и профил
(80cm), средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична глина).
Канелените и планинските горски почви са подходящи за отглеждането на лозя и
трайни насаждения, а алувиалните почви – за отглеждане на зеленчуци и овощни
култури,
В по-високите части от територията на общината се срещат плитки сиви горски
почви, характерно за които е по-малката мощност на профила (30-50cm) и хумусен
хоризонт под 20cm, средно песъчливоглинест механичен състав (30-45% физична
глина). В част от сивите горски почви се наблюдават ерозионни процеси. В части от
общината, доминиращо участие имат псевдоподзолистите (светлосиви) горски почви.

Растителност и животински свят.

Географският район на община Етрополе е планински, с наличие на богата горска растителност. В етрополските гори могат да се срещнат благороден елен, сърна, дива свиня, лалугерица, горска полевка, катерица, мечка, вълк, чакал, лисица, дива котка, невестулка и др. Птиците са представени от фазан, яребица, глухар, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, сокерица, лещерка, гривяк, гургулица, сива овесарка, керкенез, чинка, голям синигер. Защитени видове са скалният орел, ниският креслив орел, ястребът, белошипата и черношипата ветрушка. От земноводните и влечугите се срещат жълтокоремна бумка, голяма водна жаба, гръцка костенурка, смок, стрелец, пепелянка. Във вировете на Малки Искър, Стара река, Мелна и Свинска река се срещат черна мряна, пъстърва, речен кефал и скобар.

Горските площи заемат 252 000 дка от общинския поземлен фонд. Средната лесистост за общината е 59.2%. Разпределение на горските площи по възраст

Преобладават иглолистни и естествени широколистни гори. В тях растат бук, дъб, бял и черен бор, смърч, благун, цер, габър, чвор, кестен, веймутов бор, брекина, елша, ива, червен и зимен дъб, орех, шестил, бяла мура. Тук се намира и най-голямото на Балканите естествено находище на брези, в землището на село Бойковец.

Транспортна инфраструктура.

Пътната мрежа на община Етрополе включва второкласен път (31 км),
третокласни (22 км) и общински пътища (91.8 км). Гъстотата на пътната мрежа в
общината е 41 км/100 кв. км., която е по-висока от средната за страната (33км/100 кв.
км.), като причина за по-високата гъстота е стратегическото географско положение,
въпреки планинския релеф, който влияе неблагоприятно върху развитието на
транспортната мрежа.
Главната пътна артерия в общината е път II – 37 /Джурово – Етрополе – Златица/,
който преминава през общинския център гр. Етрополе в направление север – юг и
свързва общината със Южна и Северна България. Посочената пътна артерия се свързва
с предвиждания международен транспортен коридор № 4 (Централна Европа – Видин –
Пловдив – Истанбул). Другата главна пътна артерия е III – 3701 /Правец – Етрополе –
Тетевен/, който в момента осигурява достъпа да град София и е от огромно значение за
Общината, неговото разширяване и подържане е приоритетна задача. Достъпът до
изброените транспортни артерии създава предпоставки за активно стопанско развитие
и повишава атрактивността на общината пред външния бизнес.
От общинските пътища 19,5 км. са в добро състояние, 40,6 км. са в средно
състояние, а 31,7 км са в лошо техническо състояние. Основните проблеми по
отношение поддръжката и развитието на общинската пътна мрежа са свързани с липса
на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура и със съществуващата
тенденция за продължаващо влошаване качеството на инфраструктурата, породено
както от пресечеността на планинския релеф, така и от интензивността на водната
ерозия, особено на пътищата с трошенокаменна настилка и пътищата на земно легло.
Бюджетните ресурси на община Етрополе, както и на повечето малки общини в
България са ограничени и не позволяват самостоятелно финансиране на значими
инфраструктурни проекти, включително и за поддръжка и ремонт на пътната
инфраструктура.
Неблагоприятно влияние върху състоянието на транспортната инфраструктура
оказват и активните свлачищни процеси, като 9 от 12-те активни свлачища в общината
застрашават пътната инфраструктура.

Туризъм.

Община Етрополе има сравнително благоприятно географско положение за
развитие на туризма. Чрез третокласния път Етрополе – Правец и магистрала “Хемус” до София, тя се свързва със столицата, която е най-големият източник на туристическо
търсене. Преобладаващата част от общинската пътна мрежа обаче е в лошо състояние,
което затруднява достъпа до общината, особено при зимни условия и влияе негативно
върху задоволеността на посетителите в района.
Потенциалът за развитие на разнообразно туристическо предлагане в общината е
значителен предвид концентрацията на природни и антропогенни ресурси.
Красивата природа и създадените
условия за лов и риболов са предпоставка за развитие на ловен и приключенски
туризъм. Развъждането на дивеч и развитието на ловния туризъм се благоприятства от
планинския терен, големия дял на горските територии и добрата леситост на горите.
Наличието на редки и защитени представители на флората и фауната на
територията на Община Етрополе и обозначените туристически пътеки са ресурс за
развитие на екотуризъм. Тук се намира една от най-известните туристически пътеки в
България, свързана и с националното културно наследство – пътека по пътя на
Бенковски, която минава и покрай уникални природни забележителности.
Особено подходящи за екотуризъм са районите около с.Рибарица, с.Бойковец,
с.Ямна и с.Лопян.
Развитието на културен и религиозен туризъм е
свързано с наличието на над 80 културно-исторически и археологически паметници,
манастир и други паметници на културата с национално и местно значение, най-
значимите от които са:
• Манастирът “Света Троица”, построен през ХIІ век, е обявен за паметник на
културата с национално значение.

В общината са създадени чудесни условия за практикуването на пешеходен туризъм:
Маршрут № 1
Изходен пункт в Етрополска Рибарица – манастир “Св. Троица” – връх Стражата – Кашана – х. Мургана – обратно през Средногорие (маршрутът е еднодневен).
Маршрут № 2
Изходен пункт в Етрополска Рибарица – с. Ямна (воденицата) – водопад Вранята вода – крепост Чертиград – пещерата Бенковска – Етрополска Рибарица.

Маршрут № 3
Изходен пункт в Етрополска Рибарица – с. Бойковец – м. Беликаша – Грохутака – Шиндарника – м. Кобиля – Етрополска Рибарица.
Трите маршрута разкриват красива панорамна гледка. Част от изкачванията са по хребета на Стара планина, включвайки се в централното било. Преходите имат природни, исторически и архитектурни забележителности.

Етрополе

Етрополски манастир

Етрополе

Етрополе

Етрополе

Есен в Етрополе

ТВОРЧЕСКА ВИЗИТКА НА АНГЕЛ ДОБРЕВ

Роден на 09.01.1957 г. в с. Ямна, Етрополско. Първите си уроци по гъдулка получава в читалището в гр.Етрополе от тамошния читалищен деятел Васил Спиридонов.
 1971-1976 г. – учи в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” в гр. Котел, специалност – гъдулка.
 1976-1978 г. – отбива военната си служба в Ансамбъла на Главно управление на строителни войски, където пее в хор „София”и свири на гъдулка в народния оркестър към танцовия състав.
 1978-1982 г. – учи в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив.
 От 1982г. свири в състава на Оркестъра за народна музика при Българското национално радио.
 През 1985 г. Ангел Добрев записва и първата си композиция с Оркестъра за народна музика на БНР. От тогава до днес той е създал повече от 400 авторски произведения. За творческа база използва българския музикален фолклор – пише инструментална музика, обработки за народен хор, съпроводи на песни от различни фолклорни области, камерна, симфонична и етно музика, а така също и музика за духови оркестри. Композиционният му актив включва и музика за нестандартни състави; за симфоничен оркестър, народен хор и два народни инструмента; за брас квинтет; за духов квартет; пиеса за туба и флейта, музика за фестивала „Златния кос”, за голям симфоничен оркестър и други.
 Основава към Студентски ансамбъл „Зорница” инструментална група „Фолк”, с която пътува и изнася концерти във Франция, Норвегия, Финландия, Германия, Израел, Гърция и Швейцария и др.
 Заедно с Асен Павлов създават гъдулковия квартет „Етнотикс”, който става неразделна част от Ансамбъл „Чинари”..
 2000 г. участва в международния фестивал „Мартенски музикални седмици”, в класа по композиция на немския композитор Паул Дитрих.
 2001 г. е поканен /единствен от България/за участие в международен етнопроект, където свири с музиканти от Германия, Индия, Швейцария, Индонезия, Китай, Монголия, Турция и Франция.
 Освен гъдулар и композитор в ОНМ при БНР, той активно се занимава и с педагогическа дейност. Двадесет години обучава деца в Детско –юношеския ансамбъл „Изворче” към Националния дворец на децата в София да свирят на гъдулка, като в същото време ръководи и детския учебен оркестър. Подготвил е десетки ученици за специализираните училища по фолклор в гр.Котел и с.Широка лъка. Дългогодишен преподавател по гъдулка и диригент на студентския народен оркестър във Факултета по начална и предучилищна педагогика на СУ „Св.Климент Охридски”. Също така преподава и в Националното училище по изкуствата „Л.Пипков” в София –отново по гъдулка.
 Участва в различни семинари както в България, така и в чужбина. От педагогическия му опит са се възползвали любители на българската народна музика от Австралия, Япония, САЩ, Гърция, Германия, Белгия, Израел, Норвегия, Португалия, Холандия, Англия и др.
 Автор е на публикации в печата, свързани с проблемите на българския фолклор.
 Автор е на три диска – „Гласовете на България” -1-ва част, „Зебровица” и „Открий красотата на българската народна музика”, в които участва като изпълнител, аранжор, автор на музика и продуцент. Негова музика участва в редица сборни дискове, издавани както в България, така и в чужбина.
 Автор е на две книги: „Да свирим на гъдулка”-1 и 2 част, които са преведени и на английски.
 Член е на Съюза на българските композитори.
 Доктор по музикална педагогика в СУ „Св.Климент Охридски”.
 Носител е на редица награди. Удостоен е с наградата „Пазител на традицията”, връчена му от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите в България.
 За своя 60 годишен юбилей Ангел Добрев е удостоен със „Златна лира” връчена му от Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

Линк към YOU TUBE страницата на Ангел Добрев:

www.youtube.com/channel/UC1gq1aSlxO7RtCHuj0h_kuw

РЗИ – СОФИЙСКА ОБЛАСТ ОБЯВЯВА ГРИПНА ЕПИДЕМИЯ В СОФИЙСКА ОБЛАСТ

Във връзка с наблюдавания интензивен епидемичен процес от Остри респираторни заболявания и грип през последната, 4-тa, седмица на 2018 година, РЗИ – Софийска област обявява грипна епидемия на територията на Софийска област, считано от 25.01.2018г.

Преустановяват се свижданията в болничните заведения;
Преустановяват се плановите операции, считано от 25. 01. 2018г.;
ЛЗБП се привеждат в готовност за хоспитализации и лечение на пациенти с тежко протичане и усложнения на Грип и ОРЗ;
Преустановяват се работата на женските и детски консултации;
Преустановява се провеждането на плановите профилактични имунизации и реимунизации;
Преустановява се профилактичната дейност;
С цел ограничаване контактите между болни с респираторни заболявания и други болни, се препоръчва на ОПЛ часовете определени за женска и детска консултация и друга профилактична дейност, да се използват за прегледи по домовете на болни от ОРЗ и грип.

РЗИ-Софийска област препоръчва на населението:

Да ограничава социалните контакти с болни с респираторни симптоми, това особено е важно за болни с хронични заболявания, бременни жени и деца.;
Болните да си остават по домовете;
Болните да не ходят на работа, на училище, на детска градина или на културно мероприятие по какъвто и да е повод;
При симптоми на Грип да се търси незабавно личния лекар;
Да не се провежда самолечение;

Източник:

rzi-sfo.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Етрополе

ПЪТИЩАТА В ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ СА ПРОХОДИМИ ПРИ ЗИМНИ УСЛОВИЯ

Към този момент, общинските пътища на територията на Oбщина Етрополе са в добро състояние и са проходими при зимни условия.
Продължава работата по обработка на пътищата и се полагат инертни материали, съобщиха от фирмата по поддръжка. Почистват се улици, булеварди и пешеходни зони. Проблеми с електроснабдяването и отоплението до момента няма, а всички училища и детски градини работят при нормални условия. Автобусните разписания от Автогара – Етрополе се изпълняват по план.

Традиционен туристически празник „Свети Атанас” – гр. Етрополе

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
На 28.01.2018г. ще се проведе традиционният туристически празник „Свети Атанас”. Огньовете ще се палят в местността „Свети Атанас”, където ще се качи и Етрополската духова музика. Разкопките са обезопасени и няма да има никаква опасност, както за хората, така и за самите разкопки.

28.01.2018г. /неделя/
08:00 ч. – Провеждане на Национален туристически поход посветен на празника „Свети Атанас” /Тръгва се от пътеката над хотел „Еверест” и от пътеката при бензиностанция „Петрол/;
12:30 ч. – Слизане от връх „Свети Атанас” по пътеката към хотел „Еверест”;
14:00 ч. – Шествието тръгва от Автогарата, съпроводено от Бог Сабазий и Етрополската духова музика;
Място: Тръгва се от Автогара Етрополе, маршрута продължава по ул. „Христо Ясенов”, завива се при РУ на МВР по бул. „Руски” към Централен площад;
14:30 ч. – Тържествено посрещане на шествието от Кмета на Община Етрополе /Място: Централен площад/;

Заповядайте на Централен площад в 14:30 ч. да посрещнем заедно участниците в традиционния етрополски празник “Свети Атанас”!

ЕДИН КУЛТ НА 2000 ГОДИНИ – ПРАЗНУВАНЕТО НА САБАЗИЙ В ЕТРОПОЛЕ

Възможно ли е днес българи да празнуват открито езически божества? Звучи невероятно, но има едно място в България, където вече две хилядолетия всяка година населението извършва обреди на едно тракийско божество, чиито черти прозират под християнската обвивка. Св. Атанасий се чества всеки януари в етрополския Балкан. Традицията включва посрещане на изгрева под хълма св. Атанас, палене на огньове и приготвяне на жертвено месо.
Празнуването продължава до пладне, след което се слиза в града. Обредното месо е нанизано на двуметрови шишове, изпечени на огньове, които са запалени в ями в снега. Всеки от участниците взима по един шиш и с него изминава целия път до долу. На върха на шишовете се забучва цяла глава кромид лук. В готов вид те наподобяват жезли и при слизането са носени именно като такива. Шествието от хората с „жезли”, се посреща тържествено в Етрополе. Преди слизането участниците забиват по един шиш месо на мястото, където е бил техният огън, оставя се и друга храна. Характерен елемент за празника са бръшляновите венци, с които се закичват участниците. Излишно е уточнението, че празникът е много шумен и весел, вият се хорá и се пее и свири до отмала. И как иначе, при януарските температури.
Легендата разказва, че след обяд на хълма долитат планински орли, които вземат и отнасят жертвената храна в небесата. В специализираната литература вече убедително е доказано, че етрополският свети Атанас е реликт от Сабазиева обредност.Според някои източници Сабазий се отъждествява с Дионис. Някои търсят прорицалището му в Беласица до Родопите, тъй като бесите са живели там. Но има и версия, че светилището е именно на връх Атанас. Отдавна известен факт е, че именно бесите са контролирали рудниците около Етрополе.
Всъщност, в Етрополе честванията, подобни на това от Атанасовден, са общо четири и те се провеждат в рамките на четири последователни недели . Поредицата приключва с празника на „Враната вода“, единственият, с фиксирана календарна дата – 2 февруари.
И така, скъпи приятели от близо и далеч, ако още не сте участвали в този уникален по рода си празник, имате възможност да се включите в него, последната неделя на януари предстои. Почувствайте силата на древния ритуал, с който етрополци ще посрещнат утрото на върха така, както го правят от хилядолетия.

Източник и снимки: Комплекс „Етрополия“

www.facebook.com/etropolia/

Община Етрополе

Проектобюджет на Община Етрополе за 2018 год.

Проектобюджет 2018г. възлиза на 12 543 028 лева като приходите и разходите са със следните стойности:
Приходи:
-държавни приходи – 6 812 554 лв.
-местни- 5 730 474 лв.
Разходи:
– разходи за държавни дейности- 6 812 554 лв.
-разходи с общински характер -5 094 474 лв.
-дофинансиране на държавни дейности- 636 000 лв.

Основни акценти в разходите по функции за общинска дейност:

1.Общи държавни служби -586 082.00 лв.
– общинска администрация- 466 082.00 лв.
– помощи за новородени- 40 000.00 лв.
-общински съвет- 120 000.00 лв.

2. Отбрана и сигурност- 30 000.00 лв.
-бедствия и аварии- 10 000.00 лв.
-почистване на речни корита- 20 000 лв.

3. Образование- 694 500.00 лв.
-СУ „Хр.Ясено“- 270 000.00 лв.
-ОУ „Хр.Ботев“ гр.Етрополе – 36 000.00лв.
-ПГ „Тодор Пеев“- 10 000.00 лв.
-ОУ „Г.Бенковски“ с. М.Искър – 30 000.00лв.
-ОУ „Хр.Ботев“ с. Лопян- 30 000.00 лв.

4. Здравеопазване- 390 000.00лв.
– МБАЛ „Проф.д-р Ал.Герчев“ Етрополе- 270 000.00 лв.
-Медицински център 1 Етрополе – 20 000.00 лв.

5. Масова физкултура и спортни бази- 470 600.00 лв.
-Спортно дружество – 80 000.00лв.
-Детско-юношеска школа по футбол – 310 000.00лв.
-Волейболен клуб- Етрополе- 65 000.00 лв.
-Клуб по борба- 13 000.00 лв.
-Клуб по шахмат- 2 600.00 лв.

6. Радиовъзел- 30 000.00 лв.

8. Икономически дейности и услуги- 219 000.00 лв.
-зимно поддържане и снегопочистване- 160 000.00 лв.
-туристически дружества -4 000.00 лв.
-общински гори- 40 000.00 лв.
-туризъм- 15 000.00 лв.

Предстой гласуването му на Общински съвет следващата седмица!