ХІV Мемориален турнир по волейбол за мъже- „Асен Борисов“

На 04.11.2018г. в спортна зала Чавдар в град Етрополе ще се проведе ХІV Мемориален турнир по волейбол „Асен Борисов“ за мъже.Надпреварата се провежда в памет на нашите приятели напуснали ни твърде рано,но оставили трайна диря в развитието на волейбола в нашият град.
Асен Борисов- Председател на ВК“Етрополе“
Цанко Цанков-един от основателите на волейболната игра в Етрополе и Председател на СК“Етрополе“
Ивайло Гръбчев-бивш състезател на клуба и съдия по волейбол
Димитър Йотов-републикански шампион за мъже на България
Георги Билев- доайена на волейбола в Етрополе.
Смятам,че с провеждането на този турнир ние винаги ще си спомняме за тях и за това,което те правиха за популяризиране на волейбола в нашия град.Такива хора не трябва и не бива да бъдат забравяни никога.
Ето и програмата на турнира:
10.00ч. Етрополе-Локомотив/Червен бряг/
11.30ч. Официално откриване на турнира
12.00ч. Ботев/Ихтиман/-Изгрев/Ябланица/
14.00ч. Мач за ІІІ-ІV място
15.30ч. Мач за І-ІІ място
17.00ч. Закриване и награждаване.

Тази нощ местим часовниците с час назад

В 4 ч. сутринта на 28 октомври – неделя, връщаме часовниците си с час назад и се връщаме към астрономическото, или зимно часово време.

То ще продължи до последната неделя на март следващата година.

ДГ „Слънчице“ – Етрополе отбеляза Националната седмица на четенето

Трета подготвителна група „Мечо Пух“ при ДГ „Слънчице“ – Етрополе отбеляза Националната седмица на четенето на 25.10.2018г. с интересни дейности и игри. Старши учител Красимира Кънчева запозна групата с нова история за Мечо Пух. Любима приказка на децата, весела и забавна, очарователна и смешна, с герои смели и плахи, весели и тъжни, неспокойни и срамежливи, изобретателни, остроумни, наивни и мъдри, но всички те са верни другари, мили, добри и незабравими.
След това те разказваха по картина, рисуваха в новите книжки за оцветяване, а накрая щастливи изпяха нова песничка за любимия приказен герой. Малчуганите запазиха в себе си поуката, че всеки се нуждае от верни приятели и в тях звучаха думите:
„Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!“
„ – Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.“

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В ЕТРОПОЛЕ

1906г. Кметът на Етрополе, Григор Христов Кичеров прави постъпки пред Софийско окрржно управление да се даде на града щат за лекар, тъй като общината се готви за строителство на сграда за болница. Но щат за лекар не се разрешава, поради липса на средства.
1910г. Нашият съгражданин Павел Бончев завършва в София специализирано здравно училище и става първич фелдшер в града.
1911г. В новопостроената болнична сграда с амбулаторич е назначен първият лекар с медицинско образование д-р Иванов, след него е д-р Виктор Станков. Амбулаторията е пригодена за жилище на семейството на лекаря. Има превързочна и малка стая за медицински консумативи.
1936г. Първата акушерка в града Мара Ножарова- завършва специално полувисше акушерско училище. С помоща на кмета на града, Борис Зосимов, разкрива родилен дом в къщата на Александър Кунов.
1939г. Първичт лекар, наш съгражданин е д-р Павел П. Бончев, който завършва висше медицинско образование в Софийскич университет. Нчма дом в който д-р Бончев да не е влизал. Обичан и уважаван от всички.
1940г. Първи стоматолог К. Йосифов идващ 2-3 дена седмично от град София за обслужване на населението.
1941г. Открита е първата аптека в града от Иван П. Бончев- завършил фармация в Италия.
1943г. Д-р Павел Бончев доставя в града първия рентгенов апарат в собствената си амбулатория, в своя дом.
1952г. Открива се първата поликлиника в града, в къщата на фамилия Кочанови, в центъра на града. Открива се първия стационар с 11 легла в най-старата болнична сграда (строена 1911г.). Постъпки за разкриването им са направени от председателя на ГНС Михаил Чевеняков. Първият главен лекар е нашия съгражданин д-р Павел Бончев, а първата медицинска сестра е Дафинка Петкова.
1956г. Доктор Иван Даков е назначен за главен лекар в изградената градска болница, работи като такъв до 1989 година.
1957г. Посещение на министъра на здравеопазването д-р Петър Коларов в Етрополе. Обсъдено е строителство на нова сграда за градската болница.
1958г. Населението на града, въз основа на Закона за самооблагане на населението, от месец март сйщата година, се самооблага с най-висок процент – 3% от месечните си възнаграждения, за строителството на болницс и стадион в града.
1962г. Закупена е със средства на смооблагане, линейка за градската болница, марка „Баркас“, с разрешение на Държавния комитет за планиране.
1963г. В сградата на болницата, построена през 1911г. е разкрита детска ясла с 26 деца. Завеждащ яслата е сестра Якимова.
1966г. По искане на главниа лекар на болницата, д-р Иван Даков в града се утвърждава районна болница.
1973г. Доцент Александър Герчев извършва първите операции на тазобедрена става, по опита на руския професор Сиваш. Правят се операции на чужденци. Етрополе става републикански център по алопластика.
1982г. В новостроящата се болница на първия етаж се открива поликлиника, стоматологични и детски кабинети и бърза медицинска помощ. Болницата е започната през 1974г., но продължава да се строи.
1988г. В построената от Строителни войски най-нова болница, в стационара са настанени 12 отделения с операционни, поликлиника с кабинети и апаратура. Изграден е хранителен блок с пароцентрала с мазутно гориво. Медицинският персонал при откриването на болницата е 46 лекари- от които 9 стоматолози, 124 души среден медицински персонал, от които 9 акушерки и 12 линейки. Болницата е завършена окончателно на 28 декември 1988 година. Вложените за строителството и обзавеждането средства са 8,7 милиона лева.
1988г. В новопостроената болница е разкрита клиника с операционни и стационар за ортопедия и травматология. Клиниката е създадена от професор Алесандър Герчев.

1998г. Районната болница се именува на професор-доктор Александър Герчев – починал през месец ноември 1997г.

Източник: „Етрополе- летопис 19 и 20 век, исторически дати и събития“ с автор Димитър Иванoв Димитров

Димитър Иванов Димитров

Димитър Иванов Димитров

Футболен отбор "Вихър" - с. Лопян

Футболен отбор „Вихър“- с. Лопян

След Първата Световна Война на спорта започва да се гледа като необходимост. В училището се провежда редовна гимнастика- някои младежи се увличат по футбола, а след 1944 година в Лопян се оформя и спортен клуб за футболисти- наименован „ВИХЪР“. Този футболен отбор има и значителни прояви, когато играе с отбори от съседните села- Брусен, Джурово, Лъга. Имал е значителни успехи- често с победи.

Страстни футболисти от „Вихър“ са били:

Илия Пенков Георгиев, Ганчо Петков, Стефан Цаков, Цвятко Маринов, Панчо Панчев, Марин Маринов, Васил Йолов, Петър Борисов, Иван Райков, Васил Енчев, Костадин Мицов и др.

От Лопян има и израстнали спортисти от национално значение, като Иван Мирчев Пеев- бегач на дълги разстояния, участвал и в международни състезания, Лако Николов (Кюлов) Христов- борец, също със значителни успехи, в джудото се е проявила успешно Радка Николова Генчева от Ямна- печелила много награди от национални и международни състезания.

Източник: „Село Лопян, окръг Софийски – МИТОВЕ, ЛЕГЕНДИ, ПРЕДАНИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ“ с автор Здравко Колев.

Футболен отбор "Вихър" - с. Лопян

Футболен отбор „Вихър“ – с. Лопян

ВГ “Ретротон” ще гостува в предаването “Ако зажалиш…”

ВГ “Ретротон” с ръководител Вили Рай ще гостуват на 20.10.18г./събота/ от 12:45ч. в предаването “Ако зажалиш…” по телевизия “Скат”.

Голяма част от песните, които групата ще представи пред водещата Бони Милчева, са авторски песни на певицата Вили Рай, посветени на град Етрополе.

ВГ "Димана"

ВГ „Димана” взе участие във Фестивала на бъчвата в с. Врачеш

Бъчварството е отколешен поминък за населението на с. Врачеш. Повече от 50 фамилии упражняват този занаят и в днешно врече, като разнасят славата на селото и на Родината ни по три континента.
Петковден е! Това е празникът на селото. За втори път на този ден се провежда и фестивал на бъчвата.
Сред официалните гости бяха Иван Ченчев – народен представител, Стефка Граматикова – секретар на Община Ботевград, общински съветници, Красимир Инински – вицепрезидент на Олимпийския комитет в България и председател на Федерацията по бокс, Станимира Петрова – световен шампион и два пъти европейски шампион по бокс. Хари Ешкенази – световноизвестен български цигулар, който по-късно взе участие в концертната програма.
Тържественото честване на събора и Фестивала на бъчвата започна с водосвет за здраве и благополучие, отслужен от отец Димитър. Последва приветствие от кмета на Врачеш Марин Бончовски.
Кметът на Ботевград Иван Гавалюгов също приветства жителите и гостите на Врачеш и им честити празника. В изказването си той подчерта, че Фестивалът на бъчвата се превръща в една добра традиция, която идентифицира селото и му придава нов облик.
Приветствие от празничната трибуна отправи и Станимира Петрова – световен шампион и два пъти европейски шампион по бокс.
След приветствията, майстори-бъчвари от Врачеш въведоха присъстващите в тайните на бъчварския занаят.
След което започна и празничната програма. Поведе я мажоретен състав. Повече от 300 участника изявиха своите таланти от сцената на фестивала. Като гост-изпълнител Хари Ешкенази – световноизвестен български цигулар, грабна сърцата на публиката с виртуозното си изпълнение.
Кметът на Врачеш Марин Бончовски награди колективите с грамота за участие.
В концертната програма взе участие и ВГ „Димана” към НЧ Тодор Пеев-1871” с ръководител Цветелина Петкова. С петте си песни изпълнителките ни взривиха публиката и заслужено получиха нейните аплодисменти.
Грамотата за участие ще им припомня занапред тяхното отлично представяне на днешния празник в с. Врачеш.

Автор и снимки: Христо Христов

Източник: www.botevgrad.com

Писателят Калин Терзийски ще представи новата си книга „Мечката и други разкази“ в гр.Етрополе

Място: Библиотеката към НЧ „Тодор Пеев-1871“, гр.Етрополе
Дата: 19.10.18г.
Начало:18:00ч.

Писателят ще гостува в библиотеката на читалището, за да представи новата си книга.
Всички любители на литературата, ще имат възможност да поговорят с Калин Терзийски по време на срещата, а той ще им разкаже какво го е вдъхновило за написването на „Мечката и други разкази“.

Калин Терзийски твърди, че във всяка минута от живота си се стреми да бъде различен. Според него всеки един човек носи в себе си както много личности, така и много гласове от миналото – на неговата срога майка, на добрия татко или пък на мъдрия дядо.

В новата си книга писателят се опитва да създаде усещането, че всеки текст от сборника му е писан от различен автор.

Заповядайте!

Етрополе

ПРЕ-КАДЕТИТЕ ОТ ЕТРОПОЛЕ СПЕЧЕЛИХА ТУРНИР В СЕВЛИЕВО

 

На 14.10.2018г. в град Севлиево се проведе традиционният турнир по волейбол за пре-кадети. Надпреварата се проведе по случай празника на град Севлиево (Петковден). Момчетата от Етрополе постигнаха две победи и в спор за първото място победиха отбора на домакините от Раковски с 3:0 гейма, с което спечелиха купата за първото място. Една добра проверка на отбора преди зоналното първенство за тази възраст, което ще се проведе на 24 и 25.11.2018г. град Перник. Участие ще вземат Пирин-Разлог, Ботев-Ихтиман, Велбъжд-Кюстендил, Марек-Дупница,Чорни-Брезник, Медиус-Сандански, Пирдоп и домакините от Миньор.

Източник:

www.facebook.com/vetropole?__tn__=%2CdlC-R-R&eid=ARCoTmXSDp5fM9TWRqhNXPM7xgOzhF9Ked3NLgY6FDQcqvVyF_Q8XucCRCpX7hPnyd8nya07FlcULySL&hc_ref=ARQNRGwtovlcerFUeYxxYEyb2NxMdfMElfrGat5lw0ue9HJtXz3_WQq4k0nfZxuLiS4

Етрополски носии - 1931г.

Народни носии от Етрополско

Отколе етрополката е оставила своя дар на поколенията – красивите етрополски носии с ярко обагрени шевици. Изкустните женски ръце са използвали редица материали и оригинални хрумвания при подбора на мотивите и орнаментите и при съчетанието на багрите. Носиите от Етрополско са няколко типа в зависимост от предназначението си и от възрастта на жената, която ги облича.
“Гизията” е официалното етрополско облекло за млади момичета и невести. Материята е тъкана в преливащи цветове на вишневочервен оттенък. Полата на гизията е плисирана на едри плисета. Украсена е с черна дантела, разположена по цялата дължина на долния край. Около врата и отпред е обточена с кадифе. Ръкавите са дълги и на рамото се шиели с набор. Краищата им са украсени с дантела. Неизменна част от гизията е престилката – сатенена с красива бродерия. Изящните пафти украсяват носията в празнични дни. Изработени са от майстори- ювелири и носят белезите на местните златарски центрове. Чупразите имат различни форми – кръгли, щитовидни, с изображения на животни и растения, с религиозни мотиви и др. Закрепени са върху сърмен колан. За главата има черна кърпа – бариш, а за краката – чорапи и ниски черни обувки. В хладните дни към празничното облекло се добавя ентерия от червен копринен плат на бели раета. Около врата, отпред и отдолу е обточена с черен гайтан, което придава на дрехата красота и изящество. Ентерията се закопчава отпред с илици, изработени от черни ширити в два реда с красиви копчета. Ръкавите са дълги. Те падат свободно върху красива сребърна гривна.
Друга по-разпространена етрополска женска носия е сукманената. Самата дума “сукман” е турска и означава дълга женска дреха без ръкави от дебел вълнен плат. Той се носи от невестите и по-възрастните жени. Те си го шиели сами от парчета /клинове/, широк в долната си част и втален в кръста. Най-важна в него е украсата на пазвата, вътрешните джобове и края на полите. Типичният етрополски сукман е в тъмносин цвят, обточен отдолу със светложълт гайтан. Ръкавите са украсени с двуцветен гайтан в черно и кафяво, а пазвеният отвор е с красив ширит в червено, кафяво, оранжево и бяло. Неизменна част от основния състав на костюма е ризата от бяло кенарено платно със свилени ръкави, чиито краища са украсени с ефирна дантела с вплетени пайети. Сукманът е привързан с черна кадифена престилка с красива бродерия от цветя в различни багри. На главата се носи “фесле” – малка шапчица от червено сукно и камилска вълна, привързана с черна кърпа.
Красивите етрополки украсявали шията с различни нанизи – златни, сребърни и мънистени гердани. Обували ниски черни обувки през зимата, а в топлото време – пошити чехли. Полъхът на модното градско облекло се усеща и тук. За това говори запазена в Историческия музей красива копринена рокля с лилав цвят, вероятно внос от чужбина. Тя е скроена с широки поли, украсени с кадифена лента в подходящ цвят. Горната част е силно вталена, а пазвеният отвор е обточен с красив ширит от златно ламе. Ръкавите са с изящна кройка, декорирани с кадифе и малки панделки. Допълнение към това изискано модно облекло са красива брошка и сребърна гривна.
Най-общо можем да кажем, че със своята пъстрота и изящество, с меките си нежни тонове, етрополската носия е прекрасна хармония, която би вдъхновила редица съвременни дизайнери.

По материали на Исторически музей – Етрополе

1925г. - Етрополки в типични местни носии

1925г. – Етрополки в типични местни носии

Етрополки в носии - 1931г.

Етрополки в носии – 1931г.

Етрополска носия - 1939 г.

Етрополска носия – 1939 г.