И МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ ОТ БОЛНИЦАТА В ЕТРОПОЛЕ ИЗЛИЗАТ НА ПРОТЕСТ

На 01.03.2019 г. от 12.00 часа- пред входа на болницата в Етрополе, медицинските сестри от града ще се присъединят към Националния протест. Протестът бе организиран спонтанно във Фейсбук, но впоследствие бе подкрепен от съсловната организация – Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи. Специалистите по здравни грижи настояват за еднакви стартови възнаграждения, в размер на две минимални работни заплати, почасово заплащане на нощния труд, допълнително възнаграждение за работата в спешно или интензивно отделението и добавяне на клас за прослужено време в размер на 1.2 % годишно. Сестрите се обявяват още за отпадане на търговския статут на болниците, за връщането на медицинските стандарти, както и за промяна в категорията труд и възможност за регламентирана сестринска и кинезитерапевтична практика. В декларацията се настоява също Колективният трудов договор да е задължителен за всички структури в системата, а не да има пожелателен характер. „Уважаеми управляващи, това са най-основните ни искания, за да запазим професиите на специалистите по здравни грижи и да останем и да работим в България! Защото ни омръзна да бъдем недооценени! Защото искаме нормални заплати и добри условия на труд! Защото ние сме тези, които се грижат за здравето на хората! Защото не искаме повече да носим системата на гръб“, се заявява още в протестната декларация.

ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕСТВАНЕ НА 3 МАРТ – НАЦИОНАЛНИЯ ПРАЗНИК НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДАТА: 03 МАРТ 2019 г. /неделя/
10:15 часа – Изпълнения на Духов оркестър – гр. Етрополе
Място: Централен площад

10:30 часа – Тържествено вдигане на Националното знаме на Р България
Място: Централен площад

10:40 часа – Поднасяне венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните 1868-1918 г. етрополци
Място: Паметник на загиналите във войните етрополци
/Записване на цветята от 10:00 ч. до 10:30 ч./

11:00 часа – Празничен концерт, с участието на Триото български тенори „Уникалните гласове“ и ТА „Балканска младост“ към НЧ „Т. Пеев-1871“
Място: Голям салон на НЧ „Т. Пеев-1871”

Старо кино - Етрополе

СТАНОВИЩЕ НА ЕЛАЦИТЕ-МЕД ОТНОСНО СТАРОТО КИНО

На мястото на старото кино – обект с обществено предназначение

На мястото на съборената стара сграда на „Лятно кино“ в Етрополе ще бъде изграден обект с обществено предназначение, който ще се ползва от жителите на Етрополе. В момента се обсъждат различни идейни проекти. Крайното решение на инвеститора ще бъде съгласувано с община Етрополе и обществеността ще бъде информирана”. Това заявиха от компанията на въпроса какво ще се строи на мястото на изгорялата през миналия век постройка.

Съобщение от Община Етрополе

  1. РЪКОВОДСТВОТО НА ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ УВЕДОМЯВА ЖИТЕЛИТЕ НА ОБЩИНАТА, ЧЕ НА 02.03.2019г. ВЪВ ВРЪЗКА С ГОЛЯМА ЗАДУШНИЦА ОСИГУРЯВА БЕЗПЛАТЕН ТРАНСПОРТ ДО СТАРИЯ И НОВИЯ ГРОБИЩЕН ПАРК СЪС СЛЕДНИТЕ МАРШРУТИ:
  2. 1. Начална спирка „Общежитие Етрополски бук /разклона за с.Бойковец/”; спирка „Шараните”; спирка „Куцото куче”; спирка „Часовника”; спирка „площад Ябланица”; последна спирка „бул. Ал. Стамболийски”; спирка църквата „Св. Георги”; спирка „Стария гробищен парк”; спирка „Метални”; спирка „Манастирска улица – при болницата”; спирка „Манастирска улица-разклона за с. Рибарица”; последна спирка „Новия гробищен парк”.
  3. 2. Начална спирка „последна спирка кв. Вранещица”; спирка „Вранещица-2 /при газ станцията/”; спирка „кв. Осем”; спирка „Манастирска улица-разклона за с. Рибарица”; спирка „кафе Елаците”; спирка църквата „Св. Архангел Михаил”; спирка „Стария гробищен парк”; спирка „Метални”; спирка „Манастирска улица – при болницата”; спирка „Манастирска улица-разклона за с. Рибарица”; последна спирка „Новия гробищен парк”.

Автобусите тръгват от началните спирки в 9.00 часа и обратно по същия маршрут в 10.30 часа от Новия гробищен парк. Автобусите спират на всички спирки на градския транспорт.

Етрополе

Традиционна пролетна среща на етрополците, живеещи в София

Ръководството на етрополското земляческо сдружение „Т. Пеев“, наследник на Етрополската Дружба, София,
да ви покани на традиционната пролетна среща на етрополците, живеещи в София.
Тя ще се състои на 23 март , събота, от 12.00 часа, в ресторант „Лаура“ – НДК, пл. „България“
Куверт – 20.00лв.
За доп. инфармация и записване – 0988 98 77 31 и 02/ 846 70 81(след 20.00 ч.)

С уважение, Цв. Тацов

ОБЩИНА ЕТРОПОЛЕ С ОДОБРЕН ПРОЕКТ ЗА РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ДВОРНОТО ПРОСТРАНСТВО НА ДЕТСКА ГРАДИНА „ЗВЪНЧЕ“

Община Етрополе спечели проектно предложение за обект: „Изграждане на детски площадки за игра в Детска градина „Звънче“ по Мярка М02 „Подобряване на социалната инфраструктура“ от Проект „Красива България“. Общата стойност на проекта е 351 582 лв., от които съфинансиране на общината: 231 587 лв.

По проекта ще бъдат изпълнени следните дейности:
• Изграждане на 5 детски площадки за игра за различни възрастови групи – една в близост до централния вход на детската градина и още четири – във вътрешния двор. Площадките ще бъдат изградени върху удъропоглъщаща настилка. Предвижда се доставка и монтаж на общо 26 нови детски съоръжения;
• Оформяне на плочник с дървени перголи и чешма;
• Изграждане на нови пешеходни алеи;
• Презатревяване на зелените площи;
• Засаждане на широколистни и иглолистни дървета;
• Доставка на нови пейки.

Крайния срок за изпълнение на проекта е 18.11.2019г.

ОУ „ Христо Ботев“ с. Лопян отбеляза 146 години от обесването на Васил Левски

Днес, ОУ „ Христо Ботев“ с.Лопян отбеляза 146 години от обесването на Васил Левски.

На 19 февруари 1873 година близо край град София е обесен верния син на България – Васил Иванов Кунчев – Левски.
Цялата страна е потресена. Всички жалят великия син на родината, който отдаде за нея и последното, най-скъпото, което имаше – ЖИВОТА.
Плаче Родината – майката, която трябва да откъсне от сърцето си най-верния, най-скъпия син, който не пожали ни сили, ни младост, ни живот.
Ще пазим скъпото име. Ще го носим с чест в сърцата си. Неговият огън ще гори в душите ни. Ще пазим завета му велик навеки.

Източник: http://www.facebook.com/groups/208661735811177/

Христо Христов

ЛЪЖАТА (разказ по истински случай)

Почти влетяха в кабинета на директора на училището.
Учителката: много ядосана и здраво хванала ученика за яката откъм врата.
Ученикът: много уплашен и също ядосан, но на учителката, че го води „при директора”, вместо спокойно да го изслуша.
А директорът: беше само много учуден за внезапното посещение. Не беше никак ядосан, заради това, че го откъсваха от „важната” му работа да проверява дневниците на учителите.

-Иванова, какво е станало? – попита той учителката, която беше и класна на Павел. Така се казваше ученикът, по това време в VІ клас.

-Не знам вече какво да го правя, другарю директор! Знаете колко пъти съм докладвала на Вас и в педагогическия съвет за белите, които Павел не престава да прави.
Този път счупи шишето за вода в класната стая. Тогава във всяка класна стая и занималня имаше по едно шише с вода.
Да, всичкото това го знаех, защото аз бях директорът, но всичките бели на Павел отдавах на пубертета и на младежкото пъчене за пред момичетата.
А тя, работата, се оказа по-дебела отколкото я мислех. Помолих учителката да си отиде в час и станах насаме с ученика. Предчувствувах, че има да ми казва нещо по-различно, от това което бях слушал и от другите учители за него.

-Е, Павка, слушам те?!
Но вместо да започне да разказва, избухна в дълбок разтърсващ, както ми се стори тогава – мъжки плач. А мъжете много рядко плачат, нали?
След като се поуспокои, започна своята дълбока по смисъл и съдържание изповед:

-Другарю директор, преди две години баща ми почина и майка се ожени за друг човек, но…той не ме обича и не иска да ме вижда. Затова майка ме доведе в това училище. Да съм по-далеко от него.
Когато той ми се караше, тя вземаше от страх неговата страна. И по цял ден ходеше след мен и ми правеше забележки, каквото и да правех – след мен оправяше леглото, на което съм седнал, подреждаше това, което съм разместил, връщаше всичко, което съм вземал, на мястото му…
И постоянно ми крещи, че нарочно правя всичко, за да я ядосвам. Крещи ми и за всяка двойка или дори за тройките в училището.
Не изтраях и един ден избягах при дядо и баба на село. Не искам да ги виждам нито нея, нито втория й мъж.
Слушах с особена трепет и вълнение дълбоко в душата си, детската изповед. Тя даваше отговор на многото бели, от които класната и другите учители се оплакваха от него. С тях детето отмъщаваше на възрастните. А е трябвало просто някой да седне и да поговори човешки с него.
Майката: млада, спретната, но много сприхава жена. Видях я когато доведе Павел в училището и още един-два пъти през първия срок. Когато е идвала, винаги е крещяла по детето си заради слабия успех и му е натяквала, че му е давала достатъчно пари, защо не учи, защо продължава с белите и …още много такива „защота”.
Заради това и най-вече след негова изповед, за която ви разказвам, й забраних повече да не идва в училището.
След като изслушах Павката, като засвидетелствах своята бащинска загриженост заради създалото се положение около него, го освободих и…свиках педагогическия съвет.

-Колеги, днес ще имаме само една единствена точка: как да постъпим в бъдеще с Павел от VІ клас. Днес той отново се е „проявил”. Изслушах го внимателно и се опитах да вникна в крехката му детска душица. След съвета ще ви разкажа целия разговор и неговата изповед.
Сега ви предлагам като решение няколко неща:

Майката повече да не идва в училище и да тормози детето си. За това грижата ще е моя.

-Ако все пак дойде, да не й се казва за белите и слабите оценки на Павел. Просто ще я „осведомявате”, че е добре и не прави вече бели. Това ви го предлагам, дори с риск да ме обвините, че ви казвам да лъжете. Твърдя, че това в този момент е най-доброто за детето, докато се успокои напълно.

През ваканцията ученикът няма да си ходи у дома, а ще остане в общежитието.
Тук ме прекъсна една от учителките:

-Другарю директор, знаете, че всички ученици си отиват през ваканцията. Предлагам Павел да го поемем ние учителите и от помощния персонал по домовете ни – колегите се съгласиха на това предложение, а аз продължих:

-Преди всеки празник, като Нова година, Коледа и т.н. да съберем между нас пари и класната да закупи необходимото за момента, да направи нещо като колет, който да се дава на Павката от името на бабата и дядото. Тях той на-много обича.
Така и направихме, майката повече не стъпи в училище. На два пъти до края на годината идва дядо му, Павел се успокои напълно, подобри рязко и успеха си. Дори остана още две години при нас. През това време беше починал дядо му, но бабата продължи да полага грижи за него.
Павел завърши основното си образование с почти отличен успех. Когато му връчвах дипломата и наградата, той се разплака и ми целуна ръката с дълбоката мъжка благодарност, на която е способно едно пораснало вече момче.
И най-интересното беше, че оная лъжа, която предложих на оня педагогически съвет, все още не знам дали имахме право ние учителите да изричаме. При това, въобще не ми е тежала на съвестта през всичките онези години.

Христо Христов-Етрополе, 13 февруари 2019 г.

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ПО ПОВОД 146 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дата: 19.02.2019 год. /вторник
11:00 часа – Възпоменание по повод 146 години от гибелта на Васил Левски, с участието на ученици от ПГ „Тодор Пеев“ и НЧ „Тодор Пеев-1871“;
Място: Морената на Васил Левски
11:30 часа – Поднасяне венци и цветя пред паметната плоча.
Място: Морената на Васил Лев